Решение № 301 от 02.11.2023, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 350/2023
- Вид
- Решение № 301
- Подписан
- 02.11.2023
- В сила
- 21.05.2024
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.188 т.3 · Кодекс на труда
- чл.190 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл. 190 ал. 1 т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 195 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.228 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330 ал.2 т.6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 301 гр. ХАСКОВО, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500350 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 185 от 29.03.2023 година, постановено по гр.дело № 2843/2022 година, Районен съд – Хасково е признал за незаконно извършеното със заповед №1/16.09.2022г. на *** на ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково, прекратяване на трудовото правоотношение на С. В. Ш. с ЕГН:********** от ****, на длъжността „****”, чрез налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.195 ал. вр.чл.190 ал.1 т.1 вр.чл.188 т.3 от КТ, като е отменил заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение и е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, като незаконосъобразна. Едновременно с това, С. В. Ш. е възстановена на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност, а ответникът ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково, е осъден да заплати на ищцата обезщетение на основание чл.225 от КТ в размер на 9036лв. за периода от 19.09.2022г. до 19.03.2023г. В останалата част до пълния предявен размер, предявеният иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото, сторените от ищцата разноски са възложени в тежест на ответика.
Недоволни от постановеното решение са останали от ОУ „Любен Каравелов“ - Хасково. Процесуалният представител на въззивника обжалва решението с оплакванията за неправилност, изразяваща се в 1 незаконосъобразност. Прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Според въззивника, работодателят е спазил всички изисквания на закона при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Счита, че в процедурата по налагане на дисциплинарното уволнение не са допуснати визираните от съда нарушения. Установеният от законодателя срок, в който работникът/служителят имал право да даде обяснения, бил тридневен. И тъй като на ищцата била предоставена възможност да даде обяснения на 13.09.2022 година, то тридневният срок изтичал на 16.09.2022 година, ето защо правилно работодателят бил издал заповедта за уволнение на 16.09.2022 година. Освен това, от цялостното поведение и изявления на **** Ш., **** на училището останала с убеждението, че Ш. отказва да даде обяснения. В този смисъл били и въведените от последната оплаквания срещу процесната заповед – тя била неясна, ето защо Ш. нямала възможност да се защити ефективо, като даде обяснения, а не срещу неспазен срок за обяснения, както приемал районният съд. На следващо място въззивникът счита, че допуснатите от ищцата нарушения - отсъствия на посочените дати и часове и неуплътняване на работното време и преждевременното напускане на работното място, - са доказани в хода на първоинстанционното производство по несъмнен начин. В тази връзка въззивникът въвежда оплакване за необоснованост на съдебния акт, като подлага на критика начина, по който районният съд е ценил свидетелските показания. Въззивникът настоява, че единствено показанията на св. К. не са в състояние да опровергаят показанията на трима действащи към момента на уволнението учители, при това добили преки впечатления относно присъствия и отсъствия на ищцата след преглед на информацията, записана с помощта на монтирани в училището системи за видеонаблюдение. Следващото оплакване е за допусната от съда неточност при възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Въззивникък настоява, че преди да бъде уволнена, ищцата е заемала длъжността „****“, а е била възстановена като „****“, които длъжности не са идентични. Освен това, въззивникът твърди, че в края на шестмесечния период след уволнението, ищцата е започнала работа, но не е уведомила за това съда и така се е достигнало до присъждане на обезщетение за оставане без работа за максималния период, установен в закона. С тези и останалите доводи, изложени в жалбата, въззивникът прави 2 искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата С. В. Ш., чрез упълномощен адвокат, подава писмен отговор на въззивната жалба. Заема становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Поддържа доводите си за пороци на атакуваната заповед - немотивираност и противоречивост, непозволяващи да се разбере какво точно, според работодателя, е извършеното от работника нарушение, налагащо дисциплинарно уволнение. Намира за правилни изводите на съда и за допуснати съществени нарушения на процедурата, предшестваща издаването на заповедта - неспазване на срока за обяснения. На следващо място, въззиваемата счита, че работодателят не е провел успешно доказване на визираното в атакуваната заповед основание за дисциплинарно уволнение. С тези и останалите доводи, изложени в отговора на въззивната жалба, се прави искане за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд , след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с трудови искове, предявени от С. В. Ш. с ЕГН:********** от ***** със съдебен адрес гр.Хасково, ул.“Цар Освободител“ №2, адв.В. М. Т., против ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково, ул.“Видин“ №1, представлявано от ***** М. З., със съдебен адрес гр.Хасково, ул.“Добруджа“ №30, адв.И. И., както следва: 1) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед №1/16.09.2022г. на директора на училищетоответник; 2) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „****“ и 3) с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за периода от 19.09.2022 година до 19.03.2023 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно 3 съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ вр. чл. 225 ал. 1 от КТ са основателни. На основание чл. 272 от ГПК ХОС препраща към мотивите на РС-Хасково.
Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения: по силата на трудов договор № 974/11.09.2019г. ищцата Ш. е работела при ответника като „****“, като е била назначена да замества Е. С., ****, до завръщането . Със заповед № **** година работодателят е наредил на Ш. да предостави в тридневен срок писмени обяснения „…във връзка с нарушение на трудовата дисциплина на 02.09.2022 година, 09.09.2022 година и 12.09.2022 година, изразяващо се в неспазване на работното време…“. С оглед направените от ищцата изявления, които в тази част кореспондират с извършеноо върху последната заповед отбелязване, ХОС приема, че тази заповед е връчена на Ш. на 13.09.2022 година. На 16.09.2022г. работодателят е издал атакуваната заповед № 1, като е наложил на ищцата дисциплинарно уволнение на основание чл.195 ал.1 вр.190 ал.1 т.1 вр.чл.188 т.3 от КТ и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратил трудовото правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
По делото са събрани гласни доказателства, които са противоречиви.
Така, св. К. – **** в ОУ „Любен Каравелов“ към датата на процесната заповед, а сега вече ****, твърди, че на 02.09.2022 година, от около 8 часа сутринта, в продължение на поне час и половина, както и на 12.09.2022 година, от около 15 часа до края на работния ден, ищцата била на работа в училището: на първата дата изпълнявала свои задачи, а на втората – помагала на св. К. за подготовка за предаване на материалите в хранилището.
Показанията на свидетелите П., Г. и Д., съответно - „****“ и „****“ в ответното училище, са в противоположен смисъл. Те твърдят, че на 01.09.2022 година, по заповед на **** на училището, те били включени в комисия, която да следи за спазване на работното време и в частност да следи отсъствията на ищцата – кога идва на работа и съответно си тръгва. За целта, комисията прегледала наличните данни от монтираните в училището камери за видеонаблюдение и конкретно тези, сочещи към входа/изхода на учебното заведение. Така комисията констатирала и отразила съответните дати и часове на идване и тръгване от училище на ищцата, което докладвали на директора. Протоколите от тези проверки послужили на директора да издаде атакуваната в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно уволнение на ищцата и прекратяване на трудовото правоотношение.
В първоинстанционното производство е извършена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която ХОС възприема изцяло. От него става ясно, че последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, получено от ищцата по чл.228 ал.1 от КТ, на база на което да се изчисли обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, е за месец март 2022г. Вещото лице изчислява в два варианта шестмесечния размер на брутното трудово възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка РС е достигнал до извода за незаконосъобразност на процесното дисциплинарно уволнение, като на първо място е приел, че в процедурата, предшестваща издаването на 4 атакуваната заповед, са били допуснати нарушения, които я опорочават на самостоятелно основание. РС се е позовал на задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да поиска обяснения от работника/служителя за констатираните нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 193 от КТ, както и да събере и оцени посочените от последния доказателства. РС е изложил доводи в смисъл, че работодателят не е изпълнил това задължение, доколкото не е спазил дадения от самия него тридневен срок – обясненията са изискани на 13.09.2022 година, а още на 16.09.2022 година, преди да изтече работното време, до края на което ищцата е имала възможността да депозира обясненията си, е издадена уволнителната заповед. Относно тези изводи на РС-Хасково въззивникът възразява, че с исковата молба ищцата не е въвела такова оплакване, а се е позовала на други пороци на процедурата – неяснота на заповед № **** година, което е попречило да даде обяснения и противоречивост до степен немотивираност на атакуваната заповед за налагане на дисциплинарното уволнение.
Оплакванията на въззивника в тази част се явяват основателни, ето защо ХОС дължи да отговори на доводите на ищцата за допуснати от работодателя процесуални нарушения при извършване на уволнението, така, както те са въведени с исковата молба, т.е. в преклузивния срок.
ХОС, след като на свой ред прецени съдържанието на заповед № 942/13.09.2022 година и я обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото, приема, че работодателят не е изпълнил задължението си да предостави на учителя Ш. реална възможност да се защити, като даде обяснения за конкретни факти и обстоятелства и да представи доказателства за тях, какъвто е смисълът на разпоредбата на чл. 193 от КТ. Заповедта за изискване на обяснения не е изпълнена с конкретно съдържание – така, че учителят Ш. да разбере, какви точно нарушения на трудовата дисциплина се вменяват. Ето защо тя с основание е възразила, в това число и пред работодателя, в предоставения тридневен срок за обяснения, че не разбира указанията и не знае за какво следва да даде обяснение. Тук следва да се отбележи, че се касае за период преди началото на учебната година 15.09.2022 година, т.е. времето, което не е свързано с провеждане на учебни занятия и спазване на свързаните с тях графици и ангажименти на учителя.