Акт от 20.07.2020, Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Габрово 20.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:В.Топалова

Членове: В. Генжова

Г.Косева като разгледа докладваното от съдия Топалова

В. ч.гр.д. № 225 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Изи

Финанс" ЕООД- София против разпореждане № 584 /11.06.2020г. по ч.гр.д. № 481/2020г. по описа на РС- Габрово.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.

2 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради следното:

Производството пред Районен съд– Габрово е образувано по заявление по чл.410 ГПК от "Изи Финанс"

ЕООД- София срещу Х.К.Х. *** за парични вземания по договор за предоставяне на паричен кредит от разстояние №253932/23.05.2019г.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за всички претендирани суми с мотив, че искането противоречи на закона- чл. 411 ал.2 т.2 ГПК. Посочено е, че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, а представеният по делото кредит и общи условия не съдържат подписи на страните и заявителя не е представил доказателства, че същия е подписан с електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП и ЗЕДЕУУ.

В частната жалба се заявява, че процесният договор е подписан съгласно изискванията на ЗПФУР и волеизявлението по него е дадено чрез техническо средство, като това се доказва в исков процес, със съответните технически експертизи, но не и в заповедното производство. Съдът следвало да следи само за посочените в чл.411 ГПК обстоятелства.

Въззивният съд намира, че не е налице хипотезата на чл. 411 ал.2 т.2

ГПК и заявлението следва да бъде уважено в частта за сумите от 315.17 лева главница по договор за предоставяне на паричен кредит от разстояние, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда и 33 лева договорна лихва за периода 22.07.2019 г. - 19.11.2019г., както и направени разноски по съразмерност.

Налице е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние договор за предоставяне на кредит, съобразно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР. При този вид договор контакта между страните и волеизявленията от тях се правят чрез средства за комуникация от разстояние, както и подписването е съгласно специални законови текстове- чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Налице са предпоставките на чл. 410 ГПК, както и чл.411 ал.1 ГПК, като по отношение на претендираните суми за главница, договорна лихва и лихва за забава не може да се направи обоснована вероятност за неравноправност на клаузите или противоречие със закона.

Видно от представеният договор, дадената в заем сума е 400 лева, а срока на договора, сключен на 23.05.2019 г., е 180 дни. ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК. Посочени са размерите на месечните вноски и падежните дати, договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно договора и клаузите от същия, включително процедурата и волеизявленията по същия, предвид факта, че е сключен от разстояние, за което е налице специална законова разпоредба.

Неоснователна се явява претенцията за неустойка, възникнала въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, видно от разпоредбата на чл. 3 от договора. Това води до извода, че тя излиза извън присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до нищожност на клаузата и недължимост на вземането в тази му част.

Неоснователна е жалбата и в частта си относно претенцията за заплащане на сумата от 10.15 лв., нормативно признати разходи, съгласно чл.7 от договора. Съгласно цитирания текст, потребителят не дължи такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, но дължи нормативно позволени разходи, свързани с неизпълнение на договора. Тази разпоредба е изключително обща и не дава възможност да се установи с кой нормативен акт са позволени, при какви точно условия и какъв е конкретният им размер.

Дължат се и разноски, съобразно уважената част на заявлението в размер на 84 лв., държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане

№ 584 /11.06.2020г. по ч.гр.д. № 481/2020г. по описа на РС- Севлиево в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х.К.Х. ЕГН:**********,*** за сумите: 315.17 лева главница по договор за предоставяне на кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда и 33 лева договорна лихва за периода 22.07.2019 г. - 19.11.2019г., вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "Изи Финанс" ЕООД- София, ЕИК:**********, със седалище гр. София, ул. **********, партер, срещу Х.К.Х. ЕГН:**********,*** за сумите:

315.17 лева главница по договор за предоставяне на кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -10.06.2020 г. до окончателното изплащане, 33 лева договорна лихва за периода 22.07.2019 г. - 19.11.2019г., дължими по договор за предоставяне на кредит № 253932/ 23.05.2019 г., както и направените разноски в размер на 84 лв.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: