Решение № 181 от 15.06.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Смолян, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500172 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № 1/13.02.2023 г. по гр.дело № 121/2022 г.

Чепеларският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. А. против Ц. А.

П. и А. Й. М. иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД да бъде обявен за относително недействителен по отношение на М. А. договор за покупко-продажба от 28.04.2022 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 796 по описа на нотариус с рег.№ 686 Христина Даскалова, с район на действие – РС-Ч., с който Ц. П. е продал на А. М. товарен автомобил марка „Ленд Роувер Дискавъри" с рег. № СМ **** ВА.

С решението също така М. А. е осъден да заплати на А. М. направените разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение.

Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от М. Й. А., чрез пълномощника му адв.Н.П. с искане да бъде отменено и исковете му – уважени. Претендира и за разноските пред двете инстанции.

1

В съдебно заседА.е жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Н.П. и поддържа жалбата си.

Въззиваемата А. Й. М., чрез пълномощника и адв.Недялка Стамболова, с писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседА.е А. Й., редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Недялка Стамболова, и продължава да оспорва жалбата.

Въззиваемият Ц. А. П. не е подал отговор по чл.263, ал.1 ГПК на въззивната жалба.

В съдебно заседА.е Ц. П., редовно призован, се явява лично и иска решението да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира, че решението е неправилно и следва да се отмени, като исковете се уважат.

Както е обобщено с Определение № 465 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3885/2022 г., IV г. о., налице е постоянна практика на ВКС, обективирана и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение от 17.01.2018 г. по т. дело № 2646/2016 г., ІІІ г. о на ВКС, решение № 218/11.10.2013 г. по гр. дело № 1778/2013 г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., решение № 423 от 29.11.2012 г. по гр. дело № 1623/11 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 61/1.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в която са посочени предпоставките, при наличие на които може да бъде уважен иск с правно основА.е чл. 135 ЗЗД - наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска, извършване на увреждащо кредитора действие и, ако увреждащото действие е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката.

По отношение на знанието на приобретателя на недвижимия имот за увреждане на кредитора на неговия прехвърлител практиката приема, че същото подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Посочва се, че, при липса на преки доказателства, доказването на знанието може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му, както и че за наличие на знание е достатъчно приобретателят по 2 транслативната сделка да е съзнавал, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредиторът да се удовлетвори от стойността на имота.

В същото определение е изтъкнато как в константната практика на ВКС се приема че материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – "знание за увреждането" у ответника - приобретател по атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор, има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца. Приема се, че, предвид този субективен характер, ищецът много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството дали ответникът - приобретател по възмездния вещно - прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищцовата страна. Поради това представените по делото косвени доказателства следва да бъдат преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни, индициращи обстоятелства, установени по делото, и същите биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че ответниците са осъзнавали увреждането на ищеца - кредитор при сключването на договора – предмет на иска по чл. 135 ЗЗД . Приема се, че следва да се даде приоритет на защитата на интересите на кредитора пред тези на близките на длъжника, които са сключили с последния увреждаща възмездна сделка и са придобили права по нея, като следва да се съобрази и обичайната житейска ситуация, че в тези случаи, както длъжникът, така и договарялият с него негов близък обикновено знаят за увреждането, като същото се отнася и за лицето, с което длъжникът живее на семейни начала.

ВКС също така приема/решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. и в решение № 13 от 19.02.2015 г. по т. д.

№ 4606/2014 г., ГК, IV г. о./, че, за да е налице знание у приобретателя по смисъла на чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД , достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. Наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията може да залегне в основата на фактически извод за наличието на знание, като естеството на фактическата близост определя естеството на узнатите обстоятелства и като пример са посочени лицата, които живеят 3 съвместно на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ.

В настоящия случай не се спори и е видно от представените присъда № 5/16.11.2021 г. с мотиви по НЧХД 29/2021 г. на РС-Ч., решение № 924.02.2022 г. по ВНОХД № 142/2021 г. на Смолянския окръжен съд, изп.листове № 8/02.03.2022 г. и № 14/11.04.2022 г., издадени по същото НЧХД на ЧРС, покани за доброволно изпълнение по изп.дело № 7/2022 г. и № 9/2022 г. на СИС при Чепеларския районен съд, че М. А. има действителни вземания срещу Ц. П. за следните суми: 580 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъпление по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 НК /стойност на унищожените от осъдения по НЧХД 29/21 г. Ц. П. 4 бр. автомобилни гуми/, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. до окончателно изплащане; 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от същото престъпление, със същата законна лихва; както и 592 лв. разноски по делото пред районния съд и 500 лв. разноски пред въззивния съд; или общо 2 172 лв., и отделно лихви.

На 02.03.2022 г. е издаден в полза на М. А. посоченият изп.лист № 8 за осъждане на Ц. П. само за горните разноски: за 592 лв. и 500 лв. съответно пред РС и пред ОС. Въз основа на този лист е образувано по молба на А. изп.дело № 7/2022 г. на Съдебно-изпълнителната служба при Чепеларския районен съд с взискател М. А. и длъжник Ц. П.. На последния е изпратена на 23.03.2023 г. покана с изх. № 164 за доброволно изпълнение, с която е поканен да плати на А. 1 092 лв. неолихвяема сума, 350лв.допълнителни разноски и 25 лв. разноски по изп.дело, както и такса по чл.53 от ТДТ по ГПК от 135,36 лв. Тази покана е получена от Ц. П. на 04.04.2023 г.

На 11.04.2023 г. е издаден по същото НЧХД изп.лист № 14 в полза на М. А. за осъждане на Ц. П. да му плати двете суми от 580 лв. и от 500 лв. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.10.2020 г. до окончателно плащане. Въз основа на този лист е образувано по молба на А. второ изп.дело - № 9/2022 г. на Съдебноизпълнителната служба при Чепеларския районен съд с взискател М. А. и длъжник Ц. П.. На последния е изпратена на 14.04.2023 г. покана с изх. № 232 4 за доброволно изпълнение, с която е поканен да плати на А. 1 080 лв. главница, законната лихва от 03.10.2020 г., възлизаща към онзи момент на 167,40 лв., 25 лв. разноски по изп.дело, такса по чл.53 от ТДТ по ГПК в размер на 147,79 лв., както и 350 лв. други разходи. Общият размер на задължението е посочен да е 1 770,19 лв. Тази покана е получена от Ц. П. на 04.05.2023 г.

На 28.04.2022 г. Ц. П. продава на А. Й. с договор за покупкопродажба на МПС, с нотариална заверка на подписите от нотариус Христина Даскалова, действаща в района на ЧРС, собствения си товарен автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“ с рег.№ СМ **** ВА, с посочени номера на рама и двигател, за сумата от 4 920 лв., която сума продавачът заявява, че е получил напълно в брой от купувача. Видно от представеното пред нотариуса удостоверение № 437598/28.04.2023 г. от ЗАД“Далл Богг: Живот и Здраве“гр.София, застрахователната стойност на същия автомобил възлиза на 4 920 лв.

От съвкупния анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, от дадените пред въззивния съд обяснения на страните по реда на чл.176 ГПК и удостоверение № 91/27.07.2022 г. на община Ч. се установява, че купувачката по горния договор А. Й. живее на съпружески начала с лицето С.З., с когото са родители на сина им С.З.. С.З., когото свидетелите наричат „М.“, е колега на ответника Ц. П., като двамата от около 8 години работят заедно в дружество за добив и преработка на дървен материал. Ц. П. е общ работник, а С.З. – тракторист. Не работят постоянно заедно, но и това се случва често. Отношенията между тримата са нормални, като въззивният съд счита, че Ц. П. е и много близък приятел със С.З. и А. Й..

Основание за този извод дава казаното от св.Г. К., доведена от ищеца/ „те са семейни приятели“, „те постоянно са заедно“, „ те са много близки“, „приятелско семейство са, постоянно са заедно и си ходят на гости“, „Ц. и семейството на А. са приятели от много време, от доста време, може би над 6-7 години“/ и от св.К. П., доведена от ответниците / „Ц. и А. са приятели, не са роднини“, „Ходя всяка сутрин с Ц. и А. на кафе“/. Също така, св.С.А. установява, че Ц. П. и С.З. по принцип заедно ходят на работа с червен служебен джип.

Не се установява ответницата А. Й. действително да се е 5 нуждаела от автомобил, с каквато причина тя оправдава покупката, оспорвайки да е знаела за увреждането на кредитора М. А.. На първо място, А. Й. няма свидетелство за управление на МПС нито към момента на покупката /28.04.2022 г./, нито повече от година по-късно, когато дава обясненията по чл.176 пред настоящия въззивен състав /16.05.2023 г./. Тя не можа дори да съобщи името на инструктора, при който провежда шофьорския си курс, само посочи, че се организира от СПТУ-Ч.; както и че ще има шофьорска книжка, когато научи листовките, но призна, че все още не се е явявала на изпит нито на листовки, нито на кормуване. Твърди, че това проточване във времето и го налагала работата и ученето. Тя обаче признава, че е на работа като личен асистент на болен човек в самото село З., където живее, едва от една година/значи от средата на м.май 2022 г./, като преди това не е работила. От показанията на св.П. се изяснява, че детето им С.З., родено през 2013 г., е в четвърти клас и учи в самото село З..

А. Й. твърди още, че купила джипа на Ц. П., защото искала да имат висока кола, която да е проходима по черните пътища и с която да ходят на сено и на картофи, защото с коне било трудно. Същевременно признава, че, още към момента на процесната сделка, тя и С.З., с когото живее на съпружески начала, са разполагали с цели два автомобила, макар и леки, които се водят на С.З.. Твърди, че били в състояние да поддържат три автомобила, макар тогава тя да не е била на работа, както и че тогава разполагала с 5 000 лв., но и трябвали още пари за таксите. Затова взема назаем от П. 1 000 лв., които и била вече върнала, за да купи джипа. Това се сочи и от св.П.. Твърди, че понастоящем единият автомобил бил обявен за продан, както и че процесният джип бива управляван от фактическия и съпруг, от свекър и, от баща и и от брат и. Признава в тази връзка, че тези други нейни близки също си имат автомобили, но леки, не високи, не джипове.