Решение № 51 от 28.12.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Каварна, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Й. Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20243240200218 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG 25052022/5800/P81012/16.11.2022 г., издадено от директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на Й. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „...“ 36, вх. В, ет.1, ап. 50, на основание чл.

179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба", в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез редовно упълномощения процесуален представител - адв. Й. Л. е обжалвал НП в срок. В жалбата си излага множество твърдения, че при издаването на НП не са спазени изискванията на закона, с оглед което същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прави доказателствени искания и моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява от упълномощения от него адвокат. От последния са депозирани писмени становища и молби с искания по доказателствата за всяко насрочено съдебно заседание по делото.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от процесуален 1 представител - юрисконсулт в съдебно заседание, който представя доказателства, взема становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение относно размера на претендираните разноски от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2022 г. в 11:38 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № В7262ВВ, вид: влекач, марка и модел СКАНИЯ Р 410, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от Й. Б..

След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на 13.05.2022 г., в 05:35 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № В7262ВВ, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 13.05.2022 г., в 05:35 часа, по път № 1-9, км 0+616, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Като място на нарушението е установен път № 1-9, км 0+616, за който се събира такса за изминато разС.ие - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разС.ие - тол такса. За извършеното администратнвно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № DFA7AA961C623BAEE053041 F160A1ВА2, ведно със снимков материал на ППС.

С оглед на това и поради незаплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя, главен специалист/контрольор/ в отдел ПТРР, ТД София – Й.

С. Д., съставила на водача АУАН, който е подписан от нея, от свидетеля по акта В. Д. Караангов и от жалбоподателя. В акта Б. вписал, че има възражения, без да изложи същите. На жалбоподателя е връчен препис от акта срещу подпис, като му е дадена възможност в 14-дневен срок, считано от датата на връчване да заплати компенсаторната такса, като такава сума не е постъпила по сметка на АПИ.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № BG 25052022/5800/P8-1012/16.11.2022 г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна 2 инфраструктура"), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба", в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл.

179, ал. 3а от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания свидетел В. Д. Караангов, както и въз основа на представените от страните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 238 НПК. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетели, тъй като същите се подкрепят в по-голямата им част от приложените по делото писмени документи. Свидетелят добросъвестно заявява какво си спомнят по случая и поддържат констатациите отразени в съставения при проверката АУАН.

Писмените и веществени доказателства също спомагат за установяване на релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства. В събраните по делото доказателствени източници липсват съществени противоречия, които да налагат по-детайлното им обсъждане.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни административни органи.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима.

Според настоящия състав на съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-конкретно посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението, и с неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП.

Съдът намира, че така установеното съдържание на НП не отговаря на законовите изисквания за реквизити, визирани в 57 ЗАНН, сред които е и задължението за ясно описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях 3 материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП "За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разС.ие. От друга страна в т. 1 и т. 2 на чл. 10, ал. 1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси: т.

1: "такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа"; т. 2: "такса за изминато разС.ие - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разС.ие между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разС.ие се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси".

Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е посочено, дали същият е бил собственик/водач или евентуално вписан ползвател на ППС на датата на нарушението/, за да може съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация. Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе просторното като съдържание и информация НП, не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил именно водач на МПС към датата на извършване на нарушението – 13.05.2022 г., или алтернативно че е собственик на същото или евентуално само негов регистриран ползвател. По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са 4 останали изцяло неясни, което от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект, а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на доказателствата по делото.

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап въззивно съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя изначално и предопределя дефинитивно административно наказателната му отговорност ангажирана със съставяне на НП.

Това е така доколкото с ТР 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърждава трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и посочените с ТР 8/2021г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира, в случай на необходимост от това, извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче (в случая специално качество на нарушителя, което го превръща в годен субект на нарушението) единственото правомощие на съда е само да отмени НП. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая не е налице такава хипотеза, тъй като констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до текста на НП, а не само до съставения АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.

На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи, че е налице и нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочена словесно или дори само 5 цифрово приложимата и единствено относима, като нарушена материалноправна норма от ЗДвП, а именно тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която описва дължимото поведение и предвижда следното: "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице". Вместо това неправилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена, като нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която гласи: " Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.". Употребата на последната, като нарушена материалноправна норма и едновременна санкционна такава представлява и неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.