Решение № 4547 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4547 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н. като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110155645 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на с, ЕИК *** срещу С. Н. Н., ЕГН **********, с която с е предявило срещу С. Н.

Н., ЕГН ********** установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено, че С. Н. Н. дължи на с суми, както следва: 1/ сумата от 700,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума на 23.04.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 22957/2025 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.

Н. Н., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 800,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 117,50 лева за периода от 25-10-2023г. до 22-051 2024г.; 3/ лихва за забава в размер на 120,91 лева за периода от 01-01-2024г. до 01-10-2024г.; 4/ сумата от 482,50 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на основание чл. 11 вр. чл. 5 от договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г.; 5/ сумата от 200,00 лева, представляваща неустойка за забава. На 23.04.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 800,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 117,50 лева за периода от 25-10-2023г. до 22-05-2024г.; 3/ лихва за забава в размер на 120,91 лева за периода от 01-01-2024г. до 01-10-2024г., като в останалата част заявлението е отхвърлено.

Доколкото в законоустановения срок по чл. 415 ГПК иск е предявен единствено за сумата от 700,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането, то издадената на 23.04.2025 г., съдът с определението по чл. 140 ГПК, постановено в настоящото производство, е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 22957/2025 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав, в частта за сумите, както следва: 1/ за сумата от 100,00 лева /разликата между сумата за главница, за която е издадена заповедта за изпълнение – 800 лева и сумата, за която е предявен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на това вземане за главница – 700,00 лева/, представляваща главница по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател; 2/ договорна лихва в размер на 117,50 лева за периода от 25-10-2023г. до 22-05-2024г.; 3/ лихва за забава в размер на 120,91 лева за периода от 01-01-2024г. до 01-10-2024г.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.

Н. Н., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 800,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., 2 сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 117,50 лева за периода от 25-10-2023г. до 22-052024г.; 3/ лихва за забава в размер на 120,91 лева за периода от 01-01-2024г. до 01-10-2024г.; 4/ сумата от 482,50 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на основание чл. 11 вр. чл. 5 от договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г.; 5/ сумата от 200,00 лева, представляваща неустойка за забава. На 23.04.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 800,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 117,50 лева за периода от 25-10-2023г. до 22-05-2024г.; 3/ лихва за забава в размер на 120,91 лева за периода от 01-01-2024г. до 01-10-2024г., като в останалата част заявлението е отхвърлено. Заповедта е връчена на длъжника на 06.11.2025 г., като в законоустановения срок от негово име е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 24.11.2025 г.. Исковата молба е подадена на 18.12.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, чрез Система за сигурно електронно връчване/.

Ищецът твърди, че с посочения договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, е предоставило на С. Н. Н. паричен заем в размер на 800 лева, който следвало да бъде върнат на 22.05.2024 г. Посочва, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора.

Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 700,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху 3 горепосочената сума, считано от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума на 23.04.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 22957/2025 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника С. Н. Н., ЕГН **********.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 22957/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав от името на ответника е депозирано бланкетно възражение по чл. 414 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валиден договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

4

За установяване на валидно правоотношение между страните с типично за заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт, а именно наличието на валидно сключен договор.

За да се приеме, че между страните е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи на заемателя, включително парична сума. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за получаването на парична сума, при условията на договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото. От друга страна договора за заем е неформален, т.е. не е предвидено императивно изискване валидността на договора да е обусловена от сключването му в определена форма за действителност. Допустимо е такъв договор да бъде сключен и само в устна форма, включително и в електронна форма.

По делото са представени и приобщени към доказателствения материал договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР; искане за сключване на договор за кредит от 25.10.2023 г., което е отправено от С. Н. Н., ЕГН ********** до „с” ООД; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и лог по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател.

От представения и приобщен към доказателствения материал материал договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, се установява в производството, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя потребителски кредит в размер от 800,00 лева, а последният се е задължил да го върне в срок на 30 погасителни вноски, при годишен лихвен процент от 5

44,50 %. Установен е размерът на неустойката при непредставяне на обезпечение в размер на сумата от общо 575,58 лева и размер на вноската по тези задължения – първи четири вноски в размер на 43,08 лева и 27 броя вноски от по 15,51 лева.

Допълнителен аргумент за наличието на валидно възникнало между страните правоотношение по договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, е обстоятелството, което безспорно се установява от събрания в производството доказателствен материал, а именно, че от страна на ответницата са извършени 2 броя плащания в изпълнение на задълженията й по договора, в общ размер от 100,00 лева, послужили за погасяване на начислени от ищеца суми по договора. Това извънсъдебно поведение на ответника, представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, а именно наличие на задължение за него за връщане на заетата сума по процесния договор за паричен заем № ** от 25.10.2023 г., сключен между „с” ООД, в качеството на заемодател и С. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР.