Решение № 2942 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2942 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110218222 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. А. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332028974/27.11.2024 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

Жалбоподателят споделя, че негов приятел му е предоставил автомобила, за да го закара за регистрация до КАТ София. Сочи, че не е знаел за изтеклия срок на валидност на временното разрешение за движение, тъй като автомобилът е бил с поставени транзитни номера, валидна застраховка ГО и преминат технически преглед. Въз основа на изложеното се претендира отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Г., редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител.

Административнонаказващият орган – началника на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт Пашунов са представени писмени бележки с доводи за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2024 г. около 15:04 часа, в гр. София, по Околовръстен път в района на пътния възел за гр. Банкя, с посока на движение от кв. Суходол към ж.к. Люлин, жалбоподателят М.

Г., управлявал лек автомобил марка *******, с поставени на него временни /транзитни/ 1 регистрационни табели с № *******. Табелите били издадени въз основа на разрешение за временно движение № 1588077 от 13.05.2024 г. от МВР на Е Г. /брат на жалбоподателя/ именно за процесния лек автомобил. Същите били с валидност от 30 дни, която изтекла на 12.06.2024 г. Датата на изтичане на валидността на табелите била отразена и в т. Н, най-долу в ляво, на разрешението за временно движение.

В района на пътен възел за гр. Банкя на Околовръстен път жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители от ОПП СДВР, включително и св. Ц. В. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР. В хода на проверката свидетелят установил самоличността на водача, както и че разрешението за временно движение и съответно транзитните табели са с изтекъл срок на валидност. Св. В. направил проверка в служебната система, след което свалил транзитните номера на автомобила.

Въз основа на горното, св. Ц. В. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН № 1268051/13.06.2024 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В акта било посочено, че автомобилът е собственост на Емануил Г., както и че същият е с рег. № *******.

След постъпването на акта в 09 РУ СДВР, била образувана преписка Вх. № 4332р56905/2024 г. по описа на 09 РУ СДВР, с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След изпращането на преписката на СРП е постановен отказ за образуване на ДП от 14.11.2024 г. поради липсата на извършено деяние от субективна страна. В постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил постановлението и събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача за нарушение по ЗДвП.

Въз основа на АУАН № 1268051/13.06.2024 г. и постановление за отказ за образуване на ДП от 14.11.2024 г., на 27.11.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя М. Г. административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а в обстоятелствената част е пояснено, че автомобилът е бил с рег. табели с № *******. В НП е посочено, че издаденото за автомобила временно разрешение за движение е изтекло на 12.06.2024 г. Но в НП са изложени и пространни съображения, свързани с служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, след като в 2-месечен срок от придобиването на МПС, собственикът не е изпълнил задължението си да го регистрира.

По делото няма доказателства за датата на връчване на Наказателното постановление на жалбоподателя, но в придружителното писмо на ОПП СДВР се твърди, че това е станало на 29.11.2024 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 12.12.2024 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

В., както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно временната регистрацията на МПС и издадените за него транзитни номера; постановлението на прокурор за отказ за образуване на ДП/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от свидетеля показания, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Той 2 потвърждава, че заедно с колегата си са извършили проверка на автомобила и са установили, че валидността на разрешението за временно движение е изтекла един ден преди проверката.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на издаване на разрешението за временно движение, съответно и транзитните номера, както и че те са издадени за същия автомобил с регистриран ползвател брата на жалбоподателя. От същата справка се установява не само валидността на издаденото временно разрешение за движение, но и обстоятелството, че след установяване на процесното нарушение, автомобилът не е представен за надлежна регистрация. Всички съществени обстоятелства се установяват и от приобщеното в прокурорската преписка копие на разрешението за временно движение, в което е посочена и датата на неговата валидност – 12.06.2024 г. От представеното прокурорско постановление за отказ за образуване на ДП, се установява факта на постановения отказ. Съдът установи също и съдържанието на постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.

Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят Г. е управлявал автомобила на брат си на 13.06.2024 г., като валидността на временното разрешение за движение на същия е била изтекла предния ден.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „полицейски инспектор” в СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.11 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП Гергана Борисова се установява от Заповед от 25.10.2019 г. и акт за встъпване в длъжност. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.

ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.

Съдът намира, че при описанието на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неяснота на обвинителната теза и накърняват правото на защита на санкционираното 3 лице. Както в АУАН, така и в НП следва съобразно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде посочено мястото и времето на извършване на нарушението, пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, свързани с извършването му, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

В АУАН е вписано, че водачът на автомобил марка модел „Хюндай” с рег. № ******* управлява чуждо МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на посочените дата и място. Като е уточнено, че разрешението му за временно движение е изтекло на 12.06.2024 г. това описание на нарушението в пълнота отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН.

Но в НП, след повторение на описанието на нарушението от акта, са изложени и обстоятелства, свързани със съвсем различно нарушение. В така наличното описание на нарушението се твърдят взаимнопротиворечащи си обстоятелства - че МПС изобщо не е било регистрирано, че валидността на посочените регистрационни табели е била изтекла и че регистрацията му е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП. Всички тези хипотези съществено се различават помежду си, като единствено ясно, точно и недвусмислено описанието на конкретните признаци на нарушението в НП осигурява ефективното право на защита на наказаното лице и възможността му да разбере в какво нарушение е обвинено. Недопустимо е в НП да се смесват различни фактически състави макар и на нарушение с една и съща правна квалификация, защото това води до объркване и неяснота срещу какво конкретно следва да се защитава жалбоподателят. Това представлява съществено процесуално нарушение, което грубо е ограничило правото на защита на санкционираното лице.

От установената по делото фактическа обстановка може да се изведе, че нарушението е свързано с управлението на МПС с транзитни номера, с изтекла валидност на временното разрешение за движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ За нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП наказание е „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева, като на жалбоподателя е наложено наказание в минималния размер – „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от права“ за срок от 6 месеца.