Решение № 318 от 24.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Кюстендил, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Гражданско дело № 20211500100487 по описа за 2021 година

Предявени е иск с правна квалификация чл. 558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.

Производството е образувано по подадена искова молба, допълнена с молба вх. № 1095/24.03.2022 г., от Д. Б. Б. с ЕГН ********** и с адрес гр. ***, ул. „***“ № 6, ет. 2, действащ чрез процесуалния представител по пълномощие АД „***“, представлявано от адв.

Г. Г. от САК против „Гаранционен фонд“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 2, представлявано от Изпълнителния директор С. С., с която е предявен иск с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие, настъпило на *** г., вследствие на което на ищеца е причинено травматично увреждане, описано в исковата молба като „контузия на лявото стъпало“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на ПТП – *** г. до окончателното й заплащане. Претендират се и разноски по водене на делото.

В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че на *** г., между 6:50/7:00 часа, в гр. *** ищецът претърпял ПТП, когато управлявайки моторното си превозно средство - мотоциклет марка ***, с рег. № ***, рама № ***, цвят: син, по ул. „***", в района на НАП, следвайки траекторията на пътя, навлизайки в завоя на пътя, възприема автомобил - червена ***. Колата е била спряла в средата на платното в посоката на движение на Б., на самият завой, без необходимото сигнализиране на останалите участници на пътя за аварийното спиране. С навлизането в завоя при възприемане на спрелия автомобил ищецът натиска спирачка и губи контрол над управлявания от него мотор като пада на лявата си страна. Докато се опитвал да се изправи изпод мотора, спрелият автомобил тръгнал.

1

След инцидента, ищецът се прибрал вкъщи. Чувствал болка в областта на левия си крак. Непосредствено след това, кракът му започнал да се подува и същият потърсил лекарска помощ. Постъпил в МБАЛ „***" АД гр. ***, където бил прегледан от медицински специалисти, установена била диагноза: „контузия на лявото стъпало". Направено му било изследване: рентгенография на ляво стъпало с пръсти - фас и профил, с диагноза: фрактура на първа метатарзална кост, в областта на тазро - метатарзалната става с дислокация. Изявен остеофит на петната кост. Наложило се поставянето на гипс за 30 дни, като пострадалият търпял изключителни болки и страдания.

Инцидентът се е отразил негативно и на психиката на ищеца. Вследствие на катастрофата станал потиснат, без настроение, не можел да спи нормално, а когато заспивал, започвал да сънува кошмари. Изпитвал тревожност, страх да шофира отново. Същевременно тъй като бил млад мъж, в разцвета на силите си, а поради катастрофата не можел да изпълнява служебните и личните си ангажименти, което страшно го смущавало и нервирало. Чувствал се безпомощен и неспокоен, непълноценен, поради ограничените движения, които трябвало да извършва. Наложило се да използва патерици, за да може да се движи. Изпитвал неудобства, тъй като гипсът тежал, страхувал се да не го намокри, имал оток на крака, сърбеж. Налагало се негови близки и приятели да му помагат при извършване на обичайните му ежедневни битови нужди. Към момента на депозиране на и.м. ищецът не се бил възстановил напълно, все още изпитвал затруднения и болки при ходене, предстоели му медицински прегледи и консултации, с оглед пълното му възстановяване.

МПС-то на Д. Б. било валидно застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при "***" АД, ЕИК *** по застрахователна полица № ***, валидна до 05.05.2022 г.

Позовава се на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, за да се ангажирала отговорността на Гаранционен фондq на основание. чл.557, ал.1, т.1 от КЗq е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: да е настъпило ПТП на територията на Република България, причинено от водач, който е напуснал мястото на произшествието и е неидентифициран, чието виновно противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователно събитие, да са причинени вреди, както и причинно следствена връзка между тях.

На 13.08.2021 г. пострадалият Б. изпратил Уведомление до ответното дружество за доброволно заплащане на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, от което и до настоящия момент не било изплатено обезщетение, с което обосновава наличие на правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Твърди се, че Д. Б. има качеството на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ, респективно има право на обезщетение за претърпените от него както имуществени, така и неимуществени вреди от претърпяното ПТП.

В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска:

Счита, че искът е недопустим, доколкото съгласно чл. 558, ал.5 от КЗ, пострадалото 2 лице може да предяви иск срещу него, единствено при положение, че му е определено обезщетение, с което не е съгласно или Фондът не се е произнесъл по предявена пред него претенция в срок или въобще, като проведената пред Фонда извънсъдебна административна процедура се явява абсолютна процесуална предпоставка за възникване право на иск спрямо него.

Твърди, че към датата на предявяване на исковата молба в съда и подаване на отговора, ищецът не е предявил претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, предмет на настоящото дело, доколкото не е представил необходимите документи към молбата си от 13.08.2021г., за да бъде образувана щета.

Подчертава, че по предявената от ищеца претенция, видно от представените доказателства по щетата, била липсата на установено конкретно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило процесните увреждания или противоправно поведение на водач, управлявал автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Акцентира върху липсата на конкретни и категорични доказателства, установяващи наличие на ПТП, механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на твърдяното ПТП и причинната връзка с получените от молителя травматични увреждания, липсвали изявления на свидетели - очевидци на процесното събитие, не бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в съответствие с разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП и Наредба №0-41/12.01.2009 г.,който да обективира находките - преки следи от осъществено ПТП, нямало образувано досъдебно производство и изготвена АТЕ. Посоченият в исковата молба механизъм на ПТП и получаване на уврежданията се основава единствено на твърденията на заинтересованото лице. Позовава се на текста на разпоредбата на чл. 557 КЗ и на чл. 125 от ЗДвП

Счита, че непредставянето на доказателства с исковата молба, с които ищецът може да се снабди своевременно на основание чл. 75, ал.1 от НПК, нарушава принципа на чл. 9 от ГПК, и поставя ответника в невъзможност да вземе становище и ангажира доказателства, за да осъществи адекватна защита, което от своя страна представлява злоупотреба с право.

Оспорва се иска по основание и размер. Оспорва се твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП, предвид липса на представени доказателства. Евентуално се твърди, че водачът на мотора е самокатастрофирал и вина за настъпване за процесното и предполагаемо ПТП има единствено и само Д. Б. Б., който се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, загубил е контрол над управлението на мотора и самокатастрофирал.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на Д. Б. Б. в размер на поне 95%, който се е движел с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост неправилно по пътното платно /не в своята лента/.

Оспорва размера на предявената претенция за неимуществени вреди като 3 изключително завишен и неотговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на предполагаемото ПТП - *** г., както и несъответен със задължителната съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД.

Акцентира, че застрахователното обезщетение следва да бъде заплатено не от застраховател, а от Гаранционен Фонд, създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател.

Сочи, че по силата на чл. 558 ал. 1 от Кодекс за застраховането, размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, респективно посочените в чл. 492 от КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, и тР.та съдебна практика към датата на ПТП.

Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП. Твърди, че Фондът не е изпаднал в забава, доколкото задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице, а във връзка с процесното предполагаемо ПТП не е образувана щета. Счита, че ГФ е бил поставен в невъзможност да се произнесе, тъй като не са спазени разпоредбите на Кодекса за застраховането. Твърди, че не е изпълнена задължителната извънсъдебна административна процедура пред Гаранционен фонд, а евентуално ако съдът прецени, че е изпълнена, то тя не се изчерпва с бланкетното подаване на молба от пострадалото лице, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда.

Оспорва началния момент, от който се претендира законната лихва и евентуално сочи като такъв датата на завеждане на исковата молба в съда.

С определение №768/31.10.2022 г., постановено по реда на чл.140 ГПК, съдът е обсъдил направените от ответника възражения относно допустимостта на предявения иск, като е формирал извод за неговата допустимост.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

От извършена на *** г. в МБАЛ „***“ АД гр. *** Рентгенография на ляво стъпало с пръсти – фас и профил, се установява, че ищецът Д. Б. е диагностициран с фрактура на първа метатарзална кост, в областта на тазро-метатарзалната става с дислокация. Изявен остеофит на петната кост.

От показанията на св. Д.Г. се установява, че е бил очевидец на ПТП, станало на *** г.

4 сутринта, участник в което бил ищецът Б.. Свидетелят видял, че л.а. „***“ – тъмночервен на цвят, при взимане на завоя между бившия ресторант „***“ и данъчното, спрял внезапно и от него слязла една жена. В този момент, моторист се движел зад автомобила. Като видял, че автомобила спира, рязко натиснал спирачки и паднал на лявата страна. Свидетелят възприел, че скоростта, с която се движили двата автомобила била ниска – около 20 км.ч.

Движили се на около 4 метра разстояние един от друг. Притекъл се на помощ на падналия на пътното платно моторист. На въпроса как е , ищецът отговорил, че го боли крака. Оказал да бъде извикана полиция и Бърза помощ. На мястото на инцидента дошъл и друг човек.

Той останал при пострадалия моторист, а свидетелят си тръгнал.

Свидетелят Р. Б. Л. сочи, че от няколко години е приятел с ищеца Б.. Знаела за станалото на *** г. ПТП, при което пострадал ищеца. Свидетеля възпроизвежда механизма на ПТП, който й е бил съобщен от пострадалия. Често го посещавали след инцидента – носили му храна, вода и други покупки, тъй като той не можел да излиза от вкъщи.