Решение № 262 от 29.09.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Ямбол, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20202330102065 по описа за 2020 година

Производството е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.С., представлявано от адв. Ш., срещу Р. М. С. от гр.Я. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, която е връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 11.05.2017 г. с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Интернет 6500“ със стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. с ДДС. Ответника не изпълнявала задълженията си по договора в общ размер на 73,87 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.01.2018 г.-17.03.2018 г.

Вследствие неизпълнение на договора, мобилния оператор начислил неустойка в размер на 49,98 лв., която не надвишавала трикратния размер на стандартния месечен абонамент и която била начислена във фактура от 18.05.2018 г.

На същата дата и по повод сключения по-горе договор за мобилни услуги, между страните бил сключен и договор за лизинг, с който лизингодателя предоставил за временно и възмездно ползване на лизингополучателя Р.С. устройство марка Tablet nJoy Tityfs 10 4G Mtal, за обща лизингова цена в размер на 105, 57 лв., дължима чрез внасянето на 23 бр. лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,59 лв. По договора за лизинг С. дължала плащане на сума в общ размер на 64, 26 лв., която била формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.01.2018 г.-17.05.2018 г. и която била начислена в посочените фактури. В следствие на неизпълнение на договора за 1 мобилни услуги, същата дължала и сума в размер на 123,88 лв.,представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по посочения договор за лизинг, начислена във фактура от 18.05.2018 г.

На 02.10.2017 г. между страните било сключено ДС към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Тотал 44,99 промо 2000 МВ“ със стандартен месечен абонамент 44,99 лв. с ДДС. С. не изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер на 81,84 лв., която сума представлявала неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.01.2018 г.-17.03.2018 г. Вследствие неизпълнение на договора, мобилния оператор начислил неустойка в размер на 112, 47 лв., която не надвишавала трикратния размер на стандартния месечен абонамент, начислена във фактура от 18.05.2018 г. На същата дата между страните бил сключен договор за лизинг, с който лизингодателя предоставил на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство марка „ Samsung Galaxy S8 Blak“ за лизингова цена в размер на 967, 72 лв., дължима чрез внасяне на 23 бр. лизингови вноски, всяка от които в размер на 21,64 лв. и първоначална вноска в размер на 470,00 лв. По договора за лизинг ответника дължала сума в общ размер на 411, 16 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.01.2018 г.- 17.05.2018 г., за която сума били издадени фактури. Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги, С. дължала сума в общ размер на 385, 28 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по посочения договор за лизинг, която била начислена във фактура от 18.05.2018 г. Твърди се, че по отношение на лизинговите вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2. Към момента на подаване на исковата молба и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не било върнато. Посочените задължения за предпочетените номера били индивидуализирани в три броя фактури.

На 24.01.2018 г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Тотал 44,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС “, със стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лв. с ДДС. Ответника не изпълнявала задълженията си по договора за мобилни услуги в общ размер на 91,43 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 24.01.2018 г.- 24.02.2018 г. В следствие неизпълнението и съгласно т.11 от договора, мобилния оператор начислил неустойка в размер на 112, 47 лв., която не надвишавала трикратния размер на стандартния месечен абонамент и била начислена във фактура от 25.04.2018 г. На същата дата и по повод сключения договор за мобилни услуги, бил сключен и договор за лизинг, с който лизингодателя предоставил на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство марка „ Apple iPhone X Space Grey“ за обща лизингова цена в размер на 1862,77 лв., 2 дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 80,99 лв. По договора за лизинг С. дължала заплащане на сума в общ размер на 1934, 12 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 24.01.2018 г.-24.04.2018 г. В следствие на неизпълнението на договора за мобилни услуги същата дължала заплащане на сума в размер на 228, 60 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова вноска по посочения договор за лизинг, която била начислена във фактура от 25.04.2018 г.

Твърди се, че по отношение на лизинговите вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2. Към момента на подаване на исковата молба и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не било върнато. Посочените задължения за предпочетените номера били индивидуализирани в четири броя фактури.

Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият установителен иск.

Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 3 669,36 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по ДС към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, неплатени месечни абонаментни такси, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.

В срока за отговор ответника,чрез особения си представител, счита предявените искове за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер. Счита за недължима претендираната неустойка, поради предсрочно не прекратяване на договорите, като същата била неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП и представляваща нарушение по чл.68г,ал.1 ЗЗП. Също така претендираната неустойка се оспорва и 3 предвид обстоятелството, че ищеца не бил въвел твърдения кой от представените договори за мобилни услуги е прекратил предсрочно, основанието за прекратяване, че същия правомерно ги е прекратил, както и самото прекратяване на договорите не било достигнало до ответната страна. Претендираната неустойка била нищожна поради противоречието и с добрите нрави, като същата била и неравноправна на основание чл.143, т.5 ЗЗП, като в условията на евентуалност се оспорва нейния размер. По отношение на иска за лизингови вноски се счита, че на основание чл.9, ал.2 ОУ към договорите за лизинг, страните нямали право да ги прекратят, преди изтичането на срока им на действие. Твърдяното прекратяване на договорите за лизинг не било съобщено на ответника, като не и даден подходящ срок за изпълнение. Твърди се, че вещите не били предадени на ответника, като между страните нямало подписани протоколи за предаване на същите. Счита се , че доколкото фактурите били частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, не се установявало от ангажираните доказателства как били формирани посочените в тях суми. Липсвало доказателства ищецът да бил доставил, а ответника да е получил твърдяните фактурирани услуги.

Също така липсвало доказателства, че далекосъобщителните услуги, за които били издадени процесните фактури, били действително доставени на потребителя. Самата фактура сама по себе си, не била основание за плащане. Оспорват се самите фактури, че не отговаряли и не кореспондирали със Закона за счетоводството. От същите не се установявало по несъмнен и категоричен начин, че ответника дължал на ищеца претендираната с исковата молба главница. Не ставало ясно как било формирано задължението, кой договор и конкретни мобилни услуги били включени в стойността на фактурите, с посочване на техния обем и единична цена, от какво произхождали действителните задължения на ответника, прикрити зад незаплатена далекосъобщителна услуга. Предвид обстоятелството, че фактурите не били подписани от ответника, поради което същите сами по себе си, без подкрепа на други доказателства, не били достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях задължение съществува, нито в какъв вид, количество и стойност са предоставени далекосъобщителните услуги, следвало да се приеме, че претенцията за главница се явявала неоснователна.

С оглед на това се оспорва изцяло исковата претенция, като се счита същата за неоснователна.

В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен представител,който моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно сключването на описаните в исковата молба Договор за мобилни 4 услуги от 11.05.2017 г. и договор за лизинг от същата дата. Също така не е спорно, че на 16.112013 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, като по същия на 02.10.2017 г. е сключено допълнително споразумение към договора за мобилни/ фиксирани услуги. На същата дата когато е сключено ДС, между страните е сключен и договор за лизинг. Също така не е спорно между страните, че на 24.01.2018 г. са сключили договор за мобилни услуги и договор за лизинг от същата дата. Представени са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж. Представени са ОУ на договор за лизинг за предоставяне на устройство марка Samsung, модел Galaxy S8 Black с телефонен номер ***, ОУ на договор за лизинг на преносим компютър, 3G CONNECT CENTER, телефонен апарат или друго устройство, ценови листи за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 02.10.2017 г. и от 24.01.2018 г. Представени са и декларации-съгласие към ДС от 02.10.2017 г. по договора за мобилни услуги, както и от 24.01.2018 г., по договора за мобилни услуги, в които ответника потребител декларирал,че получил подписан от представител на оператора ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с потребители на фиксирани телефонни услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал да ги спазва,като същите били приложими за всички СИМ карти/номера,ползвани от потребителя към момента на подписването на тези декларации,както и за в бъдеще такива. Също така декларирал,че оператора му предоставил и получил информацията по чл.4,ал.1 ЗЗП. Представени са още ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребител на мобилни телефонни номера.Всички описани по-горе писмени доказателства са представени от ищеца в заповедното проиводство ( с изключение на фактурите, които са представени с исковата молба), което е продължение на настоящото.