Определение № 360 от 08.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20261100100071 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от В. Л. И. искове срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от Кодекса за застраховането за заплащане на застрахователно обезщетение и лихви, произтичащи от настъпило застрахователно събитие по договор за доброволна имуществена застраховка „Автокаско“, поради което безспорно се касае за искове за обезщетение по смисъла на чл. 115, ал. 2 ГПК.

Съгласно тази императивна разпоредба исковете на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие, като законът предоставя избор единствено между изрично посочените в нормата алтернативни местни подсъдности.

След служебна справка се установява, че както постоянният, така и настоящият адрес на ищеца се намират в гр. Горна Оряховица, а от доказателствата към исковата молба е видно, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на път I-4 „София – Варна“ в района на кръстовището за с. Лесидрен, община Угърчин, което попада извън съдебния район на Софийски градски съд. При това положение нито една от предвидените в чл. 115, ал. 2 ГПК хипотези не обосновава местна подсъдност на спора пред СГС. Неоснователно е позоваването на ищеца на уговорена в общите условия на застрахователя договорна подсъдност в полза на съдилищата в гр. София, тъй като разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК е императивна и въвежда специална защитна местна подсъдност, от която страните не могат валидно да дерогират с договорни клаузи, включително и чрез общи условия, като всяка противна уговорка е нищожна поради противоречие със закона. Съдът намира, че при искове срещу застраховател по Кодекса за застраховането местната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК е изключителна и не подлежи на изменение по волята на страните, включително когато застрахователят е търговско дружество със седалище в гр. София. Съдът отчита и разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, съгласно която възражение за неподсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК може да бъде повдигнато служебно до приключване на първото по делото заседание, като в настоящия случай проверката е извършена в начален етап на 1 производството и не е налице процесуална пречка за служебно произнасяне.

С оглед установеното, компетентен да разгледа предявените искове е съдът по постоянния и настоящ адрес на ищеца – Окръжен съд – Велико Търново.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 71/2026г. по описа на СГС, 9 състав.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му с частна жалба от страна на ищеца пред Софийски апелативен съд.

След влизането му в сила делото да се изпрати на Окръжен съд – Велико Търново.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2