Решение № 3505 от 11.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3505 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330106780 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, чрез адв. Н. против Р. И. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. **, ул. **№ ** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 463,49 лева - главница, представляваща месечни абонаментни такси и неустойка по договори за мобилни услуги; ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.09.2023 г. до окончателното им погасяване Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на **г.

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **за срок от 24 м. и абонаментен план от 44,99 лв. Не са заплатени дължимите такива за периода 20.11.2021г. до 19.01.2022г. в размер от 53,61 лева. Поради това е начислена сума от 201,33 лева – неустойка в размер на тримесечни абонаментни такси.

На същата дата **г. е сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **за срок от 24 м. и абонаментен план от 40.99 лв. Не са заплатени дължимите такива за периода 20.11.2021г. до 19.01.2022г. в размер от 71,76 лева. Поради това е начислена сума от 136,79 лева – неустойка в размер на тримесечни абонаментни такси. За задълженията са издадени фактури.

Извършено е плащане на сума от 24.90 лв. Вземанията са притендирани по чл.

410 от ГПК –ч. г. д. 18962/2023 г. на ПРС. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 от ГПК.

1

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника адв. М., който оспорва иска. Отрича ползването на услугите. Оспорва прекратяването на договорите и начисляването на неустойките.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 18962/2023 г. по описа на ПРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземанията, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е връчена по чл. 47 от ГПК. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

От приложените писмени документи по ч. гр. д. № 18962/2023 г. по описа на ПРС - договор за мобилни услуги от **г., анекс от **г. ; договор за мобилни услуги от **г. се установява, че на **г. ищеца е поел задължение да предостави на ответника ползването на предплатени мобилни услуги чрез мобилен номер **за срок от 24 м. и абонаментен план от 20.99 лв. На ** г. ищеца е поел задължение да предостави на ответника ползването на предплатени мобилни услуги чрез мобилен номер **по абонаментен план с цена от -31,99 лв. за срок от 24 месеца.

От представените фактури (лист 5 и 9 от делото) е видно, че за периода 20.11.2021-19.01.2022 г. ищеца е определил на ответника задължение от 65,42 лв. за две месечни еднократни такси за мобилни услуги чрез мобилен номер **и 56,80 лв. за две месечни еднократни такси за мобилен номер **. На 20.03.2022 г. е начислено и задължение от 338,12 лв. за неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите за услуги.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед начина на връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 18962/2023 г. по описа на ПРС на ответника съдът намира, че предявения иск е допустим за разглеждане.

След служебен преглед на клаузите на договора за мобилни услуги и договора за лизинг съдът не констатира наличие на нищожни и неравноправни клаузи.

Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че между страните са сключени заявените договори- за мобилни услуги за посочения номер и за лизинг, по силата на които ищецът е поел задължението да предостави на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги и мобилен апарат, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги и определените лизингови вноски. С оглед депозираните декларации от ответника следва да се отбележи, че същия е приел Общите Условия на 2

Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

От представените писмени доказателства-фактури безспорно се установява, че ищеца е определил на ответника задължение за периода 20.11.2021-19.01.2022 г. ищеца е определил на ответника задължение от 65,42 лв. за две месечни еднократни такси за мобилни услуги чрез мобилен номер ** и 56,80 лв. за две месечни еднократни такси за мобилен номер ** или общо 122,22 лв. В тази насока доколкото ответника, върху който лежи доказателствената тежест да установи извършени плащания на суми за ползваните услуги не твърди и не доказва плащане на сумата в посочения размер следва да се приеме, че притендираните вземания от 53,61 лв. и 71,76 лв. се явяват дължими до посочения размер от 122,22 лв., като за разликата над него следва да се отхвърлят.

По отношение начисленото задължение от 338,12 лв. за неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите за услуги съдът намира, че такава не се дължи тъй като клаузата, на която се основава това вземане е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда т задължения за ответника. Същите нарушават принципа на справедливост и излизат извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Тъй като не се държи сметка за цената на самата услуга и евентуалните вреди на търговеца следва да се приеме, че основната цел на тези клаузи е да дoведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя. Доколкото противоречието е възникнало още при уговарянето, то въобще не е налице валидна клауза за тази неустойка и същата не е породила действие. Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката макар и да не е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, позволява на доставчика да получи цената на абонамента за три месеца напред, независимо от това, че след прекратяването той не предоставя услугата. Още повече, че неустойката се начислява в размер на стандартната, а не на преференциалната месечна такса, уговорена между страните, като по този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за справедливостта. Такава неустойка поради неизпълнение, дължима макар и само в размер на три абонаментни вноски по стандартния план на договорите, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, и навежда неоснователност на предявения иск за процесното вземане.

Ето защо иска по отношение на тези притендираното вземане от 338,12 лв. лв. –неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и иска по отношение притендираното обезщетение за забавено плащане на тези вземания.

3

Дължимостта на сумите за главници обосновава дължимост и на обезщетение за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 20.09.2023 г. до окончателното плащане

По отношение притендираните вземания за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, облягащи се на съдържащи се в ОУ на оператора клауза, съдът намира, че те са недължими тъй като посочените клаузи са нищожни поради накърняване на добрите нрави и не поражда т задължения за ответника. Същите нарушават принципа на справедливост и излизат извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Тъй като не се държи сметка за цената на самата услуга и евентуалните вреди на търговеца следва да се приеме, че основната цел на тези клаузи е да дoведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя. Доколкото противоречието е възникнало още при уговарянето, то въобще не е налице валидна клауза за тази неустойка и същата не е породила действие. Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката макар и да не е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, позволява на доставчика да получи цената на абонамента за три месеца напред, независимо от това, че след прекратяването той не предоставя услугата. Още повече, че неустойката се начислява в размер на стандартната, а не на преференциалната месечна такса, уговорена между страните, като по този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за справедливостта. Такава неустойка поради неизпълнение, дължима макар и само в размер на три абонаментни вноски по стандартния план на договорите, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, и навежда неоснователност на предявения иск за процесното вземане.

По отношение начислената неустойка като разлика между лизинговата цена на вещта и действителната такава, съдът намира, че цената като елемент на договора се явява съществен такъв и не е възможно последващото и едностранно изменение към увеличение чрез определяне на акцесорни задължения. Ето защо иска по отношение на тези притендираното вземане от 373,34 лв. –неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и иска по отношение притендираното обезщетение за забавено плащане на тези вземания.

Съобразно формираните изводи предявения иск по чл. 422 от ГПК за сумата от дължимост на сума от 463,49 лева е основателен и следва да се се уважи до размера от 122,22 лв., месечни еднократни такси за мобилни услуги чрез мобилен номер **и еднократни такси за мобилен номер **за периода 20.11.2021-19.01.2022 г., като за разликата над него и по отношение на сумите от 373,34 лв. –неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни 4 услуги и 2,66 лв. начислени месечни еднократни такси за мобилни услуги за периода 20.11.2021-19.01.2022 г. за ползвани мобилни номера по **и **-да се отхвърли

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на ищеца се дължат разноски съобразно представените доказателства и списък съразмерно на уважената част или сумата от 46,15 лв. за държавна такса, 105,49 лв. за адвокатско възнаграждение и 105,49 лв. възнаграждение на особен представител по настоящето дело, както и сума от 6,59 лв. за държавна такса и 126,57 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

На ответника не се дължат разноски поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. И. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. **, ул. **№ ** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6 сумата от 122,22 лв.(сто двадесет и два лева и 22 ст.), месечни еднократни такси за периода 20.11.2021-19.01.2022 г. за ползвани мобилни услуги чрез мобилен номер **и мобилен номер **, ведно със законна лихва о т 20.09.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 18962/2023 г. на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК