Решение № 99 от 17.06.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 99

17.06.2019г., град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав

На двадесети май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА

АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ

ПЕТРОВА

РУМЯНА

ПАНАЙОТОВА

Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №204 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №123 от 30.01.2019г., постановено по гр.дело

№1557/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е признато за установено по отношение на ищеца „П.и.б.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, че в полза на първия ответник „К.И.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, не съществува вземане спрямо втория ответник „М.д.М.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, в размер на 128469,89лв., представляващо стойността на извършени подобрения в собствения на ответника „М.д.М.“ЕООД недвижим имот – магазин на две нива с обща площ от 745,24кв.м., с административен адрес: гр.П., бул.“......., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., Община-П., област П., одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на арбитражната искова молба до окончателното изплащане на претенцията, както и сумата от 77338,87лв. – неустойка за забава на плащането на подобренията за периода 01.07.2016г.-27.04.2017г., както и, че в полза на първия ответник „К.И.“ЕООД с ЕИК ******* не съществува право на задържане на гореописания имот до окончателното плащане на сумата за подобрения в имота, като „К.И.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и „М.д.М.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, са осъдени да заплатят на „П.и.б.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 8982,35лв. – разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „К.И.“ЕООД, който чрез пълномощника си адв.Д.М. го обжалва като неправилно, без да излага конкретни оплаквания, и претендира за отмяната му и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „П.и.б.“АД е депозирала чрез пълномощника си юрисконсулт К. К.писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна „М.д.М.“ЕООД не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответник; касае изцяло неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът „П.и.б.“АД твърди въз основа на издадени в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело №1763/2017г. на Районен съд-П. срещу длъжниците „М.д.М.“ЕООД, М. Н. Х., „А. Д.“ЕООД и „М. Д. Г.“ЕООД за солидарно заплащане на сумата от 364500 евро, дължима по договор за кредит №020-316/30.07.2013г., сключен с кредитополучателя „М.д.М.“ЕООД, вземанията по който са обезпечени с първа по ред ипотека от 30.07.2013г. върху собствен на кредитополучателя недвижим имот – магазин в гр.П., бул.“......., надлежно индивидуализиран, да е образувал изп.дело №629/2017г. по описа на ЧСИ К.

П. с рег. № ..., а ответникът „К.И.“ЕООД да се е снабдил въз основа на арбитражно решение по арб.дело №1/2017г. на Арбитражен съд към сдружение на добрите адвокатски практики с изпълнителен лист срещу длъжника „М.д.М.“ЕООД за сумата от 128469,89лв., представляваща стойността на извършени подобрения в ипотекирания имот, и за сумата от 77338,87лв. – неустойка за забава плащането на подобренията за периода 01.07.2016г.-27.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на арбитражната искова молба, за събиране на които вземания образувал изп.дело №501/2017г. по описа на ЧСИ П. Н. . На 21.11.2017г. ответникът „К.И.“ЕООД се присъединил към образуваното от ищеца изпълнително дело, а ищецът като ипотекарен кредитор бил присъединен по право взискател по образуваното от „К.И.“ЕООД изпълнително дело. И по двете изпълнителни дела били предприети действия по принудително изпълнение и по налагане на обезпечителни мерки спрямо общия длъжник ответника „М.д.М.“ЕООД. При тези обстоятелства ищецът счита, че за него е налице правен интерес да оспори съществуването на посочените вземания на „К.И.“ЕООД спрямо „М.д.М.“ЕООД. Твърди изпълнителното основание в полза на ответника „К.И.“ЕООД да е плод на симулативен процес, както и влязлото в сила арбитражно решение да не му е противопоставимо и да не го обвързва. Поддържа ипотекираният имот да не е променян по начин, който да е увеличил стойността му, да не са извършвани промени и подобрения в него, а дори и да са направени разноски, те да не са вземане на кредитора по чл.136,т.4 от ЗЗД във връзка с чл.72 от ЗС, тъй като ползващите се с привилегия вземания за подобрения, касаят извършените на извъндоговорно основание от владелеца, а не от държателя. Оспорва да е налице признатото на ответника „К.И.“ЕООД с арбитражното решение право на задържане, тъй като дружеството не е било във фактическа власт на имота, като счита и, че право на задържане по чл.72,ал.3 от ЗС не може да бъде заявено самостоятелно, а само като защитно средство по иск за предаване на владението на подобрената вещ на нейния действителен собственик. При така изложените обстоятелства ищецът претендира да бъде установено, че ответникът „К.И.“ЕООД няма вземания от ответника „М.д.М.“ЕООД в размер на общата сума от 205808,76лв. за извършени подобрения в процесния недвижим имот и неустойка за забава, уточнени по размер поотделно, ведно със законната лихва от датата на подаване на арбитражната искова молба.

Предявените искове са отрицателни установителни с правно основание чл.124,ал.1 от във връзка с чл.464 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът „К.И.“ЕООД е заявил възражения за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес от предявяването им, тъй като по нито едно от двете изпълнителни дела не са събрани суми и не е изготвено разпределение, поради което да не се знае какви суми ще постъпят, как ще бъдат разпределени те и дали ищецът ще бъде удовлетворен от изпълнението, и предвид липсата на доказателства към момента ищецът да е в невъзможност да удовлетвори вземането си спрямо длъжника, както и поради силата на пресъдено нещо на арбитражното решение досежно оспорените вземания, въпросът за чието съществуване да не е допустимо да бъде пререшаван.

Оспорва и основателността на предявените искове с твърдения да е наел процесния магазин от ответника „М.д.М.“ЕООД с уговорката да извърши за негова сметка строително-ремонтни дейности за привеждането му в състояние годно за ползване по предназначение, каквито да са извършени от „Н. С.“ООД, на което дружество е възложил изпълнението им, и да са одобрени и приети от наемодателя с протокол от 01.06.2016г. на стойност 128468,89лв., за чието реално осъществяване и действителна стойност да е изготвено по тяхно споразумение и частна експертиза от Р.Л.. С анекс от 05.04.2016г. било уговорено плащането да се извърши не по-късно от един месец след приемане на работата, т.е. до 01.07.2016г., и била предвидена неустойка за забава от 0,2% дневно. Поддържа да не е единствено държател, но и добросъвестен подобрител в имота, поради което и доколкото правото на задържане е признато от чл.72,ал.3 от ЗС не само на добросъвестния владелец, но и на приравненото на такъв трето лице, изричната договорка с наемодателя да остане в имота докато той не му изплати стойността на подобренията да трансформира държателя във владелец на подобренията до тяхното изплащане. Счита за допустимо самостоятелно съединяване на иск за подобрения с искане за признаване на право на задържане.

Ответникът „М.д.М.“ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел правният интерес от предявяване на иска по чл.464 от ГПК да възниква от момента на присъединяване на взискателя, в който възниква и задължението на съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпилите по делото суми, както и законът да не предвижда като процесуална предпоставка за допустимост невъзможността банката да удовлетвори вземането си спрямо длъжника, а правният интерес за нея да произтича от обстоятелството, че ответникът като присъединен взискател с вземане за подобрения, обезпечено с право на задържане, се ползва с привилегията на чл.136,т.4 от ЗЗД, която е с предимство пред привилегията на банката по чл.136,т.3 от ЗЗД като ипотекарен кредитор. Приел е арбитражното решение да е постановено в арбитражно производство между ответниците, поради което да не обвързва със сила на пресъдено нещо ищеца като трето за това производство лице. По същество на претенциите е приел ответникът да няма вземане за подобрения, обезпечено с право на задържане, тъй като, макар и правото на задържане като акцесорно да е възможно да се упражни и при отделно предявен иск за реализиране на вземането, което обезпечава, а не само чрез възражение като защитно средство по иск за собственост, правото на задържане е признато с чл.72,ал.3 от ЗС само на владелеца, но не и на държателя, какъвто въз основа на договора за наем да е ответника „К.И.“ЕООД, който като такъв би имал единствено облигационно вземане, необезпечено с право на задържане и неползващо се с привилегията по чл.136,ал.1,т.4 от ЗЗД. Приел е и да не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ответниците извършването на процесните подобрения, тъй като относно тях са представени единствено писмени доказателства, представляващи частни свидетелстващи и диспозитивни документи без достоверна дата, обективиращи само изгодни за тях факти и поради това непротивопоставими на ищеца, чийто подпис не носят, които са лишени и от каквато и да било материална доказателствена сила, а ангажираните от ищеца гласни доказателства и експертно заключение да са в опровержение на факта на извършване на подобрения.

При осъществяване на служебната проверка по чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Безспорно е било за страните и установено посредством представените писмени доказателства, че в полза на ищцовата банка е издаден изпълнителен лист от 10.02.2017г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №1763/2017г. на Районен съд-П., по който с молба от 23.02.2017г. тя е образувала изп.дело №629/2017г. по описа на ЧСИ К. П.срещу солидарните длъжници „М.д.М.“ЕООД, М. Н. Х., „А. Д.“ЕООД и „М. Д. Г.“ЕООД за събиране на парични вземания от общо 415637,88 евро за главница и просрочени, наказателни и непогасени лихви, както и за разноски, произтичащи от сключен с длъжника „М.д.М.“ЕООД договор за кредит №020-316/30.07.2013г., вземанията по който са обезпечени с ипотека по НА №...........г., том …, рег.№...........г. на нотариус Р. В., учредена върху собствения на длъжника недвижим имот – магазин в гр.П., бул.“......., спрямо който по искане на взискателя е насочено принудителното изпълнение чрез вписване на възбрана и извършване на опис с протокол от 16.06.2017г. Въз основа на молба от 21.11.2017г. и удостоверение по чл.456 от ГПК към така образуваното производство се е присъединил като взискател и ответникът „К.И.“ЕООД за оспорените вземания спрямо длъжника и ответник „М.д.М.“ЕООД в размер на 128469,89лв. – стойността на извършени в имота подобрения, и 77338,87лв. – неустойка за забавено плащане за периода 01.07.2016г.-27.04.2017г., присъдени с Решение №1 от 12.06.2017г. по арб.дело №1/2017г. на Арбитражния съд към сдружение на добрите адвокатски практики, с което е признато право на задържане на процесния имот до изплащането им, като за същите е издаден изпълнителен лист от 07.07.2017г. по ч.т.дело №376/2017г. на Окръжен съд-П. и въз основа на него е образувано изп.дело №501/2017г. по описа на ЧСИ П. Н. , по което с разпореждане от 18.10.2017г. е присъединен като взискател ищеца „П.и.б.“АД за гореописаните вземания и по което е вписана на 12.07.2017г. възбрана върху процесния магазин.