Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 63 от 10.04.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 63/2023
Вид
Определение № 63
Подписан
10.04.2023
В сила
10.04.2023
Състав
Светла Миткова Цолова, Даниел Нанев Марков, Събина Ненкова Христова Диамандиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

С.а Н. Х.а Диамандиева

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600063 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас срещу протоколно определение от 01.03.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1369/2022 г. по описа на БОС, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано от съда съществено процесуално нарушение.

Според частния протест съдебното определение е недопустимо, необосновано и неправилно. Прокурорът смята, че обвиненията в обвинителния акт са ясно формулирани, както от фактическа, така и от правна страна. Обвинителният акт съдържа необходимите реквизити, написан е на ясен и достъпен език, поради което не е препятствана възможността на подсъдимите да разберат в извършването на какво престъпление са обвинени.

Изложени са подробни съображения по правилното приложението на материалния закон. Отправено искане за отмяна на протестираното определение и връщане на делото на БОС за продължаване на съдебното производство по предвидения в НПК процесуален ред.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за потвърждаване на протестираното определение, доколкото са допуснати сериозни противоречия относно времето и мястото на осъществяване на инкриминираните престъпления, съставляващи съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите.

Предлага се същото определение да бъде отменено в частта му, с която БОС е обсъждал осъществяването на състава по чл.356а от НК, т.к. се касае за въпрос по съществото на делото.

1

Бургаският апелативен съд намира частния протест за допустим, защото е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов седемдневен срок.

Съдържанието на частния протест налага да се напомни, че поставеният за разглеждане пред въззивната инстанция въпрос е за наличие на допуснати нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Доколко повдигнатите с обвинителния акт обвинения са в съответствие с материалния закон и са доказателствено обосновани е ирелевантно, защото тези въпроси не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, респ. в протестираното определение и са извън проверката по чл. 341, ал. 2, вр. чл.

249, ал. 3 от НПК. Изложените по тези въпроси съображения в частния протест остават извън пределите на настоящото производство и въззивният състав няма да ги коментира, защото в противен случай, съдът по необходимост би изразил становище доколко така посочените безспорни теоретични постановки и цитираната съдебна практика (преди всичко по отношение на обхвата и разграничаването на различните стадии на умишлената престъпна дейност - приготовление, опит и довършено престъпление, както и относно формите на съучастническа дейност) са намерили приложение в обсъждания обвинителен акт.

Разгледан по същество частният протест е неоснователен.

1.) На първо място, напълно неоснователно се явява възражението на протестиращия прокурор за недопустимост на направената от БОС преценка по т.3, след произнасяне по т.4 от чл.248а от НПК(в протеста не е уточнена коя от алинеите -1 или 5 на същата норма се има предвид).

Действително, подписаното от същия прокурор, подс. И. и защитниците му споразумение е било представено на 11.01.2023г. след откриване на разпоредителното заседание и по повод обсъждане на въпроса за разглеждането му по реда на особените правила. БОС е изслушал страните по всички въпроси по чл.248а, ал.1 от НПК, но не е взел становище по тях и не е постановил определение по т.4 на ал.5 от същата разпоредба. На основание чл.384а от НПК съдът е изпратил делото за определяне на нов състав за произнасяне по споразумението и е отложил разглеждането за делото за 01.03.2023г., като не го е насрочвал за разглеждане по общия ред или по специалните правила(т.е. нито мълчаливо, нито изрично е дал мнение по чл.248,ал.1,т.1- 4 от НПК), защото на посочената дата разпоредителното заседание по това дело е продължило - л.98 от НОХД№1369/22г. на БОС. В това заседание съдът вече е обективирал становището си по чл.248,ал.1,т.1-3 от НПК и постановил протестираното определение, с което е приключило разпоредителното заседание. В същото определение е бил решен (а не повторно пререшен) въпросът по чл.248, ал.1, т.4 от НПК за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Преценката за допустимостта, а след това и за съответствието на представеното споразумение със закона и морала, е направено от друг съдебен състав. При това процесуално развитие на съдопроизводството по НОХД№1369/22г. на 2

БОС, за настоящият състав е несъмнено, че произнасянето на окръжния съд с протестираното определение не се явява недопустимо, а е изцяло съобразено с целите на процесуалния етап на делото. Дейността на съда в разпоредителното заседание е контролна по отношение на извършеното в досъдебната фаза, и подготвителна по отношение следващия стадий съдебното заседание на първата инстанция. След разпоредителното заседание по наказателното дело, отстраняването на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението, макар и закъсняла, също не била недопустима - решение от 21.10.2021г. по дело С-282/20 на СЕС.

2.) Основателен е упрекът на окръжния съд за неяснота в съдържанието на обвинителния акт относно намина на осъществяване на инкриминираните деяния, както и противоречия по отношение на датите и местата на извършването им. С внесения в първата инстанция обвинителен акт двамата подсъдими са предадени на съд за извършени от всеки две престъпления:

2.1.) подсъдимият Х. А. Б.:

- за извършено на 26.03.2022г. в гр.Бургас престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, чл.20, ал.3 от НК, проявило в това, че действайки като подбудител, той умишлено склонил подс.Г. И. да транспортира и пренесе през ГКПП Лесово на РБ високорискови наркотични вещества- марихуна, с общо тегло 4907,917 гр., на стойност 29 447,50лв., поставена в 13 броя полиетиленови вакумирани пликове, предоставяйки му автомобил лек автомобил „Волво“, модел ХЦ 90 156“ с рег.№ ... НС, със специално изграден тайник, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини -след получено на 26.03.22г. по телефона предупреждение от Х. А. Б. за предстояща проверка на ГКПП Лесово наркотичните вещества са били изхвърлени от Г. И. извън населено място в близост до гр .Елхово;

- за времето от 25 до 26.03.2022г. в гр.Бургас, извършено в реална съвкупност престъпление по чл. 356а, вр. чл. 354а, ал.1, предл.4, вр. чл. 17, ал. 1, вр.чл.23 НК, изразило в това, че с действията си, създал условия за извършване на намисленото престъпление - държане и последващо разпространение без надлежно разрешително, като поръчал и давал указания в телефонни разговори на подс.Г. И., да го снабди с горепосочените наркотични вещества от гр.Варна и в последствие да ги пренесе през Бургас до границата на РБ-ГКПП Лесово общ.Ямбол.

2.2.) подсъдимият Г. Х. И.:

- за извършено на 26.03.2022г. от 06:00ч до 11:00ч. по пътя от гр.Бургас до ГКПП“Лесово“ на РБ, общ.Ямбол престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, чл.20 ал.2 НК - за това, че действайки като извършител в съучастие с Х. А. Б. с ЕГН **********, последния като подбудител, без надлежно разрешително, направил опит да пренесе през границата на 3 страната от Република България-ГКПП Лесово за Република Турция високо рискови наркотични вещества- марихуна, с общо тегло 4907,917 гр., на стойност 29 447,50лв., поставена в 13 броя полиетиленови вакумирани пликове, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини -след получено на 26.03.22г. по телефона предупреждение от Х. Б. за предстояща проверка на ГКПП Лесово наркотичните вещества са били изхвърлени от Г. И. извън населено място в близост до гр.Елхово;

- за извършено на 26.03.2022г. от 06:00ч до 11:00ч. по пътя от гр.Варна, през гр.Бургас до ГКПП“Лесово“ на РБ, общ.Ямбол и обратно към гр.Бургас в близост до гр.Елхово в реална съвкупност с първото престъпление друго - такова, квалифицирано по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, вр.чл.23 НК, намерило проявление в това, че без надлежно разрешително държал същите високорискови наркотични вещества с цел разпространение.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че на 25.03.2022г. по поръчение на подс.Б., подс.И. трябвало да отиде до гр. Варна в същия подземен паркинг и да остави автомобила „Волво ХЦ 90“ с рег.номер А ... НС по указаната схема, което той и направил и малко след 21:00ч. със свид.И.а на същата дата се прибрал в гр. Бургас. Подс.И. получил съобщение от подс.Б. , че в 08:00ч. на следващия ден трябва да е на граничния пункт ГКПП Лесово и затова на 26.03.2022г. около 06:00ч. тръгнал със свид.И.а, като малко преди да пристигне до Лесово получил отново обаждане от подс.Б., че предстои проверка на митническия пункт. Подс.Б. го инструктирал веднага да обръща за Бургас, като преди това да намери безлюдно място, където да спре. Подс.И. изпълнил указаното му, като сменил посоката на движение. По пътя Лесово - Елхово , малко след бензиностанция „Круиз“ видял черен път надясно. Поел по него и спрял до една канавка. Тогава отново се обадил на подс.Б., който му указал как да си осигури достъп до скритите пакети с наркотично вещество и по указание на подс.Б., подс.И. ги извадил и ги скрил в канавката. По молба на последния свид.И.а му помагала, без да е наясно какво има в пликовете. След това двамата се качили на автомобила и тръгнали за гр.Бургас. Преди това, пак по инструкции на подс.Б., подс.И. върнал фабричните настройки на ползвания от него телефон за да се заличи хронологията на всички обаждания и други комуникации. При влизане в града спрели на паркинга на магазин „Джъмбо“, където били установени от органите на МВР Бургас(стр.5-стр.6 от подс.акт).

Вярна е констатацията на окръжния съд (стр.5-стр.6 от определението), че така описаните факти не съответстват на инкриминираните в заключителната част на обвинителния акт дати и места на извършване на престъпленията по чл. 356а, вр. чл. 354а, ал.1, предл.4 от НК и по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК, поради което е ненужно да се преповтаря конкретиката й.

По същия начин описаните факти не съответстват и на посочената дата за осъществяване на престъплението по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, 4 чл.20, ал.3 от НК, защото на 25.03.2022г подс.Б. не е предоставял никакво превозно средство на подс.И., а предоставянето на автомобила е единственото еднозначно посочено действие, с което подс.Б. е реализирал тази си подбудителска дейност.

Съвсем отделен въпрос е, че отново според обстоятелствената част на обвинителния акт процесният автомобил е бил закупен още в началото на февруари 2022г от подс.И., но на името на спътницата му свид.З. И.а, с предоставени му от подс.Б. 11 500 лева. Същият автомобил е бил във владението на подс.И., защото (както е посочено в обвинителния акт) на 25.03.2022г отново по поръчение на подс.Б., той е трябвало да отиде до гр.

Варна и да остави автомобила „Волво ХЦ 90“ в подземен паркинг. Нещо повече, според обвинителния акт подс.И. няколко пъти преди инкриминираната дата е преминавал пред граничен пункт със същия автомобил. Всичко това сочи за фрапиращи противоречия или най-малкото за отсъствие на яснота какво се инкриминира чрез израза „предоставяйки му автомобил лек автомобил Волво модел ХЦ 90 156“ с рег.№ ... НС, със специално изграден тайник“.

3.) Освен това, от така формулираното обвинение по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, чл.20, ал.3 от НК не става ясно дали освен предоставянето на автомобила се инкриминират и други действия с израза в скоби “ /умишлено склонил Г. И. да транспортира и пренесе през ГКПП Лесово на РБ високорискови наркотични вещества, предоставяйки му автомобил лек автомобил Волво модел ХЦ 90 156 “ с рег.№ ... НС, със специално изграден тайник//“. При положителен отговор остава неяснотата какви са тези действия конкретно и кога са осъществени, за да се прецени присъства ли тяхното описание в обвинителния акт и евентуалното им отграничаване от друга криминална деятелност или други форми на съучастническа дейност.