Разпореждане № 17914 от 26.02.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 17914 гр. София, 26.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.В. Б.Н. като разгледа докладваното от М. В. Б.Н. Частно гражданско дело № 20211110170849 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Със заявление с вх. № 105666/10.12.2021 г., подадено от „А. к. п. з“ ООД, е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. КР. Г. за следните суми: 1/ сумата от 410,86 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3767784 от 13.02.2020 г., сключен между „И.А.М.“ АД и Б. КР. Г. , ведно със законната лихва за периода от 10.12.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 29,10 лева, представляваща договорна лихва за периода от 22.02.2020 г. до 11.07.2020 г.; 3/ сумата от 195,04 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство № 3767784 от 13.02.2020 г., сключен между „Ф..Б.“ ЕООД и Б. КР. Г. ; 4/ сумата от 55,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.07.2020 г. до 23.11.2021 г.; 4/ сумата от 16,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита.

При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда частично отхвърлено за претендираните от заявителя разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита.

В тази си част подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото заявителят е индивидуализирал вземането в достатъчна степен – посочен е неговият размер, както и правопораждащото основание за възникването му. Въпреки това, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за така претендираната сума.

На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на 1 закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са визираните в посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните договорни клаузи, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува, а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. В нарушение на така установеното законово правило се явява претендирането от заявителя на разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита, тъй като тези разходи са сторени от кредитодателя именно във връзка с управлението (в случая – със събирането) на кредита.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 105666/10.12.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „А.к.п.з.“ ООД, в частта, с която е поискано издаването на заповед за изпълнение срещу Б. КР. Г. за сумата от 16,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2