Решение № 649 от 19.10.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 480/2022
- Вид
- Решение № 649
- Подписан
- 19.10.2022
- В сила
- 19.10.2022
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Капка Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 ал. 1 т. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл.154, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 169 ал.1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 169 ал.1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл.175 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 649 гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20221001000480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 266959/15.12.2021 г. по гр. дело №14555/2019 г. СГС, ГО, 1-21 състав е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на Община Созопол сумата от 333 223.60 лв. заплатена сума по договор за възлагане на обществена поръчка № 8-158/11.04.2013 г., сключен в изпълнение на договор № DIR-51011116-С032/06.06.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ за проект „Интегриран проект за водния цикъл на Созопол - 1 етап“, ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 101 355.51 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 333 223.60 лв. за периода от 06.11.2016 г. до 05.11.2019 г., както и сумата от 40 575.84 лв. разноски по делото.
С определение № 261893/23.03.2022 г. по гр. дело №14555/2019 г., СГС, ГО, 121 и допълнил решение N9 266959 от 15.12.2021 г. по гр. дело № 14555/2019 г. на СГС 1-21 състав в частта за разноските, като е осъдил Община Созопол да заплати на „ТехноЕнерджи" ООД гр. София разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 500 лева.
Решението е обжалвано от Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, което моли то да бъде отменено и исковете срещу него – отхвърлени. Счита решението недопустимо. Като ищец по делото била конституирана Община Созопол, но исковата молба била подадена от името на кмета на Община Созопол. Имало съществена разлика между субекта, който има право на иск и неговия законен представител. В исковата молба най-малкото било налице противоречие от чие име и за чия сметка е предявено правото.
Жалбоподателят поддържа неправилност на решението. Съдът приел, че тъй като сключеният между Община Созопол и „Техно-Енерджи“ ООД договор поражда действия само и единствено между страните, а спрямо трети лица — само в предвидените в закона случаи, то неупражняването на правата на възложителя Община Созопол по 1 неустоечна клауза като несвързано с предвидени в ДБФП санкционни последици, не можело да обуслови отказ от изплащане на предявените за възстановяване разходи. Ищецът обаче се позовавал на клаузи от сключения между Община Созопол и МОСВ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Доколкото се твърдял неправомерен отказ от възстановяване на извършени от общината разходи по договор № 8-158/11.04.2013 г. поради нарушаване на клаузата на чл. 69 от ДБФП, твърдението на ищеца било недоказано, тъй като от изложените в исковата молба обстоятелства и в хода на производството, не се доказало нарушение от страна на МОСВ. В случая не се касаело за установено от Договарящия и Управляващия орган на ОПОС 2007-2013 г. нарушение при възлагане на обществената поръчка, а за неизпълнение на задължението на бенефициента по ДБФП в лицето на Община Созопол документално да докаже допустимостта на извършения от нея разход. Ищецът се позовавал на неизпълнението на предпоставките на клаузата на чл. 69 от ДБФП и твърдял, че отказът да се верифицират и съответно възстановят направените разходи от Община Созопол по фактура №000002626/18.03.2014 г. е неправомерен, защото нито едно от основанията по разпоредбата за налагане на финансова корекция /неизпълнение на задължение възстановяване на направените от бенефициента разходи за изпълнение на договора за обществена поръчка/ не е налице. Ищецът не доказал това свое твърдение. Съдът не обсъдил твърденията и аргументите на ответника МОСВ, не разгледал наведените аргументи за задълженията на Община Созопол по ДБФП във връзка с документалната обоснованост на извършените от нея разходи в изпълнение на проекта, в частност - тези по договор №8-158/11.04.2013 г. Постановеният от МОСВ отказ бил свързан с неизпълнение на задълженията на Община Созопол по договора за БФП. Тълкуването на договора следвало да става в контекста и на приложимите за този програмен период разпоредби на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1260/1999 (чл. 56, § 4), както и с разпоредбите на ПМС №62/21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, за финансовата рамка 2007-2013 г. (обн. ДВ бр.27/2007 г.), както и ПМС №249/17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на ЕС (обн. ДВ, бр. 86/2007 г.). Следвало да се имат предвид клаузите на Общите и Специални условия към ДБФП, с които при подписването на договора за финансиране по ОПОС 2007-2013 г. бенефициентът Община Созопол се е съгласил. Тези клаузи не били изследвани от съда, нито обсъдени в контекста на постановения отказ от верификация и плащане. Правният спор касаел правото на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ да провери и установи допустимостта на извършените от бенефициента разходи в съответствие с принципа за добро финансово управление и разпоредбите на действащото в този момент европейско и национално законодателство, към които също така препращали клаузите на сключения между страните ДБФП, и при несъмнено установяване допустимостта на разхода, да го възстанови на бенефициента, а при установяване на противното - да откаже възстановяване. Съдът следвало да изследва клаузите на сключения ДБФП и да установи дали изложените от УО на ОПОС в писмо изх. № 08- 00-4239/02.12.2014 г. фактически обстоятелства се подвеждат под тях, независимо дали е направено изрично позоваване на конкретна разпоредба. Основанията за отказ се съдържали в представените от страна на бенефициента Община Созопол с искането за плащане документи, изисканите междувременно обяснения/документи, свързани с установените неясноти по отношение документалната обоснованост на извършения разход, несъответствието между първоначално представените и допълнителните такива в хода на производството по верификация. Позоваването на чл. 17 от договора за обществена поръчка в постановения отказ не било фактическото основание за отказ от страна на УО, нито правното такова, а част от изложените от УО на ОПОС аргументи за липсата на документална обоснованост на обстоятелствата, наложили просрочване изпълнението на договора за обществена поръчка 2 със 117 дни. Изрично били посочени фактите, обосноваващи този извод, свързани с условията, при които е възложена обществената поръчка.
Жалбоподателят счита, че за да бъде допустим за финансиране чрез безвъзмездна финансова помощ един разход, той трябва да отговаря на изискванията, на първо място въведени с Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. - чл. 56.
Параграф 4 от последния сочи, че правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво, при спазване на изключенията, предвидени в специални регламенти за всеки фонд. Те обхващат всички разходи, декларирани по оперативната програма. Съгласно чл. 60, nap. 1, б. „б“ от регламента, управителният орган отговаря за управлението и изпълнението на оперативната програма в съответствие с принципа за стабилно финансово управление и по-специално, проверява, че съфинансираните продукти и услуги са доставени и че декларираните от бенефициентите разходи за операциите са действително извършени и са в съответствие с националните правила. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ПМС №62/2007 г., за допустими се считали разходите по оперативните програми за дейности, определени и извършени под отговорността на съответния управляващ орган и съгласно критериите за избор на дейности, одобрени от съответния комитет за наблюдение, и в съответствие с правилата по постановлението и детайлните правила за допустимост на разходите, одобрени за съответната оперативна програма. В чл. 2 на ПМС №249/17.10.2007 г. били посочени условията, на които разходите по оперативната програма се считат за допустими - тези условия трябва да са налице кумулативно. Условията на ДБФП, сключен с Община Созопол изрично сочели, че безвъзмездната финансова помощ по Договора е дължима до размера на сертифицираните допустими за финансиране разходи (чл. 3, ал. 1); допустимостта на разходите за проекта, както и периодът на допустимост на разходите се определят в съответствие с разпоредбите на ПМС № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, за финансовата рамка 2007-2013 г. и ПМС №249 от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПОС, 2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на ЕС (чл. 9); правото на Договарящия орган да извърши междинно/окончателно плащане, когато в резултат на проверката на документите бъде установено, че декларираните разходи не са допустими за финансиране, съгласно посочените нормативни актове и/или установените непълноти или несъответствия не са отстранени в дадения срок (чл. 33, ал. 1, т.2 и 4; чл. 37, ал. 1, т. 2 и 4). По договора има задължение на бенефициента да извършва дейностите, включени в проекта, в съответствие с принципите за добро финансово управление - чл. 38, ал. 1 от Общите условия; да спазва всички задължения, произтичащи от ДБФП, Общите и Специалните условия към него, както и произтичащи от указанията на Договарящия орган - чл. 50. Ищецът не доказал неизпълнение на договорните задължения на ответника МОСВ във връзка с отказа за изплащане на конкретния разход. Не били обсъдени изслушаните СТЕ и СИЕ. Съдът не обсъдил доводът за недостатъчна обоснованост на искането за плащане в частта на фактура № 0000002626/18.03.2014 г.; изисканите от УО на ОПОС допълнителни документи/обяснения; представените от бенефициента допълнително документи; наличието на противоречие между отразените в тях обстоятелства; наличието на допълнени протоколи за спиране и възобновяване на строителния процес, отразените в които обстоятелства взаимно си противоречат. В противоречие с чл. 12 от ГПК, съдът не преценил всички доказателства по делото и доводите на страните - доводите на ответника МОСВ въобще не са преценявани съобразно приетите по делото доказателства. Съдът се позовал на факти, което се отнасяли до проведената от страна на възложителя Община Созопол обществена поръчка, действията на комисията, извършеното класиране и определяне на изпълнител, които нямали отношение към предявената претенция, тъй като в настоящия случай не се касаело за установено от УО на ОПОС нарушение при провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка и сключения за нея договор. Постановеният от МОСВ отказ е свързан с извършен анализ на договорените между страните условия по изпълнение на възложеното СМР и с оглед липсата на достатъчно подкрепящи доказателства за 3 необходимостта от спиране на строителния процес, а дори и при приемането, че същите са били налице, с оглед договорения между страните срок за изпълнение в конкретен времеви интервал, било прието, че е налице просрочие, за което възложителят следвало да потърси отговорността на изпълнителя „Техно-Енерджи“ ООД като приложи предвидената в договора неустойка за забава. Конкретно били коментирани представените от бенефициента подкрепящи искането за плащане доказателства. Посочено е, че с представената от бенефициента обосновка след изискването на допълнителни документи/обяснения, не се подкрепя твърдението му, че СМР са били възпрепятствани и е било необходимо спиране (по отношение на Акт образец №10 от 12.11.2013 г.), тъй като е налице противоречие между изложените в акта и обосновката обстоятелства. В писмото било посочено, че е налице разминаване между представената от бенефициента обосновка и описаното в актове Образец № 10/12.11.2013 г. и Образец № 11/25.11.2013 г. Коментиран е и другият Акт образец № 10/10.12.2013 г. и недостатъчната обоснованост на изложените обстоятелства. При наличието на изпълнение извън предвидения срок на договора, дори удължен поради възникването на непредвидени обстоятелства, а за 25 дни — без наличието на документална обоснованост за такива обстоятелства, възложителят е следвало да предприеме предвидените в договора за обществена поръчка действия за защита на интересите му от изпълнението. Това следва от принципа за добро финансово управление, тъй като ще доведе до гарантиране ефективността при разходването на публичните средства, предоставяни от европейските фондове.