Определение № 1381 от 16.04.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1381 гр. Варна , 16.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100500935 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№1935 по описа за 2021г. на ВОС, съобрази:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу решение № 260693/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 5184 по описа на ВРС, както следва:

Жалба от вх. № 277265/10.03.2021г. на П. К. К. срещу посоченото решение в частта, с която П.К. е осъден да заплаща издръжка за разликата от 200лв. до присъдената сума от 450лв. в полза на детето Кристина, считано от 26.05.2020г. Счита, че размера на издръжката е неоснователно завишен и не съответства на потребностите на детето и възможностите на родителя да заплаща издръжка в този размер. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на решението в обжалваната част, като дължимата от страна на въззивника издръжка в полза на детето се определи в размер на 200лв. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

С писмен отговоро, насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.

Жалба с вх. № 278833/18.03.2021г. от Д.Д. Жилева срещу постановеното решение, в частта, с която е определен режим на личен контакт на детето Кристина, р. на 20.03.2014г. с бащата П.К. и размера на определената издръжка, считано от датата на исковата молба и за минало време, дължима от бащата

Във въззивната жалба се излага, че решението в посочените части е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че 1 определения режим на лични контакти би довел до спорове между страните при реалното му изпълнение, тъй като обикновено първата седмица от месеца започва и се слива с последната от предходния месец, затова по удачно е режима да се определи в четни и нечетни седмици от годината. Твърди също, че с даване на възможност бащата да вижда и взема детето през деня, следващ рождения ден на детето е в ущърб на майката, особено с оглед на това, че рождения ден се празнува съвместно. Излага, че при определяне на общия размер на средствата необходими за издръжката на детето, съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, поради което решението е необосновано и неправилно.

Заявява, че определената издръжка, дължима от бащата в размер на 450 лв. е занижена и недостатъчна за покриване на разходите, необходими за задоволяване на потребностите на детето. Твърди, че бащата получава висок месечен доход и има възможности да заплаща издръжка в размер, който да осигурява задоволяване на нуждите на детето, така, както ако родителите живеят и се грижат за детето заедно. Счита, че дължимата от бащата издръжката следва да се определи в размер на 900лв., който е съответстващ на нуждите на детето и възможностите на бащата да я заплаща.

С въззивната жалба са представени амбулаторни листи- 67бр., издадени на Кристина К. за периода 2015г. – 2021г.; 7бр. ФКБ за закупени медикаменти. Отправено е искане за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което въззивницата да се снабди с преписи от обявените от „НЕК-ВН“ЕООД в НСИ Варна ГФО за 2019г. и 2020г. и за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което ищцата да се снабди с друго такова от „Банка ДСК“, в което да е посочено движението по сметките на „НЕК-ВН“ЕООД за периода 01.01.2019г.16.03.2021г. за доходи от търговска дейност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС в обжалваните части.

Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за 2 обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне, режима на лични отношения и издръжка за детето, т.е. съдът следва да съобрази интересите на детето.

Доколкото във въззивните жалби не се твърдят новонастъпили обстоятелства, то следва да бъдат допуснати за приемане единствено приложените с въззивната жалба на Десислава Жилиева писмени доказателства. Настоящият състав на съда намира, че следва да се задължат страните да представят данни относно получаваното от тях трудово възнаграждение и доходи от търговска дейност.

Да се издадат на Десислава Жилиева исканите съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди с други такива от НСИ Варна и „Банка ДСК“, съдържащи данни относно ГФО за 2019г. и 2020г. на „НЕК-ВН“ЕООД с ЕИК 201512607 и движението по сметките на посоченото дружество за периода 01.01.2019г. – 16.03.2021г., които да представи по делото в съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства по делото, представените с въззивната жалба на Десислава Жилиева амбулаторни листи и фискални бонове /л.26-л.99 от в.гр.д. № 935/21г./.

Да се издаде на Десислава Жилиева съдебно удостоверение, което да и послужи да се снабди НСИ Варна с преписи от обявените от „НЕК-ВН“ЕООД в НСИ Варна ГФО за 2019г. и 2020г.

Да се издаде на Десислава Жилиева съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго такова от „Банка ДСК“, в което да е посочено движението по сметките на „НЕК-ВН“ЕООД за периода 01.01.2019г.-16.03.2021г. за доходи от търговска дейност.

ЗАДЪЛЖАВА Десислава Жилиева и П.К. да представят данни относно местоработата си, размер на трудово възнаграждение и доходи от търговска дейност.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05. 2021 година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

3

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4