Решение № 338 от 23.10.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 293/2023
- Вид
- Решение № 338
- Подписан
- 23.10.2023
- В сила
- 23.10.2023
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Калина Георгиева Пейчева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17, ал.6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.313 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 338 гр. Ямбол, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: К. В. Тагарева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20232300500293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от адв. С. К. от АК-Ямбол, назначен за особен представител на ответника И. Щ. С., се обжалва решение № 247/29.05.2023 г. на ЯРС по гр.д.№260/2023г. по описа на ЯPC, с което първоинстанционният съд ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по молбата на К. К. И. с ЕГН ********** за извършен спрямо нея от И. Щ. С. с ЕГН ********** актове на психично и емоционално насилие, като: ЗАДЪЛЖАВА И. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.****, ул.**** № ***, ап.3 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо К. К. И. с ЕГН ********** от гр.****, ул.****; ЗАБРАНЯВА на И. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.****, ул.**** ДА ПРИБЛИЖАВА К. К. И. с ЕГН **********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.***, ул.****, местоработата и находяща се в гр.****, ул.****, пекарна „Славяни", ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 200 МЕТРА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ месеца.; НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на И. Щ. С. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 1000 лева; ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, И. Щ. С. с ЕГН ********** да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер на 25,00 лева и 600 лева - заплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител адвокат; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. Щ. С. с ЕГН ********** да заплати на К. К. И. с ЕГН ********** сумата от 600 лева - разноски по делото.
Във въззивната жалба се излага, че постановеното от ЯРС решение е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се, че ЯРС не е изследвал факта, че ответника се води на психиатричен отчет, че от представените по делото доказателства - извадка от разговори по Месинджър, не може да се направи обоснован извод, че актовете, които молителката твърди, че са извършени от ответника, са извършени в едномесечен срок преди подаване на молбата за защита, че няма доказателства ответникът да е извършил описаните в молбата до съда 1 действия. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени обжалваното решение.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата К. К. И., чрез адв.М. Х. от ЯАК. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на въззивната жалбата и се излагат съображения. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
В с.з. въззивникът не се явява, представлява се от адв.К.а. Моли въззивната жалба да бъде уважена.
Въззиваемата не се явява, представляват се от адв.Х., която моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и присъди сторените разноски.
Производството пред ЯРС е образувано по молба от К. К. И. с ЕГН ********** от гр.****, ул.**** №****, чрез пълномощник адв.М. Х. от АК Ямбол, с искане за издаване на заповед за защита срещу лицето И. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.****, ул.**** №***********, който е лицето, с което молителката е живяла на съпружески начала, и от което съжителство е родена дъщеря им Ц.И.С., вече пълнолетна. Твърди се че от средата на м.декември 2022 година, ответникът многократно отправял обиди към молителката, както и закани за убийство и физическо насилие. Тъй като молителката била блокирала телефона на ответника, всички закани били отправяни чрез дъщеря им, която живеела в гр.Варна. На 29.12.2022 г. ответникът хвърлил пиратка и камък по стъклото на местоработата на молителката - пекарна „Славяни", находяща се в гр.****, ул.****. На 11.01.2023 г. автомобилът на молителката бил залят с консерва домати, а на 24.01.2023 г. отново била хвърлена пиратка по местоработата на молителката. Ответникът изпращал съобщения със закани, адресирани до молителката, по телефона на дъщеря им след като молителката го блокирала. Преди десет години молителката имала с ответника същите проблеми.
Ответникът злоупотребявал с алкохол. Молителката се страхува, че ответникът може да предприеме спрямо нея такива действия.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е оспорил молбата за защита по ЗЗДН като неоснователна.
След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:
По делото с молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, в която са изложени всички твърдени от молителката факти за причинено насилие от ответника, и се съдържа изявление, че са ù известни последиците по чл.313 от НК за невярно деклариране.
Приобщени са по делото ЧНД № 226/2023 г. по описа на ЯРС и пр.вх.№ 167900662/2023 год. по описа на РУ на МВР – Ямбол, в което се съдържа медицинска справка с изх.№30/13.02.2023г. от д-р. Л.Д., н-к отделение по психиатрия в МБАЛ“Св.Пантелеймон“ гр.Ямбол, за лицето И. Щ. С., в която е записано: „И. Щ. С. се води на диспансерно наблюдение към психиатриченн кабинет на МБАЛ Ямбол с диагноза – параноидна шизофрения от 1991г.. Същият е лекуван в ДПБ – Раднево през 1991г., след което имал дългогодишна ремисия, лекарства не приемал, работил и бил добре. …Диагноза: параноидна шизофрения в ремисия. Вредна употреба на алкохол.“ По делото е представена кореспонденция между ответника и дъщеря им Цветелина и не е спорно, че страните са във влошени отношения.
При така установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в първоинстанционното производство, имаща 2 правен интерес от обжалването. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от К. К. И. за защита от домашно насилие, осъществено от И. Щ. С..
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, а ответникът е лице по чл.3, т.2 и 3 от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН. Молбата е допустима като подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. По същество молбата за защита е основателна.
Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна връзка. В случая е установено извършено психическо и емоционално насилие, упражнено от въззивника спрямо молителката. Видно от декларация на молителката за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в същата са описани подробно и последователно извършените актове на домашно насилие: на 29.12.2022 г. ответникът хвърлил пиратка и камък по стъклото на местоработата на молителката - пекарна „Славяни“ в гр. Ямбол; на 11.01.2023 г. автомобилът на молителката бил залят с консерва домати, което е възприето от молителката като намерение за изпълнение на заканите за убийство; на 11.01.2023г. ответникът е обявил на дъщеря си по телефона, че ще ликвидира молителката: „майка ти ще я пречукам, ще я убия и ще я излежа, ще я ликвидирам моментално, без да ми мигне окото“, „ще платя на циганин и ще я осакатя“, „искам я осакатена, защото искам да се мъчи“; на 14.01.2023г. отправя закана като пише по телефона на дъщеря им: „долната К. ще и видя сметката“; на 24.01.2023 г. отново е хвърлена пиратка в обекта пекарна „Славяни“ в гр.Ямбол, където работи молителката; на 27.01.2023г. отправя закана към молителката като пише по телефона на дъщеря им: „К. дори и сега публично ще я екзекутирам“, „мразя я в червата, ще я екзекутирам публично, кучката мръсна, няма какво да губя, един паразит по-малко“.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В случая упражняването на насилие се установява по делото освен от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и от останалите събраните по делото доказателства. Видно от представената кореспонденция въззивникът е заплашвал молителката нееднократно и я е обиждал. Заплахите към молителката са възбудили в нея основателен страх, че ответникът ще изпълни заканите си и тя е сезирала ЯРП и ОДМВР Ямбол. По изложените съображения ЯОС намира молбата за защита по ЗЗДН за основателна. Въззивният съд смята, че са налице условията за налагане на мерките за защита срещу домашното насилие, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, в срока, определен от ЯРС, с оглед характера и нееднократността на извършеното насилие от въззивника като правилно ЯРС е определил и размерът на глобата на ответника. Водим от изложеното, ЯОС счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 600 лв..
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
3
Оставя в сила решение № 247/29.05.2023 г. на ЯРС по гр.д.№260/2023г. по описа на ЯPC.
Осъжда въззивника И. Щ. С. с ЕГН **********, да заплати на К. К. И. с ЕГН **********, сумата 600лв. - направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно, съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4