Решение № 65 от 09.05.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Асеновград, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.а като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200117 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 6638690 на ОДМВР Пловдив на Д. С. И. ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал Д. И. и чрез пълномощника си адв. М. е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. М., се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се твърди и неправилно приложения на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но чрез пълномощника си – гл. юрисконсулт Пенкова взема отношение по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

1

Процесният ЕФ е издаден срещу жалбоподателя И. за нарушение за скорост извършено на 06.07.2022 г., в 11.31 часа, като е посочено място на извършване едновременно Пловдив и гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ до № 127, което било фиксирано с автоматизирано техническо средство без посочен марка и модел с № 120 ccd7. В контролирания участък действало общото ограничение на скоростта от 50 км./ч. за движение в населено място.

Респективно с електронен фиш срещу Д. С., в качеството му на собственик на автомобила, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение за скорост извършено в населено място на основание чл.182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП.

След анализ на доказателствата съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

На първо място ЕФ е издаден в нарушение на процедурата по чл. 189 ал.4 и сл. от ЗДвП. За да се издаде ЕФ базовата предпоставка е нарушението да е установено с АТСС. За да е надлежно установено нарушението следва АТСС да е използвано според нормативно установените правила, разписани в Наредба № 8131з-532 от 12.05.2015г., която изрично урежда условията и реда за използване на АТСС. В конкретния случай е налице коректно попълнен протокол по чл. 10 ал.1 от Наредбата. Съгласно чл. 2 от наредбата АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/ или динамични изображения, с данни за установените нарушения. Съгласно чл.

189 ал. (15) от ЗДвП Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Съгласно чл. 16 ал. 3 от Наредбата тази информация се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на съда или страните за целите на административния процес. Към ЕФ е приложен снимков материал съдържащ данни за заснетото нарушение. Видно от снимковия материал обаче на него е заснето нарушение със съвсем друга локация, а именно такова извършено на път І-8, км. 251+600. Същото местоположение е отразено и в Протокола по чл. 10 от наредбата. От показанията на разпитания като свидетел полицейски служител- Б.Т., който е изготвил протокола и е привел работен режим АТСС, което е заснело нарушението се установява, че действителното място на извършване на нарушението се намира на Цариградско шосе преди с. Поповица, на кантона до с. Селци, т.е. извън рамките на населено място, където е действало ограничение на скоростта от 60 км. час въведено с пътен знак. При това положение е налице пълно несъответствие на описаното в ЕФ нарушение по отношение на всичките му обективни характеристики – време и място на извършване, както и стойност на превишението, респективно и правната квалификация и размера на наложената глоба, с данните от приложения снимков материал, което компрометира цялата процедура по установяването 2 на нарушението и издаването на ЕФ. При това положение същият е незаконосъобразен, тъй като нарушението не е надлежно установено и извършването му не е доказано по несъмнен начин, поради което е и налице самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. За коректност следва да се каже, че в тежест на административнонаказващия орган е доказването както на факта на нарушението, така и авторството и вината на нарушителя и по отношение на ЕФ не действа презумптивната доказателствена сила по чл. 189 ал.2 от ЗДвП, която е въведена по изключение за АУАН.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 400 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл.

63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 400 лв.

От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 6638690 на ОДМВР Пловдив на Д. С. И. ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Д. С. И. ЕГН:

********** сумата от 400 лева, представляващи направени разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съдПловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3