Решение № 3269 от 19.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3269 гр. Пловдив, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330114828 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Б. М. П. против „Стик Кредит“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *** от 19.09.2022 г., е нищожна, поради установяването и в противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и поради нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 121, 50 лв. (след прието с Определение от 05.06.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена неустойка по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *** от 19.09.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от 1

19.09.2022 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 450 лв. Твърди, че в договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 121, 50 лв., платима на вноски, към които се кумулира месечна вноска за неустойка. Излага съображения за нищожност и на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е загубила присъщата си обезщетителна функция, а единствената й цел е да доведе до скрито оскъпяване на кредита и до неоснователно обогатяване. Тези изводи основава на твърденията, свързани с условията, поставени към обезпеченията, и поставения за това срок. Счита, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, като последната има санкционен характер. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че на 19.09.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние. Излага подробни съображения за начина на сключване на договора, като поддържа, че последният е сключен по инициатива на ищеца, на който е била предоставена необходимата информация. Твърди, че неустойката, предвидена в договора, не е начислявана и събирана от дружеството. Счита, че клаузата е валидна и отговаря на изискванията на закона. Излага твърдения, че същата представлява отделен договор и че за нейната действителност не е приложим ЗПК. Твърди, че неустойката обезпечава непарично задължение, а размерът й се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Счита, че размерът на неустойката отговаря на целите в чл. 92 ЗЗД, а именно да се стимулира изпълнението и да се обезпечат причинените от неизпълнението вреди.

Цитира съдебна практика, взима становище и по твърденията за изначална 2 невъзможност да се осигури поръчител в договорения срок. Твърди, че законът не определя момент, в който може да бъде представено обезпечението. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

При условията на кумулативност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 450 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 19.10.2022 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът Б. Л. Ч. и „Стик – Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *** от 19.09.2022 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца кредитен лимит под формата на кредитна линия с максимален размер на главницата от 450 лв. Установено е, че първият транш се отпуска след подаване на заявление за кредит и сключване на договора. Договорен е годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

В договора е установено, че потребителят се задължава да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, такси, неустойки, обезщетения и други разходи при условията, установени в договора и съгласно погасителния план. В клаузата на чл. 5 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса Easy Pay.

С разпоредбата на чл. 19 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора 3 причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

С разпоредбата на чл. 28 от Договора е договорено, че в случай, че потребителят забави плащането на погасителните вноски потребителят дължи на кредитора законна лихва за периода на забавата. В чл. 1, т. 10 от Договора е посочено, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания е 10 %.

В клаузата на чл. 30 от Договора е установено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер от 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита по първия транш подлежи на погасяване в срок от 30 дни – до 19.10.2022 г. В погасителния план е посочено, че размерът на задълженията по договора са от 585 лв. , включващи главница, лихва и неустойка.

От изслушаната по делото и приета без възражения от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че в годишния процент на разходите, посочен в договора за кредит е включено единствено задължението за заплащане на възнаградителна лихва, като при включване на стойността на неустойката кредитът се оскъпява с 52, 36 % и годишния процент на разходите е 2229, 81 %. С допълнително представен заключение вещото лице е посочило, че размерът на заплатената неустойка е от 121, 50 лв.

При така установеното от фактическа страна следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск на първото, наведено от ищеца основание – установяване недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави.

В клаузата на чл. 29, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на 4 принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 19 от Договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.