Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 10.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 135/2025
Вид
Решение № 150
Подписан
10.10.2025
В сила
10.10.2025
Състав
Пламен Александров Александров, Кирил Митков Димов, Невена Калинова Калинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Кърджали, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500135 по описа за 2025 година С решение № 12 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 114/2024 г., Районен съд – А. е отхвърлил предявения от С. А. М. от с. Т., общ. А., обл. К., против „Б.“ ЕАД С. иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение в размер на 3 500 лева за имуществени вреди, произтичащи от неполучена пенсия за инвалидност за периода от 18.10.2018 г. до 26.11.2019 г., вследствие на виновно неизпълнение на трудови задължения на служители на „Б.“ ЕАД по доставяне на писмова пратка от МБАЛ "Д-р А." гр. К., изпратена до С. А. М., ведно със законната лихва, считано три години назад от деня на завеждане на исковата молба на 13.08.2024 г., до окончателното й изплащане. С решението съдът е осъдил С. А. М. да заплати „Б.“ ЕАД гр. С. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. А.

М., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в протИ.речие с материалния закон. Неправилен бил извода на съда, че ищецът с поведението си направил невъзможно връчването на писмото от ТЕЛК. Поддържа се също, 1 че първоинстанционният съд не е анализирал в съвкупност всички доказателства по делото и неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля на ищеца, а е кредитирал показанията на свидетеля на ответника в първоинстанционното производство. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства се установява съдържанието на препоръчаната пратка, която не е била доставена на ищеца, както и че се установява както настъпването на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, така и причинно-следствена връзка между протИ.правното поведение и настъпилия резултат. Поддържа се, че ако служителят на ответното дружество е бил изпълнил трудовите си задължения по доставяне на писмовата пратка от МБАЛ „Д-р А.“ АД гр. К. ищецът би получил пенсия за инвалидност на стойност 3 500 лева за претендирания период – от 18.10.2018 г. до 26.11.2019 г.

Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия „Б.“ ЕАД С., чрез представител по пълномощие, с който жалбата се оспорва, като се излагат съображения за нейната неоснователност.

Поддържа се, че е спазена напълно технологията по доставка на препоръчаната пратка (пратка с известие за доставяне), както и че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение, в това число че не се установяват пропуснати ползи като реална, а не хипотетична вреда. Излагат се също съображения за погасяване на предявения иск по давност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от С. А. М. (въззивник в тази инстанция) против „Б.“ ЕАД С. (въззиваем) с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 3 500 лева за имуществени вреди, произтичащи от неполучена пенсия за инвалидност за периода от 18.10.2018 г. до 26.11.2019 г., вследствие на виновно неизпълнение на трудови задължения на служители на „Б.“ ЕАД по 2 доставяне на писмова пратка от МБАЛ "Д-р А." гр. К., изпратена до С. А. М., ведно със законната лихва, считано три години назад от деня на завеждане на исковата молба на 13.08.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени следните твърдения: на 26.11.2015 г. ищецът е подал молба – декларация за явяване пред ТЕЛК, в която изрично е посочил като адрес за получаване на писмо – гр. А., ул. „О.“ № **; през месец март 2019 г. разбрал, че му е било изпратено писмо от ТЕЛК, което не е получил, поради което на 07.03.2019 г. подал ново заявление до ТЕЛК; на 17.10.2018 г. е била изпратена пратка от МБАЛ „Д-р А.“ АД гр. К. до ищеца на адрес: гр. А., ул. „О.“ № **, която е пристигнала на 18.10.2018 г. в пощенска станция А. за доставка и която е била върната на 09.11.2018 г. като непотърсена; на 26.11.2019 г. на ищеца му е било издадено експертно решение на ТЕЛК, което е послужило за пенсионирането му поради инвалидност с определена пенсия в размер на 262.50 лева месечно. Твърди се, че е налице виновно поведение на служители на „Б.“ ЕАД, в резултат на което ищецът не е получил пенсия за инвалидност за времето от 18.10.2018 г. до 26.11.2019 г. на стойност 23 500 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство „Б.“ ЕАД гр. С. излага съображения, че са спазени правилата за доставка на препоръчаната пратка (пратка с известие за доставяне), че не се установява съдържанието на писмото и че не са налице предпоставките на чл.

45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение, в това число че не се установяват пропуснати ползи като реална, а не хипотетична вреда. Поддържа се, че искът е погасен по давност.

Установено е по делото, че след поставена на 07.09.2015г. на ищеца С. А.

М. диагноза: I20.8 Z95.1 - Други видове стенокардия; Наличие на аортнокоронарен шънтов трансплантант - Есенциална първична хипертония“, на 26.11.2015 г. същият подал молба-декларация за явяване пред ТЕЛК за първично освидетелстване, вх. № 3681/26.11.2015г. по описа на РЗИ – К., с приложени медицински документи – медицинско направление за ТЕЛК и др.

Също така по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 17.10.2018 г. от Пощенска станция гр. К. Ц **** е получена пратка № PS 6620 00I12P 5 с подател МБАЛ „Д-р А.“ и получател - ищецът С.

А. М., с адрес: гр. А., ул. „О.“ № **, която пратка е получена в Пощенска 3 станция А. за доставка на 18.10.2018 г.

От приетия по делото опис на препоръчани пратки за разнос, изготвен от Р. У. и удостоверените в него и на писмото (пратка № PS 6620 00I12P 5) обстоятелства се установява, че от пощенски служител е извършено посещение на адреса – гр. А., ул. „О.“ № **, на който са оставени известия обр. 210 – на 19.10.2018 г. и на 29.10.2018 г., след което горепосочената пратка е върната на подателя на 09.11.2018 г. като непотърсена, за което е съставена справка (известие) обр. 250, съдържаща два подписа – на служител и на проверил.

В преписката, образувана в РЗИ – РКМЕ – К. по подадената от ищеца молба-декларация за освидетелстване с вх.№ 3681/26.11.2015г., се съдържа писмо от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р А.“ АД – К. до ищеца, без дата и регистрационен/изходящ, за явяването му в ТЕЛК при

МБАЛ „Д-р А.“ АД – К. на 20.11.2018 г., както и молба с посочена дата 22.02.2019 г. от С. А. М., несъдържаща подпис на същия, за издаване на заверени преписи от решение на ТЕЛК, с което се прекратява процедурата по пенсионната му преписка, поради неявяването му за освидетелстване, както и възражение до директора на РЗИ-К. с посочена дата 22.02.2019 г., също несъдържащо подпис на лицето, от което изхожда – С. А. М., с което последният възразява, че не е получил писмото за решението на ТЕЛК, което е върнато без обратна разписка и моли за втора дата за явяване на ТЕЛК.

Установено е, че с решение № 2261 от 26.11.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р А.“ - К. на ищеца С. А. М. е призната 60 % трайно намалена работоспособност, с посочена дата на инвалидност - 07.09.2015 г., и за срок от 3 години.

При така събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, въззивният съд намира, че предявения иск, с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение в размер на 3 500 лева за имуществени вреди, произтичащи от неполучена пенсия за инвалидност, вследствие на виновно неизпълнение на трудови задължения на служители на „Б.“ ЕАД по доставяне на писмова пратка от МБАЛ "Д-р А." гр. К., е погасен по давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които 4 законът не предвижда друг срок. В случая се претендира обезщетение за виновно неизпълнение на трудови задължения на служители на „Б.“ ЕАД по доставяне на горецитираното писмо (пратка № PS 6620 00I12P 5), при което давността започва да тече от извършване на деянието, респективно – от узнаването му от ищеца. В тази връзка, установи се, че писмото е получено в Пощенска станция А. за доставка на 18.10.2018 г. и е било върнато на 09.11.2018 г. като непотърсено. Или, твърдяното неизпълнение на задълженията на служител при ответника е приключило на 09.11.2018 г. От друга страна, от гореизложеното се установи, че най – късно на 22.02.2019 г., когато са подадени цитираните по-горе молба и възражение, че не е получил писмото за решението на ТЕЛК, което е върнато, ищецът (въззивник) С. М. е узнал, че изпратеното до него писмо е било върнато като непотърсено на подателя. Или, най-късната дата, от която е започнала да тече погасителна давност за претендираното вземане, е 22.02.2019 г., когато ищецът е узнал, че изпратеното до него писмо е било върнато като непотърсено, поради което петгодишния давностен срок изтича на 22.02.2024 г. Видно от исковата молба, същата е подадена и заведена в съда на 13.08.2024 г., т. е. след изтичане на давностния срок. Впрочем, дори и да се приеме, че ищецът е узнал за изпратеното му и неполучено от него писмо през месец март 2019 г., както сам твърди в исковата молба, искът отново е погасен по давност.

Независимо от горното, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че в случая не се установява да са налице и предпоставките на чл. 45 във връзка с чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. В тази връзка, по делото не се установява виновно поведение на служител при ответното дружество, респективно – неизпълнение на задълженията му по връчване на процесната пратка. Напротив, установи се, че са били спазени всички изисквания за доставяне на пратката, установени в Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга, извършвани от „Б.“ ЕАД и Инструкцията за организация на пощенските услуги, предоставяни от „Б.“ ЕАД (Инструкцията). Както се посочи по-горе, установи се, че пощенския служител не е открил никой на адреса на получателя, който да приеме пратката и е оставил известие обр. 210 на адреса на получателя на 18.10.2018 г., както и че на 29.10.2018 г. (поради неявяване на получателя в пощенската станция да получи пратката си) е оставено второ известие обр.

210, с което е спазена разпоредбата на чл. 188 от Инструкцията. Поради това, 5 че пощенската пратка не е могла да бъде доставена същата е върната придружена със справка обр. 250, на която е отбелязана причината за недоставяне, с което е спазена и разпоредбата на чл. 211 от Инструкцията.

Тези обстоятелства се установяват както от обсъдените по-горе писмени доказателства, така и от разпита на пощенския служител, извършил посочените действия по връчването на процесната пратка, а именно – свидетелката Д. Д..

Следва да се посочи също, че гореизложеното не се опровергава от показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Х., живуща на адреса за доставка – гр. А., ул. „О.“ № **, която е сестра на съпругата на ищеца. Същата изрично заявява, че с нейно съгласие ищецът изрично е посочил нейния адрес пред ТЕЛК за получаване на писма, както и че същият е гражданин на Република България и на Република Турция и е живеел тогава в Република Турция. Що се касае до показанията й че не е получавала писмо на адреса, то същите в никакъв случай не опровергават установените от писмените и гласни доказателства обстоятелства.