Присъда № 27 от 07.04.2026, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда № 27/07.04.2026г., постановена по НЧХД №820/2025г. по описа на Районен съд- Хасково Против подсъдимия Д. Н. К. от гр.****, ЕГН ****, е предявена тъжба и повдигнато обвинение от Х. В. Х. от гр.****, за това, че на ****. в гр.****, подсъдимият е причинил на тъжителя Х . В. Х. лека телесна повреда чрез разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: травматична ерозия на роговицата на лявото око, повишено сълзене и зачервяване на лигавицата – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане предявен от тъжителя Х. В. Х. против подсъдимия Д. Н. К. граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените от описаното престъпление неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждане до окончателното й изплащане, а тъжителят е конституиран в качеството на граждански ищец в производството.

В съдебно заседание тъжителят поддържа повдигнатото обвинение и предявения граждански иск, представя доказателства в подкрепа на твърденията си в тъжбата.

Упълномощеният повереник на тъжителя Х. счита, че с действията си подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, тъй като безспорно и категорично било установено виновното причиняване на лека телесна повреда на тъжителя. Намира за доказан по основание и размер и предявения граждански иск срещу подсъдимия. Пледира за признаване на подс.К. за виновен и за налагане на предвиденото в закона наказание, като счита, че следва да бъде уважен и предявеният граждански иск - в пълен размер, за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.

Претендира присъждане на разноски.

Подсъдимият Д. К. заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, желае да даде обяснения на по-късен етап в производството.

Приканен да даде такива преди приключване на съдебното следствие, подсъдимият отказва да даде обяснения. Заявява, че не е бил там и не може да даде такива. Сочи, че с тъжителя имали общ бизнес и той му искал пари, но реално тъжителят дължал пари на него. Последно говорил с него преди една година, когато се разделили и оттогава насам не са правили опит да си уредят отношенията. В хода на съдебните прения се присъединява към казаното от защитника си, а при даденото му право на последна дума изразява позицията си, че е невинен и очаква да бъде оправдан.

Упълномощеният защитник на подсъдимия счита обвинението за недоказано по несъмнен и безспорен начин. Излага съждения относно недоказаност на основни елементи от състава на престъплението, а ангажираните доказателства за негодни да обосноват извод, че е извършено престъплението, за което е предявено обвинение то. Пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданско - правните претенции срещу подсъдимия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител и граждански ищец Х. Х. и подсъдимият Д. К. се познават от много години.

Двамата имали общ бизнес, по повод на който между тях останали неизяснени финансови отношения. С течение на времето се породило напрежение между тях във връзка със закупени от двамата багер и камион и произтичащи от това взаимни претенции на единия към другия за дължими и незаплатени парични суми.

Частният тъжител Х. Х. често пиел кафе в квартално кафене, което се намирало в гр.****, срещу магазин „****“. Това кафене посещавал от време на време и подсъдимият Д. К.. В него обичайно се събирали около 10 човека, които се познавали един друг.

На инкриминираната дата - ****., около **** часа частният тъжител Х. бил в град **** и пиел кафе в горепосоченото квартално кафене. На масата седял с други свои познати, в т.ч. и със св.О. Г., с когото се познавал от преди.

След около 10 минути до кафенето дошъл подсъдимият Д. К., който бил с управлявания от него таксиметров автомобил. Той спрял автомобила на улицата и докато все още бил на шофьорското място в автомобила, частният тъжител станал от масата и се приближил до него и през отворения прозорец на предното пасажерско място на автомобила- до това на водача, започнал разговор между двамата.

Малко след това подсъдимият К. слязъл от автомобила, приближил се бързо до частния тъжител и му нанесъл последователно два до три удара с юмрук - първо с едната, а после с другата си ръка, в областта на горната част на главата на частния тъжител, единият от които попаднал в областта на лявото му око. След ударите частният тъжител загубил равновесие и паднал на земята, при което няколко от седящите в близост по масите на кафенето мъже се намесили и ги разтървали, избутвайки подсъдимия настрани от частния тъжител. След разтърваването подсъдимият се качил в автомобила си и си тръгнал от мястото.

След случилото се, частният тъжител почувствал болка в лявото си око и също се качил на автомобила си и отишъл до Спешно отделение при МБАЛХасково, където и му било назначено образно изследване на органите на главата и му била оказана медицинска помощ. Той бил насочен към очно отделение на МБАЛ-Хасково, където бил приет на същата дата и след извършен преглед и назначено лечение, тъжителят бил изписан, а при изписването му от Очно отделение при МБАЛ АД-Хасково му била издадена Епикриза И.З. № ****. с вписана в същата окончателна диагноза: Чуждо тяло в роговицата на ляво око.

На ****. следобед тъжителят посетил и съдебния лекар- д-р Х. Д. Е., който констатирал причинени на Х. наранявания и издал съдебно-медицинско удостоверение № ****, в което е отразено, че тъжителят е получил травматична ерозия на роговицата на лявото око, повишено сълзене и зачервяване на лигавицата, които увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат в резултат на удар с ръка по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения на прегледания.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която, тъжителят Х. Х. е получил травматична ерозия на роговицата на лявото око, повишено сълзене и зачервяване на лигавицата, 2 като описаните увреждания са причинени от действията на твърди тъпи предмети е възможно да са получени в резултат на удар с ръка, по начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните сведения.

Заключението на вещото лице е, че е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а срокът на възстановяване от увреждането е до 20 дни.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания свидетел - О. Г. Г., който е очевидец на случилото се, както и от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, ведно с устните допълнения от вещото лице в с.з., и от писмените документиприети като доказателства и приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, с оглед извличането на правилните правни изводи, бяха проследени събраните по делото доказателства. Такива бяха ангажирани единствено от частния тъжител по делото в подкрепа на обвинителната теза, докато процесуалното поведение на подсъдимия остана пасивно и от негова страна не бяха ангажирани никакви доказателства по делото, въпреки заетата от него защитна позиция, че не е извършил вмененото му с частната тъжба деяние.

При анализ на събраните по делото доказателства се установява следното: Като цяло всички описани доказателства разкриват отделни части от описаната по-горе фактическа обстановка, като ангажираните свидетелски показания по делото се базират на лични и непосредствени възприятия на един свидетел - очевидец на случилото се. Проследявайки показанията на свидетеля, подкрепящ обвинителната теза, се установява че сутринта на инкриминираната дата свидетелят О. Г. пиел кафе на кварталното кафене, находящо се в гр.****, срещу магазин „****“ и е седял на една маса с тъжителя Х.. Свидетелят сочи, че познавал по физиономия и частния тъжител и подсъдимия, като познавал повече тъжителя Х., с когото били на „здравей“ – „здрасти“. Почти не познавал подсъдимия К., но го виждал по физиономия.

Свидетелят заявява, че подсъдимият дошъл с таксиметровия си автомобил до кафенето, при което тъжителят станал от масата, на която седяли заедно с него, отишъл до колата на подсъдимия и застанал до десния й прозорец, който бил отворен и през който двамата с подсъдимия започнали разговор.

Свидетелят Г. заявява също, че продължавал да пие кафето си и останал на масата, като бил с лице към случващото се, на около 10м от тъжителя и подсъдимия. Тъй като разговорът не се водил на висок тон, той н е успял да възприеме какво точно си говорят, но след около минута и половина видял как подсъдимият излиза разярен от таксиметровия автомобил, приближава Х. и го и ударя с двете ръце, със свити пръсти на юмрук, възприемайки ударите да попадат в областта около окото или в горната част на главата на тъжителя, като свидетелят е категоричен че е имало поне два удара с юмрук - единият удар от ляво, а другият от дясно, нанесени от подсъдимия последователно с всяка ръка. След нанасяне на ударите по тъжителя, същият паднал на земята, като в това време между тях се намесили други мъже, които били в кафенето в същия момент, които свидетелят посочва като Ч., И. Ф. и Т. Ц. Свидетелят Г. заявява, че веднага на място след ударите Х. е нямал видими наранявания, но окото му било посиняло вследствие на удара. Категоричен е, че ясно е видял как подсъдимия го удря. Сочи, че след като другите мъже ги разтървали, Х. с автомобила си отишъл до болницата, за да си извади медицинско, а след като се върнал обяснил на свидетеля, че ходил при д-р Е. и на очен лекар. Не му 3 разказал подробности, защото според свидетеля може би защото не бил толкова ударен. Той не дал обяснение на свидетеля защо се е случило това, но му бил казал че с подсъдимия се скарали, а причината за това била финансова.

Отрича тъжителят да му е казвал подробности за това, но знаел от него, че двамата имали общ бизнес – закупени от двамата багер и камион. Сочи, че подсъдимият дължал пари на тъжителя, но вече ги е платил. Не знаел дали към момента на сблъсъка някой от двамата е дължал пари на другия. Излага, че впоследствие по своя инициатива опитал да помири двамата, като присъствал на случай, при който тъжителят Х. бил при него в гаража и му казал да извика подс.Д. К., за да се разберат. След като дошъл подсъдимия, Х. му поискал 5 000 лева, но подсъдимият му казал, че ги няма и не може да му ги даде.

При оценка показанията на свидетеля Г., съдът възприе и кредитира същите като достоверни. Не се откриват основания да се изразят съмнения в тяхната достоверност или основания да се приеме тяхната неистинност.

Същите се базират на лични и непосредствени негови възприятия, н е се откриват и основания за преиначаване на видяното и пресъздаване на ситуация, която не е била възприета лично, нито индиции за заинтересованост на свидетеля. Още повече, показанията на свидетел я Г. са последователни, логични и подкрепени и от останалия събран по делото доказателствен материал – писмени доказателства, удостоверяващи последвалите действия на пострадалия, потърсил медицинска помощ и освидетелстване от съдебен лекар, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, която е категорична, че обективните находки относно уврежданията на тъжителя е възможно да бъдат причинени по описания начин. По отношение на последното обстоятелство, противно от позицията на защитата на подсъдимия, е налице единство на тези показания и с допълнителните разяснения на вещото лице д-р Х. Е. при изслушването му в съдебно заседание, според които причинилият констатираното увреждане на роговицата на окото на пострадалия удар е бил един и той е бил достатъчен да причини това увреждане, а колко пъти е било посегнато, няма как да бъде установено, предвид наличието на една травма, която е ограничена.

Показанията на свидетеля са основани на негови преки и непосредствени впечатления, същият има ясен спомен за разигралите се събития и дава логически обосновани и вътрешно безпротиворечиви показания за тези факти, включени в предмета на доказване и от значение за правилната наказателноправна оценка на поведението на всеки от замесените в конфликта. Същият възпроизвежда в необходимите детайли, събитията на посочената в акта на частното обвинение дата, като с изключение на отделни нюанси в поведението на участниците в разигралите се събития, отличаващи се от изведените в частната тъжба относно това къде точно е стоял пострадалия когато подсъдимия се е насочил към него, но липсва съществено разминаване в информацията, съдържаща се в този доказателствен източник, които да отричат неговата истинност. Досежно основния момент от предмета на доказване, а именно - налице ли е нанасяне на удари от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител, хронологията и начина по който това е станало, липсват ангажирани доказателства, които да опровергават обвинителната теза, напротив – налице са единствено такива, които са достатъчно обективни и които я потвърждават. В случая са налице кредитирани като достоверни показания на свидетел- очевидец, даващи сведения за предмета на доказване в настоящото производство, включващ въпросите за наличието на деяние по чл.130 НК, начина на осъществяването 4 му и авторството на деянието. Тези показания на св. Г. не бяха оборени от подсъдимия, въпреки заетата от него първоначална защитна позиция за липсата на съпричастност към уврежданията на тъжителя, нито в светлината на последващата такава, заявена в края на проведеното съдебно следствие, според която подсъдимият отрече въобще присъствието си на инкриминираната дата и място. Тази позиция обаче не бе подкрепена от никакви ангажирани от защитата доказателства, а дори напротив – бе оборена от ангажираните от частното обвинение такива чрез показанията на свидетелочевидец, възприел ясно присъствието и действията на подсъдимия на инкриминираната дата. Освен изложеното, обективните находки по делото в тази насока, скрепени в издаденото съдебно – медицинско удостоверение и в заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза консолидират достоверността на показанията именно на този свидетел. Още повече, че както в заключението си, вещото лице отбелязва, че механизмът на причиняване на констатираните увреждания е възможно да е този, описан от тъжителя и съответстващ на изложеното от посочения свидетел. Като особено показателно при анализа на доказателствата за изследване на защитната теза на подсъдимия и очертаващия се вследствие на тази дейност на съда извод за нейната недостоверност, следва да се посочи и обстоятелството, че същият не отрича наличието на общ бизнес с частния тъжител и неуредени финансови отношения между двамата по повод този бизнес. Същият заявява, че откакто с тъжителят са се разделили, не са правили опит да уредят отношенията си, но това противоречи на изложеното от свидетеля Г., че след процесната случка е опитал да помири, макар и неуспешно, двете страни в спора. Следва да се отбележи и процесуалното поведение на подсъдимия, който първоначално заявява че не се признава за виновен и ще даде обяснения на по-късен етап, но впоследствие след дадените от свидетеля - очевидец показания, същият отказва да даде обяснения и отрича въобще да е присъствал на инкриминираните дата и място, а в същото време не ангажира никакви доказателства в подкрепа на защитната си позиция.