Определение № 424 от 27.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500585 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 8299/26.09.2023 г. от Р. П. Б. ЕГН ********** против протоколно определение по протокол № 384/15.09.2023 г., поставено по в. г. д. № 364/2023 г. по описа на ОС – П., с което е оставено без уважение искането на Р. Б. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Моли съда да прогласи нищожността на обжалваното определение, евентуално да го обезсили като недопустимо, евентуално да го отмени като незаконосъобразно.

Ответник „У.е.“ ЕООД, ЕИК ********* счита, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С протоколно определение по протокол № 384/15.09.2023 г., поставено по в. г. д.

№ 364/2023 г. по описа на ОС – П. е оставено без уважение искането на Р. Б. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

І. за обжалваемостта на атакуваното определение:

Съгласно чл. 629, ал. 2 от ГПК, съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 629, ал. 3 от ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване.

Следователно, по аргумент на противното от нормата на чл. 629, ал. 2, изречение второ от ГПК, определението, с което това е отказано, подлежи на самостоятелно обжалване.

ІІ. по същество:

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е нищожно, тъй като липсват мотиви по същество. Вярно е, че окръжният съд не е изложил мотиви за отказа си да направи преюдициално запитване, а само е отбелязал, че не са налице предпоставките на чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 628 от ГПК, без да обясни защо това е така. Но това 1 обстоятелство не води до нищожност на обжалваното определение. Същото е постановено от компетентен съд и в законен състав. Ето защо възражението за нищожност е неоснователно.

За да постанови този съдебен акт, окръжният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 628 от ГПК.

В съдебно заседание на 15.09.2023 г. пълномощникът на Б. е направила искане, както следва: „Правя предложение за преюдициално запитване до Съда на ЕС относно валидността на всички актове в сферата на електронните съобщения, като твърдя, че същите противоречат на установен международен правен ред и са сключени под егидата на Международния съюз по далекосъобщенията. Представям предложението в писмен вид.“.

Настоящата инстанция констатира, че преди протокола от съдебно заседание на 15.09.2023 г. не е поставено представеното предложение, а същото стои като „набор от страници“, без да е номерирано или поне прикрепено към кориците на делото по някакъв начин. Цитираното предложение не е прикачено и към електронната папка на делото в ЕИСС. Налице е нарушение на чл. 82, ал. 6 от Правилника за администрацията в съдилищата. Това не е нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на ГПК, но създава предпоставки за загубване на представени по делото документи.

Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.

Очевидно запитване се прави само когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. При това положение е необходимо във всеки конкретен случай да бъде направен анализ какъв е предмета на делото и дали за правилното решаване на спора е нужно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз.

Пред ОС – П. е висящо производство по въззивна жалба вх. № 665/13.02.2023 г. от Р. П. Б. ЕГН ********** против решение № 92/16.12.2022 г., постановена по г. д. № 697/2021 г. по описа на РС-П., с което е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД по отношение на Р. П. Б. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.М.“ №**, че „Ю.** ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ №**, вх.*, ет.* е носител на парично вземане на сумата в размер на 52.47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ************ от 16.01.2018 г., сключен между Б. и „Б.**“ ЕАД, за което е издадена фактура №*********** от 22.06.2018, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. № 462/2021 г. по описа на РС – П. по реда на чл.

410 ГПК и е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. П. Б. ЕГН ********** от гр. П., ул.

„Н.М.“ №** да заплати на „Ю.** ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 205.00 лева – разноски, направени пред настоящата инстанция, както и сумата в размер на 175.00 лева представляваща разноски направени в заповедното производство.

В наличното по делото на окръжния съд дело „Предложение за отправяне на преюдициално запитване“ се иска: тълкуване на валидността на всички актове от вторичното законодателство на правото на ЕС в сферата на електронните съобщения и конкретно на Кодекса на ЕС за електронните съобщения, като се твърди противоречие с ДЕС и ДФЕС; противоречие с пакет от международни конвенции, сключени под егидата на Международния съюз по далекосъобщенията; противоречие с Конституциите на държавите-членки; тълкуване валидността на Политическото споразумение между ЕП и Съвета на ЕС относно Европейския законодателен акт за данните, предложен от Комисията през 2 февруари 2022 г., с който се допълва Закона за управление на данните от 2022 г.

Формулирани са и конкретни въпроси.

Но няма обосновка за връзката между исканото тълкуване и конкретния предмет на съдебното производство: дали и как тълкуването и валидността на посочените актове на ЕС ще се от значение за правилното решаване на спор за дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване на договор от 16.01.2018 г.

Един от конкретно посочените актове на ЕС, за които се иска тълкуване е Директива (ЕС) 2018/1972 на ЕП и Съвета от 11.12.2018 г., а друг е Политическото споразумение между ЕП и Съвета на ЕС относно Европейския законодателен акт за данните, предложен от Комисията през февруари 2022 г.

Искането Съдът на ЕС да постанови преюдициално заключение по въпроса за противоречието между вторичното законодателство на ЕС в областта на далекосъобщенията и електронните съобщения с Конституциите на държавите-членки излиза извън приложното поле за отправяне на преюдициално запитване.

Следователно действително не са налице предпоставките по чл. 628 от ГПК и така направеното искане следва да бъде оставено без уважение.

До тези правни изводи, макар без мотиви, е достигнал и окръжният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по протокол № 384/15.09.2023 г., поставено по в. г. д. № 364/2023 г. по описа на ОС – П., с което е оставено без уважение искането на Р. П. Б. ЕГН ********** за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3