Решение № 1449 от 21.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300502303 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. „В.“ № ***, чрез пълномощника адвокат Д., подадена против Решение № 2438 от 02.07.2022 г. постановено по гр.д.№ 19274 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XI гр.с., с което се отхвърля предявеният от Д. М. М. против Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. “О. И.” № ***, ет. ***, иск да бъде осъден ответника да върне на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща получена от ответника сума, по повод сключване брака между страните, с която същият неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, а същата е обедняла с нея, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и се осъжда Д. М. М. да заплати на Р. И. И. сумата от 450 лева– разноски за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения от районния съд с разглеждането на правопогасяващите възражения на ответника, които сочи като преклудирани с довода, че са били направени след изтичане 1 на срока по чл.131 ГПК в подадения отговор на исковата молба, и с дадените на ответника указания, че не са сочи доказателства за тях. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила са били допуснати гласни доказателства за установяване на правопогасяващи възражения на ответника, които се сочат като преклудирани. Навежда се доводът, че фактическа обстановка е неправилно определена и същата не е подкрепена от доказателствата по делото. Възразява се, че районният съд е допуснал нарушение на чл.133 от ГПК, въз основа на което се сочи, че е постановил и недопустимо решение. Излагат се съображения за основателност на исковите претенции, като коментира събраните по делото писмени и гласни доказателства, и се оспорват доводите на районния съд, въз основа на които не е кредитирал показанията на родителите на ищцата. Моли за обезсилването на решението, а алтернативно за неговата отмяна, както и за постановяването на друго решение, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. И. И., ЕГН **********, чрез адвокат Г., с който оспорва жалбата като неоснователна. Взема становище по оплакванията в жалбата и излага съображения за правилността на решението. Намира, че правилно не са били кредитирани показанията на ищцовите свидетели. Възразява, че не са допуснати процесуални нарушения. Моли за потвърждаване на решението.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба. По отношение на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран, поради което решението е валидно и допустимо. В предвид на последното, неоснователно е искането на въззивницата за обезсилване на решението, доколкото не се установяване да е недопустимо като доводите в жалбата касаят правилността на решението, по които съдът ще се произнесе при разглеждането на правния спор по същество.

По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във 2 въззивната жалба, Пловдивският окръжен съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, с който Д. М. М. претендира осъждането на Р. И. И. за връщането на сумата от 3 000 лева, представляваща получена от ответника сума, дарена на страните по повод сключване на брака им, с която същият неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, а същата е обедняла с нея, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изпащане

В исковата молба са наведени твърдения, че страните са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на ***г. в гр. А. След сключването на гражданския брак, страните получили на сватбеното тържество сумата от 30 000 лева, от които 22 000 лева, а другата част в чуждестранна валута. Сумата от 22 000 лева била внесена по банковата сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД. Излага твърдения за породеното между страните напрежение след сключване на брака, довело до фактическата им раздяла. Ищцата напуснала дома на ответника и се прибрала при родителите си. Страните решили да се разведат. След дълги унижения бил върнат само чеиза на ищцата. Ответникът казал на ищцата, че ще й върне нейната 1/2 ид.ч. от сумата от 22 000 лева, но нищо не превел. След дълги пререкания на 01.12.2020 г. ответникът превел на ищцата по банков път сумата от 8000 лева, с основание за превода – делба. Останалите 3000 лева не й превел с мотив, че това е максималният дневен лимит за превод, обещал на следващия ден да й ги преведе, което не сторил.

Бракът между страните бил прекратен с решение по гр. д. № 2141/2020г. на РС Асеновград, влязло в сила на 16.09.2021г., но имуществените отношения между тях останали неуредени. Действията на ответника довели до обедняване на ищцата със сумата от 3000 лева, с която ответникът се обогатил. Въз основа на изложените обстоятелства ищцата обосновава предявяването на иска по чл.59 ЗЗД за връщане на сумата от 3000 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника Р. И. И., като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.

След изтичане на срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответникът признава фактите, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на ***г., който е прекратен с влязло в сила решение на 16.09.2021 г. Ответникът признава факта, че на сватбеното си тържество са получили сумата от 22 000 лева, от които се е съгласил да предаде на ищцата сумата от 11 000 лева, както и че на 01.11.2020 г. е превел по банковата сметка на ищцата сумата от 8000 лева. По отношение на претендираната сума от 3000 лева е направил възражение, че на 02.12.2022 г. е предал сумата на бащата на ищцата - М. М. в присъствието на 3 свидетелите Д.Т. и С.Ч.. Искането към съда е да отхвърли предявеният иск с присъждането на разноските по делото.

Въззивният съд намира, че исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл.59 ЗЗД. За уважаването на иска за неоснователно обогатяване, ищцата следва да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а ответникът да проведе насрещно доказване за тяхното опровергаване. В предвид изложеното правилно е разпределена доказателствената тежест от районния съд с доклада по реда на чл.146 ГПК, който е указал в тежест на ищцата да установи обогатяването на ответника със сумата от 3000 лева за нейна сметка, както и на ответника да проведе насрещно доказване на тези факти.

В производството е безспорно, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 12.09.2020г., който е прекратен с Решение № 260294/09.08.2021г. постановено по гр. дело № 2141/2020г., влязло в сила на 16.09.2021г. Не е налице спор, че страните са получили като дарение сумата в размер на 22 000 лева по повод сключването на брака си, както и че тази сума е била внесена по банковата сметка на ответника. Няма спор, че ответникът е следвало да предаде половината от посочената сума, т.е. 11 000 лева на ищцата, както и че от същата на 01.12.2020 г. ответникът е превел по банковата сметка на ищцата сумата от 8 000 лева. Изложените обстоятелства правилно са приети от районния съд за безспорно установени, доколкото са заявени в исковата молба от ищцата и признати от ответника в подадения писмен отговор по делото. По отношение на така признатите от ответника факти не е налице преклузия по смисъла на чл.133 ГПК, макар да са направени в писмения отговор, който е подаден извън срока по чл.131 ГПК, тъй като преклузията е относима по отношение на изрично упоменатите в разпоредбата процесуални действия на ответника сред които не е признанието от ответника на правопораждащи иска факти.

Действително в писмения отговор на ответника, който е подаден извън срока по чл.131 ГПК, е направено възражение за погасяване на вземането на ищцата от 3 000 лева чрез плащане, което като правопогасяващо възражение е преклудирано с изтичане на срока за подаване на отговора. Неоснователни са обаче доводите в жалбата, че е преклудирана възможността на ответника за ангажиране на доказателства, тъй като окончателната преклузия за представяне на писмени доказателства настъпва едва в първото по делото съдебно заседание, след постановяването на доклада по делото от съда и предоставяне от последния на страните възможност да вземат становище по него и да ангажират доказателства във връзка с дадените в него указания. По аргумент от разпоредбата на чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК, преклузията за вземане на становище по иска и за сочене на доказателства настъпва не е с подаване на исковата молба, респективно с изтичане на срока за отговор, а едва след първото по делото заседание, след като съдът е направил доклада си по делото, с който са очертани параметрите на 4 спора (Решение 67/06.07.2010 г., по т.д. № 898/2009 г., на I т.о.). Следователно, неоснователно се настоява в жалбата за допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените правила с допускане на исканите от ответника гласни доказателства, доколкото същите са ангажирани в изпълнение на дадените от съда указания при разпределяне на доказателствената тежест по предявения иск по чл.59 ЗЗД за провеждането на насрещно доказване от ответника.

С оглед на изложеното, правният спор следва да бъде разрешен след преценка на събраните по делото доказателства, доколкото същите са ангажирани в изпълнение указанията на районния съд в доклада по чл.146 ГПК, при съобразяване с наведените оплаквания в жалбата.

Доколкото няма спор, че ответникът се е задължил да върне на ищцата сумата в размер на 11 000 лева, от която на 01.12.2020 г. са били преведени по банковата й сметка 8 000 лева, спорът по делото се заключава в изпълнението на така поетото задължение от ответника за размера на остатъка от 3 000 лева.

В производството са дали обяснения и двете страни по реда на чл.176 ГПК.

Според изявленията на ищцата, същата е търсила ответника след 02.12.2020 г., тъй като е обещал да й преведе останалите 3000 лева и не е превел същите. Ищцата е отрекла да е получила сумата от 3000 лева от баща си на 02.12.2020 г. Посочила е, че ответникът й е предал чрез баща й само сумата от 550 паунда и злато, но не на сочената дата, а на друга 29.11. преди сумата от 8 000 лева. Според заявеното от ответника, същият е писал по месинджъра, че дневният лимит на мобилното банкиране е 8 000 лева и с тази цел е превел 8 000 лева. Посочва, че е обещал да предаде на ищцата остатъка от 3 000 лева на следващия ден и ги бил предал на баща й пред свидетели.В предвид изявленията на страните в производството се установява, че ищцата и ответникът поддържат противоречиви позиции относно изпълнението на задължението за връщане на сумата. Според ищцата, на 29.11.2020 г. е получила от ответника само 550 паунда и злато, преди превода на сумата от 8 000 лева, тоест преди 01.12.2020 г., а след това не е получавала обещания остатък от 3000 лева, който е останал неиздължен. Според ответника, сумата от 3000 лева е била платената на бащата на ищцата, в деня следващ банковия превод на сумата от 8 000 лева, тъй като дневният лимит на мобилното банкиране е бил до размера на 8 000 лева.