Определение № 25401 от 11.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 13104/2025
- Вид
- Определение № 25401
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Виктория Руменова Митева, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 96 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 96, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 23 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 108 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25401 гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513104 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279, вр. чл. 96 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 296001/09.09.2025 г. на А. Б. В. - П. срещу определение № 35365/26.08.2025 г., постановено по гр. д. № 29765/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав, с което предоставената на жалбоподателката правна помощ е прекратена на основание чл.
76, ал. 1, т. 3 ГПК поради злоупотреба с право.
А. Б. В. - П. обжалва определението с твърдения, че желае да й бъде назначен адвокат. Счита за неверни твърденията на адвокатката, че е била тормозена и заплашвана от ищцата. Споделя, че е инвалид и е със спряна пенсия.
Ответната страна „Милмекс“ ООД е депозирала отговор на частната жалба, в който излага съображения за неоснователност на същата. Излага съображения, че с оглед поведението на ищцата и предмета на делото, продължаването на правната помощ е неоправдано.
Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира от фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С молба вх. № 223430/07.08.2023 г. ищцата е направила искане да й бъде назначена безплатна правна помощ поради липсата на средства и влошеното й здравословно състояние. С молба № 245167/01.09.2023 г. е представена декларация за имотно и гражданско състояние, видно от която ищцата е декларирала, че получава единствено пенсия, с която издържа мъжа, с когото живее на семейни начала и още едно лице, притежава жилище в село Чомаковци, МПС „Опел Астра“, както и, че й е определена 100 % трайно намалена работоспособност, което обстоятелство е видно и от представеното по настоящото дело експертно решение № 91986 от 26.06.2025 г.
С разпореждане № 119760 от 23.09.2023 г. и с оглед на гореизложените обстоятелства, съдът е освободил ищцата от заплащане на държавна такса и е предоставил правна помощ, за осъществяване на която е определен адв. Г.Д.Д..
С молба № 311733/03.11.2023 г. адв. Д. е помолила да бъде освободена като процесуален представител на ищеца по делото, поради фактическа невъзможност за осъществяване на нужната правна помощ по делото и противоречия в линията на защита на ищеца.
С уведомително писмо от 20.11.2023 г. на ищцата е определен нов процесуален представител 1
– адв. С. Д..
С молба от 29.11.2023 г. и уточнителна молба от 23.01.2024 г. адв. Д. е заявила желание да бъде заменена с друг процесуален представител, поради трудно осъществим контакт с ищцата, както и с оглед желанието й да бъде представлявана от адвокат с познания в областта на наказателното право. В уточнителната молба адв. Д. заявява, че оттегля искането си да бъде заменена и с оглед предмета на делото заявява желание да осъществи процесуалното представителство, за което е назначена.
От депозираната на 19.04.2024 г. молба от адв. Д. и искова молба № 189642/10.06.2024 г. се установява, че между ищцата и процесуалния представител са налице разногласия във връзка с изготвянето на исковата молба по делото с правно основание чл. 108 ЗС.
След извършени процесуални действия по отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба и изпращане на същата за отговор на ответника, на 21.08.2025 г. е постъпила молба от адв. Д. с която отново моли да бъде заменена като адвокат на ищцата и да бъде освободена от участие в производството. В мотивите си, адв. Д. сочи, че е подложена на постоянен тормоз от ищцата с всевъзможни искания, упреци и заплахи, че ще бъдат подавани жалби срещу нея в случай, че не извърши неоснователно искани от ищцата действия. Счита, че продължаването на процесуалното представителство е несъвместимо със задълженията визирани в чл. 3 от Етичния кодекс на адвоката.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Според чл. 23, ал. 3 ЗПП по граждански дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тази преценка се извършва, като се вземе предвид следното: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства.
Към датата на постановяване на акта за предоставяне на правна помощ, съдът е преценил, че са налице тези предпоставки. Следователно обстоятелствата, че лицето е в невъзможност да си осигури адвокатска защита поради липса на средства за заплащане на хонорар на адвоката и интересите на правосъдието да изискват това, което следва от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПП към тази дата е било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца, кандидатстващ за предоставяне на такава - чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП.
Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 3 ГПК правната помощ се прекратява при злоупотреба с правото на правна помощ, освен в случаите, когато по силата на закон е предвидено задължително представителство. Съгласно параграф 1 от ДР на Закона за правната помощ „Злоупотреба с право на правна помощ“ е налице когато лице, на което е допусната правна помощ, е поискало замяна на адвокат три и повече пъти в едно и също производство, без да са налице уважителни причини, както и при всяко друго недобросъвестно упражняване на правото на правна помощ, извършено в противоречие с целта на закона и правата и законните интереси на страните в производството.
В конкретния случай от данните по делото се установява, че между ищцата и назначените адвокати са възникнали противоречия, довели до невъзможност за изпълнение на задълженията им. От съдържанието на молбата на адв. Д. се установява, че ищцата е настоявала да бъдат изготвяни процесуални документи, съобразени с нейните лични представи за съдържанието и правната им квалификация, без да допуска професионална преценка от страна на адвоката.
Установено е и отправяне на упреци, заплахи за жалби и натиск да се предприемат процесуални действия, които според адвоката са неоснователни или противоречащи на адвокатската етика.
Подобно поведение действително би могло да обуслови извод за злоупотреба с правото на правна помощ по смисъла на цитираните разпоредби, доколкото са налице индиции, че ищцата не 2 допуска адвокатът да изпълнява основното си задължение – да преценява и формулира правната защита съобразно закона и професионалните стандарти и в съответствие с основния принцип на независимост, визиран в чл. 3 от Етичния кодекс на адвоката.
Въпреки това съдът намира, че в случая прекратяването е незаконосъобразно при следните съображения.
Институтът на правната помощ, аналогично на освобождаването от държавни такси, е въведен с цел защита на правата на лица с утежнено материално положение. По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги. Правната помощ, включително процесуално представителство по граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за преценка на икономическото, семейното или друго особено положение. Идеята за предоставяне на правна помощ е свързана с необходимостта всяко лице да има гарантирана от закона възможност да защити по съдебен ред своите лични и имуществени права, независимо от липсата на специални знания в областта на правото, необходими за извършването на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на делата от съда. Предоставянето на правна помощ по граждански дела е част от правото на достъп до справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС /в този смисъл Определение № 4217/23.09.2025 г. на ВКС по ч. гр. дело №2632 по описа за 2025 г./.
Следователно, като има предвид, че правната помощ е основен инструмент за гарантиране на достъпа до правосъдие и ефективна защита на правата на страните по делото, при прекратяване на същата съдът следва да действа с особено внимание и при извършване на преценка с оглед конкретните обстоятелства. В случая ищцата е лице с трайно намалена работоспособност, с ограничени финансови възможности и с реална нужда от процесуален представител, което прави предоставената правна помощ необходима за осъществяване на правата . Прекратяването на правната помощ в настоящия случай без анализ на конкретните обстоятелства и мотиви, обосноваващи защо интересите на правосъдието или обществото изискват това, би могло да се третира като отказ от правосъдие, което е несъвместимо с принципите, заложени както в националното законодателство, така и в международните стандарти за справедлив процес и достъп до правосъдие, утвърдени от Европейския съд по правата на човека (вкл. решението по делото Airey v. Ireland, 1979).
В конкретния случай за осъществяване на правната помощ са били последователно назначени двама процесуални представители. Първият адвокат е подал искане за освобождаване незабавно, без да извършва процесуални действия от името на ищцата. Конфликтът и трудностите в осъществяването на правната помощ се проявяват фактически при втория адвокат, който също подава искане за освобождаването му като процесуален представител по делото. Съдът намира, че тези данни не оправдават в достатъчна степен ограничаването на достъпа до правна помощ на ищцата, поради което на същата следва да бъде назначен нов процесуален представител по реда на чл. 23 от Закона за правната помощ, като й бъде указана възможността за прекратяване на правната помощ при установяване на последващо недобросъвестно поведение от нейна страна.
Наред с изложеното следва да бъде обсъдено и обстоятелството, че Законът за правната помощ последователно и систематично урежда изискване всеки отказ от предоставяне на правна помощ да бъде мотивиран и да съдържа конкретни основания за отхвърляне. По аналогия, прекратяването на вече предоставена правна помощ следва също да бъде мотивирано съобразно конкретните факти и обстоятелства. Бланкетното позоваване единствено на разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 3 ГПК не удовлетворява изискванията за законосъобразност на съдопроизводственото действие, тъй като не позволява проверка на съответствието с интересите на правосъдието и с правата на страната.
Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 35365/26.08.2025 г., постановено по гр. д. № 29765/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4