Решение № 946 от 15.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000502373 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 08.06.26г. /с участието на секретаря Минова/ въззивно гражданско дело № 2373/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-29 състав от 18.06.25г. по г.д. № 8310/23г. е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК на Л. П. против Столична община.

Решението на СГС се обжалва от Л. П..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна /атакуваното решение следва да бъде потвърдено/:

Ищцата претендира да бъде установено /при условията на чл. 124 от ГПК/, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот /терен и сграда/.

Досежно предмета на делото /и обстоятелствата, които подлежат на установяване – доказване в процеса при условията на чл. 154 от ГПК/:

Първоначално заявената /и поддържана в хода на делото/ правна квалификация на иска е – по чл. 124 от ГПК /отрицателен установителен иск/. При такъв иск /при такава правна квалификация/ предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗС /относно което законово правило са изложени съображения в исковата молба/ не подлежат на изследване /доказване/ от страна на Л. П.. От една страна /в тази насока/: този извод произтича пряко от постановките по ТР № 8/13г. на ВКС /преценени в контекста и на правилото по чл. 154, ал. 1 от ГПК/. От друга страна /в същата насока/: заявените в исковата молба /и в уточнението на същата от 05.09.23г./ фактически твърдения /които кореспондират с правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗС/ се явяват направени единствено, за да бъде обоснован правен интерес да се води настоящия процес /по смисъла на цитираното ТР на ВКС/.

Независимо от изложеното обаче /за пълнота на изложението в тази част и най-вече, за да бъде обоснован следващият принципен извод, който се съотнася към постановката по чл. 3 от ГПК/:

1

Законът /пар. 1, ал. 1 от Закона за допълване на ЗС и пар. 2 от Заключителните разпоредби на ЗИЗС, преценени в контекста на диспозитива на Решение № 3 от 22г. на Конституционния съд на РБ/ налага извод, че давностен срок /за придобиване на частен общински имот/ може да бъде зачетен само за периодите: до 31.05.06г., след това само за времето от 31.12.17г. до 19.01.18г. и след това за времето след 22г. /когато е влязло в сила посоченото решение на КС на РБ – с оглед постановката по чл. 151, ал. 2, изр. 3-то от КРБ/.

Заявеният от ищцата /допълнително уточнен с молбата от 05.09.23г./ период на придобивна давност попада почти изцяло в срока на законовия мораториум. Поради това: позитивен за Л. П. извод /в контекста на правилото по чл. 79, ал. 1 от ЗС/ принципно /по дефиниция/ не може да бъде направен /дори и да бъдат съобразени показанията на разпитаните от СГС свидетели/. От друга страна /в същата насока/:

Самият факт, че процесната сграда е била „съотнесена“ от общинската администрация към правилото на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ /такъв извод следва и от съдържанието на представените по делото снимки относно строително-техническото състояние на постройката/ опровергава /сам по себе си/ тезата, че жилището е било годно за фактическо ползване /и като следствие от това - за своене по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС/.

В процеса не се спори, че фактическата власт върху имота е била установена /от наследодателя на ищцата/ на основание на учредено наемно правоотношение. В такава хипотеза е приложимо правилото на чл. 68, ал. 2 от ЗС /а не това на чл. 68, ал. 1 от ЗС/. Освен това /в същата връзка/: фактът, че първоначалният държател на имота е преустановил плащането на наема /от един момент нататък/ е действие, което не може да се окачестви /само по себе си/ като явна /категорична, еднозначна и несъмнена/ демонстрация за своене на имота /по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС; по смисъла и на съдебната практика, която се е оформила по приложението на този законов текст/.

Всички изложени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават извод, че в случая е налице изначална /принципна/ невъзможност /най-вече заради законовия мораториум/ да бъде уважен /конкретно спрямо Общината/ иск по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Поради това в процеса е заявен само отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК, но същият не е съединен с положителен такъв /именно доколкото - последният би се явил явно неоснователен/. Това обстоятелство обосновава /макар и косвено/ извод, че ищцата цели /ползвайки облекченото производство на отрицателния установителен иск /облекчено от гледна точка на разпределение на доказателствената тежест по смисъла на цитираното ТР на ВКС и по смисъла на чл. 154 от ГПК/ да заобиколи /в противоречие с принципното правило на чл. 3 от ГПК/ законовите изисквания по изброените правни норми от ЗС /и постановките на съдебната практика по приложението им/, които предполагат да бъде проведено главно и пълно доказване. Само при наличие на такова доказване е допустимо и оправдано /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ да се установи /при условията на чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС/ безвъзмездно придобиване на значителен имуществен актив /като процесния/. Такова доказване следва /конкретно в случая/ да бъде сторено точно спрямо Общината - доколкото в процеса липсват доказателства /не са заявени и твърдения в такава насока/ друг правен субект /освен именно ответника/ да противопоставя свои вещни права на Л. П..

Относно правото на собственост на ответника /релевантното за настоящия правен спор обстоятелство – съобразно изложеното по-горе/:

В процеса е установено надлежно с писмено доказателство - АДС /това обстоятелство не е и спорно/, че първоначално процесният имот е бил държавна собственост /такава е била цялата собственост в държавата до 91г. – когато са влезли в сила КРБ и ЗМСМА/. Посоченият закон постановява /в пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА; подобна е регламентацията и по пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОС/, че с влизане в сила на двата закона /т.е. екс леге/ преминават в собственост на общините имоти, които са предназначени за задоволяване на общински нужди. Процесният недвижим имот /като такъв, предназначен по естеството си за жилищно ползване/ попада в приложното поле /обхвата/ на тези законови постановки /и именно поради това същият е бил надлежно актуван като общинска собственост/.

2

Защитната теза на Л. П. в посочената насока се концентрира в твърдението /съобразно съдържанието на въззивната жалба/, че правилата на посочените правни норми в случая се явяват неприложими – доколкото имотът е бил предоставен за ползване на държавно предприятие /съгласно допълнителните вписвания в АДС/. Тези вписвания обаче не могат /преценени сами по себе си/ да обосноват директно позитивен за ищцата извод /в заявеният от нея смисъл – съобразно посоченото по-горе/: в процеса следва да бъде установено /с надлежни доказателства, като тежестта конкретно в тази насока е за Л. П. – съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/ на какво основание /и въз основа на какви конкретно правни актове, решения, разпореждания/ същите вписвания са били извършени. При отсъствие на такива доказателства /като се съобрази принципната постановка, че АДС и АОС имат само констативно естество, т.е. вписаните в същите обстоятелства подлежат на отделно и самостоятелно доказване с „първични“ документи/ правото на собственост на ответника /придобито екс леге съобразно горната констатация/ не може да бъде отречено.

С оглед изложеното: въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение /първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено/.

Искане за присъждане на съдебни разноски от ответника /за производството пред САС/ не е заявено.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-29 състав от 18.06.25г. по г.д. № 8310/23г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3