Определение № 1711 от 20.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1711 гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002900120 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М.

М. С. ЕГН: ********** срещу решение №220 от 30.06.2023 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №727/2022 г., В ЧАСТТА , с която е потвърдено първоинстанционното решение № 35от 05.07. 2022 по т.д. № 24/2021 г. на ОС-Търговище, в частта , с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД – гр. София ЕИК 121265177 , за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД , за сумата представляваща разликата между присъдените 115 000 лева до 200 000 лева- за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия син М.М.М. – поч. на 19.12.2019 г., в следствие на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП /.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „ОЗК Застраховане“ АД – гр.

София в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадени в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил 1 следните съображения:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 19.12.2019г. ок. 13,30ч. на път ІІІ 2002 км 32+764, на стеснен участък от пътя между с.Зараево и гр.Попово – мост над река Черни Лом, където са се сблъскали челно микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Т 9013 ТН, управляван от водача Стефан Русев и лек автомобил „Мазда 626” с peг. № Т 7958 КТ, управляван от загиналия М.М.М.. Ремонтът на пътния участък в този период било надлежно сигнализирано със съответни пътни знаци - предупредителен пътен знак за опасност „А23“ - „Участък от пътя в ремонт“ и знак „В26“, въвеждащ забрана за движение със скорост, по-висока от означената на него от 60км/ч, поставени и от двете страни на моста ( на разстояния от 2,5км преди моста откъм гр.Попово., съотв. 2,7км откъм с. З араево). По самия мост пътното платно се стеснявало с един метър, което възпрепятствало нормалното разминаване на превозни средства по него. В посока към с. Зараево, преди моста, бил поставен пътен знак „Б6“, указващ предимство за движещите се в тази посока пътни превозни средства, ако пътят е свободен. Не е установено в огледния протокол на местопроизшествието наличието на поставен кореспондиращ пътен знак от другата страна на моста, указващ предимството за преминаване в обратната посока Според заключението на САТЕ скоростта на микробуса „Фолксваген Крафтер” в района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била около 69,70 км/ч, а скоростта на л.а.

„Мазда 626”, управляван от пострадалия, -около 111,6 км/ч. Разстоянието на пряка видимост по посока на движение на микробуса след десния завой към моста е около 700 м., а това от левия завой, преди правия участък до моста, по посока на движение на л.а. „Мазда 626” е около 600 м. Общото разстояние на пряка видимост е около 1300 м. Микробусът се е намирал на около 375 м. преди мястото на удара, когато лекият автомобил е преминал левия завой по посока на движението си. Следователно, ако водачът на л.а. „Мазда 626” с peг. № Т 7958 КТ е предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние поголямо от 114 м. от мястото на удара (90-92 м преди навлизане в моста), съответно водачът на микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Т 9013 ТН е предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 55 метра от мястото на удара (около 44 метра преди навлизане в моста) същите са имали техническа възможност да предотвратят произшествието. Вместо това двете превозни средства навлезли по моста почти едновременно (с разлика 0,14 секунди), като никой от водачите не задействал спирачна система. И двамата водачи преценили субективно погрешно правилната скорост на движение (както собствената си, така и на другия участник), разстоянието до моста и възможността за преминаване през него (кой ще премине първи), в резултат на което последвал челен удар между двете превозни средства. При удара лекият автомобил се завъртял около вертикалната си ос, по посока обратна на часовата стрелка, и спрял на около 12м от мястото на удара в 2 посока обратна на посоката си на движение. Вследствие на произшествието настъпила смъртта на водача на л.а. „Мазда” – син на ищеца, а на пътниците в превозните средства били причинени различни по вид и степен телесни увреждания. С влязла в сила присъда по НОХД № 88/21г. по описа на ТОС водачът на автобус „Фолксваген – Крафтер“ с рег. № Т 90 – 13 ТН – Стефан Янков Русев бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 НК, за което му било наложено и съответното наказание. Няма спор и по това, че гражданската отговорност на водача на автобус „Фолксваген – Крафтер“ с рег. № Т 90 – 13 ТН е била застрахована по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество и е била валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Според въззивния съд, на база изложеното се налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за търсене на отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП.

Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение и евентуалното негово редуциране в резултат на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, съдът е изложил следните съображения:

Размерът на о безщетението следва да бъде определен съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл.52 ЗЗД, прилагани съобразно дадените в т.2-ра на ППВС № 4/68г. задължителни указания за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, съгласно които това понятие не е абстрактно, а е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, вида на получените увреждания и тяхното отражение върху физическото и психическо здраве на ищеца, както и върху неговия живот, възраст на пострадалия, социално положение, настоящото му здравословно състояние, икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, вкл. инфлационните процеси и всички специфики на конкретните факти и обстоятелства, установени по делото, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Въз основа на горното и с оглед заключението на съдебно-психиатричната експертиза, прието пред настоящата инстанция, съгласно което в резултат на инцидента ищецът развил реакция на скръб /траурна реакция/, характеризираща се с промени в емоционалната, когнитивната и поведенческата сфера, а понякога и със соматични симптоми. При ищеца тази реакция е била силно изразена през първите 12 месеца след произшествието, т.е. - с продължителен характер, която към момента на освидетелстването му преминава в етап на приемане на случилото се. Според експерта това не означава отсъствие на тъга и психична болка, а по-скоро отразява приемане на реалността и възстановяване на ежедневното функциониране. Според показанията на свидетелите отношенията между ищеца Меджид и неговия загинал син, както и отношенията в семейството като цяло били добри. Последният е бил хубаво, 3 зряло момче, много добро, помагало на възрастните хора. Като завършил училище, баща му му купил колата, с която и катастрофирал. На погребението дошло почти цялото село, присъствал и лекар, защото на бащата и майката на починалия им ставало зле, имало припадъци, давали им успокоителни. Бащата бил в окаяно състояние. След погребението всяка сутрин ходел на гробището, постоянно плачел, изглеждал силно изтощен, много отслабнал, пиел алкохол, ходел брадясал. Преди много общувал с хората, сега не общувал, изглеждал като клошар. Преди работел в строителството на постоянна работа, сега работел на частно понякога, изкарвал някой лев. Съдът е отчел и икономическата конюнктура в страната на база и на лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Взел е е предвид и изричната практика на ВКС, Отчитайки всички тези обстоятелства, въззивният състав е приел, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия син е в общ размер на сумата 230 000лв.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в управление на превозното средство с превишена скорост от 112 км/ч вместо с 60, респ. – 90 км/ч е счетено от съда за основателно. От събраните в двете инстанции доказателства за механизма на ПТП, които съдът е описал подробно в мотивите, и които са възпроизведени вече, същият е възприел погрешната субективна преценка и на двамата водачи относно правилната скорост на движение (както собствената си, така и на другия участник), разстоянието до моста и възможността за преминаване през него (кой ще премине първи) като факт в пряка причинно-следствена връзка и зависимост с последвалия челен удар между двете превозни средства. Независимо, че водачът Меджид М. не е бил надлежно сигнализиран със знак „Б5“, че следва да пропусне насрещно движещия се микробус, който, предвид изричния пътен знак „Б6“ от неговата страна), се е ползвал с предимство да навлезе и да премине пръв по моста, съдът намира, че с поведението си на пътя същият е извършил нарушение на правилата за движение, установени в чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП, което е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последвалия вредоносен резултат. Надлежно, със съответните пътни знаци „А23“ (Участък от пътя в ремонт) и „В26“ (Забранено е движение със скорост, по-висока от означената), поставени на 2.7 км преди моста, той е бил информиран, че пътният участък е в ремонт и максимално разрешената скорост за движение в този участък е 60 км/ч.

Вместо да управлява превозното средство с особено внимание и скорост , ненадвишаваща максимално допустимата, т.е. такава, която би му позволила да спре при всяко предвидимо препятствие или да осигури предимство, пострадалият е управлявал автомобила си по третокласен междуселищен път, по който са се извършвали ремонтни дейности, със скорост над 110 км/ч, която надхвърля значително не само ограничението от 60 км/ч, но и общата 4 установена в чл.2 ал.1 от ЗДвП забрана да превишава скорост от 90 км/ч при движение извън населено място. С това си поведение, според съда, пострадалият пряко е съдействал за настъпване както на самото ПТП, така и на фаталния резултат от него спрямо себе си. При определяне степента на съпричиняване съдът съобразява тежестта на нарушението на двамата водачи на МПС - участници в произшествието, както и приносът им за самото му настъпване. Съдът се е позовал на данните от заключението на САТЕ за субективното поведение и на двамата водачи, които не са преценили правилно скоростта на движение на другия участник в движението, собствената си скорост и разстоянието до моста, т.е. кой ще премине първи по него, еднаквата видимост, позволяваща им да възприемат насрещно движещото се превозно средство, да изпълнят задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП и да предприемат спиране, като по този начин да избегнат удара между тях, което е и основната техническа причина за настъпването на инцидента. При това положение, според съда, тяхната вина следва да бъде определена по равно. Следователно определеният размер на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде редуциран с ½ до 115 000 лв.