Решение № 6361 от 13.09.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 13.09.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4275 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците Р.А.Н., Я.Р.Н., Н.Р.Н., М.Р.Н. като непълнолетна действаща лично и със съгласието на своя законен представител Р.А.Н., и В.Р.Н. чрез своя законен представител Р.А.Н., са предявили осъдителни искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Г. Ф. за заплащане на сума в общ размер на 250 000 лв. – по 50 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния фактически съжител и баща, настъпила в резултат на ПТП, станало на 22.06.2009 г.

Поддържат твърдения, че на 22.06.2009 г. в гр. София, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, с посока на движение от ул. „Суходолска“ към бул. „Вардар“, на около 34 метра след указателна табела „********“, водачът Б.П.С., при нарушение правилата за движение по пътищата, напуснал пътното платно вдясно и се ударил с предната част на автомобила в метален електрически стълб, при което пострадали пътниците в лекия автомобил С. З. Й. и А.Г.К.. Излагат, че вследствие на реализираното ПТП на С. З. Й. били причинени средни телесни повреди, а на 03.07.2009 г. А.Г.К. починал в МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД в следствие на травмите си.

За станалото ПТП било образувано нохд № 2962/2010 г. по описа на СГС, НО, 29-ти състав, което е приключило със споразумение от 17.06.2011 г., с което водачът С. е признат за виновен за извършеното противоправно деяние.

Излагат, че приживе А.Г.К. живял повече от 14 години с ищцата Р.Н., като между тях била установена дълготрайна семейна, съпружеска връзка, каквато обичайно има между съпрузи. От съвместното им съжителство били родени и децата Я., Н., М. и В. – ищци в настоящото производство, които не били припознати от починалия, но между него и децата били установени трайни връзки и отношения като между родители и деца. Между К. и отглежданите от него деца съществували отношения на силна привързаност един към друг, съставлявали една обща семейна общност, починалият се грижел за тяхното възпитание и им бил морална и нравствена опора.

Освен това, децата получавали от починалия и издръжка, от която след смъртта му останали лишени.

Твърдят, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно поведение на водача С. претърпели и търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на толкова близък човек.

Тъй като към датата на настъпване на ПТП по отношение на МПС не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Г. Ф. се явявал пасивно легитимиран да отговаря по претенцията, поради което Р.А.Н. предявила доброволна претенция за обезщетяване на причинените на пострадалите неимуществени вреди и била образувана щета № 210012/11.01.2012 г. С писмо с изх. № 24-01-21 от 29.02.2012 г. ответникът уведомил ищцата лично и в качеството ѝ на законен представител на децата, че по претенцията им е взето решение № 7-2/2012 г., с което им се отказва изплащане на обезщетения за неимуществени вреди.

Предвид изложеното молят съда да осъди ответника да им заплати, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на по 50000 лв. на всеки ищец, представляваща обезщетение на неимуществени вреди в резултат на смъртта на А.Г.К..

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че по делото не е установено, че ищците са били в твърдените фактически отношения. Евентуално оспорва исковете като завишени по размер. Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като пострадалият пътувал на задната седалка на автомобила без поставен предпазен колан – нарушение на чл. 137а от ЗДвП, освен това пътувал при пиян водач. Прави искане по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК в производството да бъде конституиран като подпомагаща страна деликвентът Б.П.С..

Ищците в допълнителна искова молба вземат становище по отговора на ответника, като считат възраженията му за неоснователни.

Ответникът в допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и оспорва допълнителната искова молба.

С определение от 25.06.2012 г., съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице помагач на страната на ответника водачът Б.П.С., който не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.288, ал.1,т.2, б“а“ от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД.

Не е спорно между страните, а и по делото се установява от споразумение по нохд № 2962/2010 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 29 състав, че Б.П.С. е признат за виновен в това, че на 22.06.2009 г., около 00:40 часа, в гр.

София, на бул. „А.С.“, с посока на движение от ул. „Суходолска“ към бул.

„Вардар“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, със скорост над разрешената за конкретния пътен участък (около 105 км/час), на около 34 метра след указателна табела на спирка „*********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и реализирал ПТП в метален страничен стълб, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 ‰, установена по надлежния ред, и от него е настъпила смъртта на А.Г.К.(К. съгласно препис извлечение от акт за смърт № 402 от 06.07.2009 г.) и са причинени телесни повреди на С. З. Й. – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3 предл. 1, буква „б“ и буква „а“, предл. второ във вр. с ал, 1, буква „в“ и „б“ предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.

От констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Г., която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, както и от уточнението към САТЕ и останалите писмени доказателства по делото, се установява механизъм на ПТП, идентичен с този, описан в споразумението по нохд № 2962/2010 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 29 състав, а именно: на 22.06.2009 г., около 00:40 часа, в гр. София, на бул. „А.С.“, с посока на движение към бул. „Вардар“ и със скорост не по-ниска от 100 км/час, се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, управляван от водача Б.П.С., с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата – 1,50

‰, установена по надлежния ред. Непосредствено след табела на трамвайна спирка „Западен парк“, в зоната, където пътното платно се стеснява от 7 на 6 метра, десните колела на автомобила се протъркали и задрали десния бордюр, след което автомобилът се качил на тревната площ вдясно от пътното платно. След около 22 метра от линията на ориентира, автомобилът се блъснал с челната си част в метален стълб от уличното осветление и се завъртял по посока, обратна на часовниковата стрелка и със задната си част се блъснал в дърво, стоящо на 2,90 метра от стълба, където останал блокиран между двете препятствия.

Според заключението на експерта, което съдът кредитира като компетентно изготвено и професионално, причината за ПТП е от субективен характер и се свежда до състоянието и професионалното умение на водача за избор на скорост на движение и начин на управление на автомобила в конкретната пътна ситуация. Според вещото лице, по технически път не може да се установи кое място в автомобила е заемал пострадалият – на предната дясна или на задната дясна седалка, но при движението на автомобила при сблъсъка със стълба и последващото завъртане и удар в дървото, условия за увреждания по тялото на пострадалия има и при двете възможни позиции на пътника, тъй като за тялото на пострадалия са създадени условия за инерционно движение напред по посока на движение на автомобила и наляво и надясно при завъртането и удара в дървото. От заключението се установява, че автомобилът е оборудван фабрично с обезопасителни предпазни колани бедрено-раменен тип, триточкови за предните и задните две крайни седалки, и колан тип бедрен за средната задна средна седалка.

От констатациите на приетата СМЕ, представения препис извлечение от акт за смърт № 402 от 06.07.2009 г. и епикриза изх. № 19309, се установява, че в резултат на удара при ПТП, пострадалият А.Г.К., е получил съчетана травма, изразяваща се в разскъсно-контузни рани в дясната теменна област на главата и дясната ушна мида, множество охлузвания и разкъсно-контузни рани по дясната лицева половина, контузия на мозък и на белите дробове, счупване на лявата раменна кост с изкълчване и счупване на дясната бедрена кост, от които, на 03.07.2009 г., е последвала неговата смърт. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено и безпристрастно, се установява, че нараняванията отговарят на приетия механизъм на ПТП и се обясняват с удари на тялото в интериора на купето. Според експерта, травматичните увреждания при К., които са разположени в различи области, обосновават заключението, че към момента на произшествието, тялото е имало свобода за движение в купето, което може да се осъществи само ако не е поставен предпазен колан. Според вещото лице, при поставен предпазен колан, главата на починалия не може да осъществи контакт с части на автомобила и не би настъпило увреждане на левия горен крайник.

От допълнителното заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р З.К., се установи, че при починалия не е налице камшичен удар, а е констатирана мозъчна контузия вдясно теменно, която е резултат от удар в дясната теменна област на главата, където е причинена разкъсно-контузната рана. Счупването на лявата раменна кост също е получено от директен удар. При непоставен предпазен колан, при челен удар се създадват условия за удар на рамото в интериора, което при поставен предпазен не може да се случи. Според вещото лице, разкъсно-контузните рани в дясната част на главата са причинени от няколко удара в интериора на автомобила, което също сочи за свободно движение на тялото на пострадалия в купето. Според експертизата, счупването на дясната бедрена кост може да се получи както при поставен предпазен колан, така и ако такъв не е сложен. От заключението се установява, че в медицинските документи няма данни за увреждания, причинени от предпазен колан, поради което съдът възприема извода, че пострадалият е пътувал без такъв. Това е и крайното заключение на експерта, дадено в допълнителната експертиза. Същото е потвърдено и от заключението на тройната СМЕ, според което категорично се изключва възможността черепно-мозъчната травма да е причинена от уреждане на шийния отдел на гръбначния мозък, причинено от камшичен удар, който би се получил при положение, че пътникът е бил с поставен предпазен колан. Въпреки това по делото не е установено категорично, че при поставен предпазен колан, леталният изход не би настъпил.

От показанията на разпитания свидетел С.Й., пътник в катастрофиралия автомобил, преценени с оглед останалите събрани по делото доказателства, се установява, че тримата с починалия К. и шофьора на автомобила С. са били заедно преди ПТП и са консумирали алкохол – пили бира в квартално заведение, поради което чрез гласните доказателства се установява, че на А.Г. К. е било известно, че водачът на МПС е управлявал автомобила под влиянието на алкохол. Същото заключение се потвърждава и от СМЕ, от която се установява, че С. е бил със съдържание на алкохол в кръвта в размер на 1,2 ‰ към момента на вземане на кръвната проба и алкохолът се е намирал във фазата на излъчване. Според вещото лице, към момента на ПТП, в кръвта на водача е имало около 1,5 ‰ алкохол, т.е. Б.С. се е намирал в горните граници на алкохолно опиване, което е имало обективни проявление и е можело да бъде възприето от пострадалия.