Решение № 334 от 25.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Ямбол, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500325 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Х. И. Ш., ЕГН-**********, адрес: с.*****, ул.*******, чрез адв. Н. М. АК–Ямбол, срещу Решение №109/10.03.2022г. постановено по гр. д. №3193/2021 г. по описа на ЯРС, с което ЯРС осъжда Х. И. Ш. от с.*****, ул.*******, ЕГН **********, да заплати на М. Г. Х. от гр.*****, ул.*******, ЕГН **********, сумата от 1520 евро, дължима поради неоснователно обогатяване по Запис на заповед от 10.07.2015 г., ведно със законната лихва от 18.10.2021 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 800 лв..

Въззивницата счита атакуваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че ЯРС е направил неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Жалбоподателката твърди, че от приетия по делото документ - запис на заповед, е видно, че същият не притежава необходимата форма по чл.535 ТЗ и не представлява запис на заповед. Излага, че записът на заповед е формална правна сделка, чиято действителност е обусловена от спазване на установена в закона форма, поради което нарушаването на изискванията относно формата опорочава записа на заповед до стенен на нищожност и го лишава от присъщия му по закон менителничен ефект. Посочва, че адресът на издаване и на плащане не е 1 предвиден в чл.535 ТЗ като самостоятелен реквизит на записа на заповед, но от буквалното тълкуване на чл.535 ТЗ не могат да се черпят аргументи за отричане на необходимостта записът на заповед да съдържа адрес на издаване и/или на плащане. Твърди се, че в процесната запис на заповед реквизитите "място на плащане" и/или "място на издаване" не са индивидуализирани чрез вписване на адрес и са изложени подробни съображения в тази насока.

Изложено е твърдение, че в процесната запис на заповед е посочен начин на плащане - по банкова сметка, посочена от поемателя, който начин е непълен и неточен. Не е ясно по коя конкретно банкова сметка да се плати, не е посочено в коя банка е сметката. Моли ЯОС да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения от ищцата иск. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от М. Г. Х. чрез пълномощника адв. Н. П. от АК-Варна. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Изложено е становище, че възражението във въззивната жалба, че в процесната запис на заповед реквизитите „място на плащане" и/или „място на издаване" не са индивидуализирани чрез вписване на адрес и възраженията за липсващи на реквизити по чл. 535 ТЗ са направени за първи път пред въззивната инстанция и са преклудирани. Моли ЯОС да потвърди първоинстанционното решение изцяло. Заявена е претенция за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ответницата-въззивница е подписала представения от ищцата Запис на заповед от 10.07.2015 г., с място на издаване в гр.Белослав, за сумата от 1520 евро, платима на М. Г. Х., „без протест", с падеж на предявяване.

Представена е Покана за плащане на парично задължение по Запис на заповед от 10.07.2015г. от ищцата, датирана на 06.07.2016 г. и адресирана до ответницата. Заявено е искане за плащане в последен 30-дневен срок, посочена е банкова сметка на поемателя. Поканата е изпратена чрез „Спиди" АД, видно и от обратната разписка от 06.07.2016г., товарителница № 50192628107, съдържаща описание на пратката: „Покана за плащане на парично задължение по запис на заповед от 10.07.2015 г.". На плика с №90526054523 са залепени три стикера и на два от тях е отбелязан отказ на получателя да приеме пратката.

По делото пред ЯРС са събрани показанията на свидетеля Р. попълнила тези два стикера през юли месец 2016 г. като служител на „Спиди". Свидетелката сочи, че в текста им е отразила, че на „15.07.2016 г. в 12:41 ч. пратката е отказана от получателя" и на „15.07.2016 г. в 16:35 ч.

2 получателят Ш. посети офис 55и и отказа пратката". След това е върнала пратката към подателя. Свидетелката не си спомня самото посещение на ответницата в офиса. Описва практиката на куриерите, когато пристигне пратка „до адрес", какъвто е настоящият случай. На получателя се изпраща есемес, в кой интервал от време ще бъде посетен от куриер на „Спиди".

Когато куриерът отиде на адреса, звъни по телефона. Ако лицето не вдигне телефона, записва това и оставя пратката в офиса. На следващия ден служителите в него започват да звънят на получателя, за да уточнят, кога ще бъде на адреса, за да бъде посетен от куриер. Ако лицето каже, че няма да бъде на адреса, а ще си вземе пратката от офиса, същата се оставя там. По телефона не се съобщава предварително подателят, освен ако лицето попита.

Свидетелката не си спомня, дали ответницата е питала предварително, съответно дали е информирана, както и дали обратната разписка е показвана при отказа да получи пратката в офиса.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ.

Според чл.534, ал.1 от ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.

Според чл.531, ал.1 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.

В постоянната практика на ВКС се приема, че специалният иск по чл.534, ал.1 от ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или ефекта е преюдициран поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. Правната последица от погасяване на менителничния иск по давност е прескрибиране на менителничния ефект, а правната последица от неизвършване на необходимите действия за запазване правата по менителничния ефект е неговото преюдициране. От момента на изгубване на исковете по записа на заповед възниква правото на приносителя да предяви специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ.

От значение за основателността на предявения иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл.534,, ал.1 от ТЗ е наличието на редовен от външна страна менителничен ефект, в случая запис на заповед, и 3 приносителят да е изгубил всички останали искове по ценната книга, което се явява абсолютна материална предпоставка за възникване на претендираното вземане.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на въззивника-ответник срещу изводите на първоинстанционния съд относно действителността на процесния запис на заповед, на който ищцата основава претенцията си за менителнично неоснователно обогатяване. Записът на заповед представлява формална абстрактна сделка, едностранно менителнично волеизявление, по силата на което издателят се задължава безусловно да плати на поемателя определена парична сума. За да е действителен записът на заповед, той следва да съдържа посочените в чл.535 от ТЗ реквизити като се има предвид, че реквизитите: падеж, място на издаване и място на плащане се презумират, съгласно чл.536 от ТЗ. В случая процесният запис на заповед съдържа установените в чл.535 от ТЗ реквизити, представляващи условие за действителност на ценната книга. В него се съдържа наименованието "запис на заповед", както в заглавието, така и в съдържанието му. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 1520 евро. В записа на заповед като място на издаване е написано гр.Белослав, и е посочено името на лицето, на което, или на заповедта на което трябва да се плати – ищецът-въззиваем по настоящото дело. В текста на записа на заповед се съдържа указание, че сумата е платима на датата на предявяване на записа на заповед по банкова сметка, посочена от поемателя. Вписана е датата на издаване на записа на заповед – 10.07.2015 г. и е положен подпис на издателя – ответника, чието авторство не е опровергано в процеса. В записа на заповед е вписано, че е платим на предявяване както в горната дясна част на документа, така и в текста на същия. Съгласно чл.535, т.3 от ТЗ записът на заповед следва да съдържа посочване на падежа на задължението по ценната книга. Съгласно чл.486, ал.1 от ТЗ, намиращ съответно приложение към записа на заповед, предвид изричната препращаща разпоредба на чл.537 от ТЗ, падежът може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден. В случая падежът на задължението е определен на предявяване в съответствие с чл.535, т.3 вр. с чл.537, вр. с чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ. Съгласно чл.487, ал.1 ТЗ, менителницата на предявяване е платима с предявяването й и тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. В записа на заповед изрично е посочена датата на издаване – 10.07.2015г. и едногодишният срок за предявяване изтича на 10.07.2016 г. Доколкото записът на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити, то същият е редовен от външна страна, както е приел и ЯРС.

Изгубеното право на иск поради изтекла давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, е юридическият факт, от който за приносителя на записа на заповед възниква право да реализира правата си срещу издателя чрез специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.534, ал.2 4 от ТЗ, приложима по отношение на исковете за менителнично неоснователно обогатяване е тригодишна погасителна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед поради давност или пропускане на необходимите действия за запазване на правата по записа. Доколкото в случая претенцията за менителнично неоснователно обогатяване е предявена срещу издателя на запис на заповед, от значение за началото на срока по чл.534, ал.2 от ТЗ е денят на изтичане на давността по отношение на прекия менителничен иск. В случая записът на заповед от 10.07.2015 г. е следвало да бъде предявен за плащане до 10.07.2016 г., а по делото не се установява това да се е случило. От тази дата (изтичане на едногодишния срок за предявяване на записа на заповед) е започнал да тече специалният тригодишен давностен срок, установен в чл.531, ал.1 от ТЗ за упражняване на правата по ценната книга, който съответно е изтекъл на 10.07.2019 г.. Т. е., към момента на подаване на исковата молба – 18.10.2021 г. по настоящото дело, установеният в закона давностен срок за упражняване на правата по чл.531, ал.1 от ТЗ е изтекъл. Настоящият иск е предявен в срока по чл.534, ал.2 от ТЗ.

ЯОС намира, че са налице предпоставките за уважаване на иска наличие на действителен менителничен ефект; менителничният иск е погасен по давност (прескрибиран менителничен ефект), не са извършени необходими действия по запазване на правата по тях (преюдицирани менителнични ефекти); приносителят на менителничния ефект търпи вреда, поради невъзможност да реализира менителничните си имуществени права, поради прескрибиране и преюдициране на менителничния ефект. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането по ценната книга не може да бъде събрано от приносителя на ефекта, поради изтекла менителнична давност.