Определение № 367 от 11.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Пловдив, 11.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Т. Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500434 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. Г. Б., действащ в лично качество като адвокат, предходен процесуален представител на А. Д. Д., против определение № 929/03.04.2026 г., постановено по в.гр.д. № 912/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно поради това, че той бил процесуален представител на А. Д. в първоинстанционното производство, но пълномощията му били оттеглени, не бил уведомяван за нито един акт във въззивното производство и молбата му по чл. 248 от ГПК е подадена в срок, поради което моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на въззивния съд за произнасяне по молбата му по същество.

Ответникът по частната жалба А. Д. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Т. Д. счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли то да бъде оставено в сила, а подадената против него частна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски под форма на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът по частната жалба „Ти би ай банк“ ЕАД – София не е взел становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 762/19.06.2025 г., поправено с решение № 1051/23.09.2025 г., двете постановени по в.гр.д. № 912/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отменено решение № 4334/05.11.2024 г., постановено по гр.д. № 11705/2022 г. на Пловдивски районен съд, в частта, с която се признава за установено, че съществува вземането на „Ти би ай банк“ ЕАД против А. Д. Д. относно 9,92 лв. като част от главницата по договор за потребителски кредит № *********/******** г., 1 422,30 лв. договорна лихва за периода 25.12.2020 г. – 25.01.2022 г. и 1 300,10 лв. обезщетение за забава за периода 25.12.2020 г. – 08.02.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2423/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, както и за част от присъдените разноски за първоинстанционното производство от 82,45 лв. и 75,45 лв. за заповедното производство, като са отхвърлени исковете на „Ти би ай банк“ ЕАД - София против А. Д. Д. за приемане за установено съществуването на вземане относно тези суми, потвърдено е решението в останалата част, „Ти би ай банк“ ЕАД е осъдена да заплати на А. Д. Д. 78,37 лв. разноски за въззивното производство, както и да заплати на адвокат Т. Д. по реда на чл. 38 от ЗА 300 лв. възнаграждение за предоставена правна помощ в първоинстанционното производство, а А. Д. Д. е осъдена да заплати на „Ти би ай банк“ ЕАД 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На 13.02.2026 г. е постъпила молба от адвокат Д. Б. с искане на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено постановеното по делото решение, като му бъде определено възнаграждение за извършеното безплатно процесуално представителство на ответницата на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 395,74 евро, определено на база на материален интерес от 2 732,32 лв., до който размер исковата претенция е отхвърлена. Молителят твърди, че искането му е допустимо, тъй като не му е връчван препис от съдебното решение и не е участвал във въззивното производство поради оттегляне на представителната власт, а в първоинстанционното производство е извършил 2 множество процесуални действия.

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане подадената от адвокат Д. Б. молба за изменение на постановеното по делото решение от 19.06.2025 г. в частта му за разноските.

Това определение е обжалвано от молителя и е предмет на настоящото частно въззивно производство.

При служебната проверка на определението не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че обжалваното определение е правилно.

Съгласно разпоредбата чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо, в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В настоящия случай е безспорно, че въззивното решение е било необжалваемо, поради което срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е започнал да тече на 19.06.2025 г. и е изтекъл на 19.07.2025 г., а молбата на адвокат Б. е постъпила на 13.02.2026 г., т.е. много след изтичане на срока, поради което правилно окръжният съд е приел, че по тази причина тя следва да бъде оставена без разглеждане.

Ирелевантно за този процесуален въпрос е дали адвокат Б. е участвал във въззивното производство и кога е узнал за постановеното в него решение.

Определеният от законодателя в посочената разпоредба срок е задължителен за страните, а по аргумент за по-силното основание – и за процесуалните им представители /настоящи или предходни/, които искат да черпят някакви акцесорни права от постановения съдебен акт, като не може последните да имат повече процесуални права от представляваните от тях главни страни в процеса.

Впрочем фактът, че адвокат Б. е знаел за постановеното въззивно решение, се установява от протокол от съдебно заседание на 26.09.2025 г. по гр.д. № 1827/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, приложен към отговора на А. Д..

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

3

Що се отнася до искането на адвокат Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за настоящото производство, съдът намира, че то е неоснователно, доколкото производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно такова и по него не се дължат разноски.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 929/03.04.2026 г., постановено по в.гр.д. № 912/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на младши адвокат Т. Н. Д. от АК - П., с личен № ********** за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за осъществена безплатно правна помощ на А. Д. Д. в производството по чл. 248 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4