Решение № 106 от 11.04.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр. Димитровград, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610101796 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба „Моят кредит“ЕООД твърди, че на 27.07.2023г. ответника Е. П. С. издала запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължила да заплати на ищеца или на негова заповед сумата в размер 2605,79 лева. Записът на заповед бил платим на предявяване и без протест. Горепосоченият запис на заповед бил предявен за плащане на 08.01.2024 г., видно от неговото съдържание, с което длъжникът била поканена да пристъпи към плащане на задължението по него. С оглед на обстоятелството, че ответника частично погасила сумата, за която е издаден записът на заповед, при предявяването му ищцовото дружество претендирало плащане само на оставащата дължима сума в размер 2575,79 лева.

Въпреки предявяването на записа на заповед за плащане, сумата не била заплатена, поради което на 29.03.2024г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№512/2024г. по което на 01.04.2024г. съдът издал Заповед №251 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С нея разпоредил на Е. П. С. да заплати на „Моят кредит“ЕООД сумата от 2575,79 лева, представляваща главница- неизпълнение на задължения по Запис на заповед от 27.07.2023г., ведно със законната лихва за периода от 29.03.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 51,52 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 558 лева. Тази заповед била връчена на длъжника, която в законоустановения срок представила възражение, че не дължи изпълнение на вземането, посочено в нея.

Предвид това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против ответника. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Е. П. С. дължи на „Моят кредит“ЕООД сумата в размер на 1603,83 лева, представляващи оставащата дължима сума по запис на заповед, издаден на 27.07.2023г. и 1 предявен за плащане на 08.01.2024г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Е. П. С. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан.

Заявява, че процесният запис на заповед обезпечавал договора за кредит, сключен с ищцовото дружество. Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем трябвало да бъде обезпечен с поне две от следните обезпечения: 1.запис на заповед и 2.банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към договора за заем. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани договора за кредит, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 2091,39 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала и месечна вноска за неустойка. Счита, че Договора за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 33Д/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от 3ПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от 3ПК. За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/ или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на неизпълними условия към потребителите, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана в договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Счита, че ищцовото дружество е надвзело неправомерно възнаградителна лихва в размер на 848,00 лева и неустойка в размер на 2016,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на 2864,00 лева, като ги е получавало без основание.

Предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане: ако съдът счете предявения иск за главница в размер на 1603,83 лева за основателен, то на основание чл.103 ал. 2 от 33Д предявява възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 1603,83 лева със сумата от 2864,00 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 848,00 2 лева и неустойка в размер на 2016,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на 2864,00 лева.

С Молба от 10.03.2025г. прецизира възражението си за прихващане, като заявява, че предявява такова за прихващане между главницата по кредита в размер на 1603,83 лева със сумата от 100 лева, получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възпнаградителна лихва в размер на 9,64 лева, услуга „Комфорт“- 63,25 лева и услуга „Участие в промоции“- 27,11 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Индивидуален договор за заем Код 90314/27.07.2023г., сключен между „Моят кредит“ЕООД и Е. П. С. е, че страните са се договорили ищецът да предостави на ответника заем в размер на 1500 лева. В чл.1.1. от Договора е предвидено, че с подписване на същия заемателят декларира, че е поискал да му бъдат предоставени услуги, които не са задължителни и не представляват условие за подписване на договора: 1. Услуга за участие в допълнителни томболи и промоции, даваща право на заемодателя да се възползва от промоционални продукти на заемодателя, от месечни кампанийни промоции и отстъпки, от индивидуални отстъпки; и 2.Услуга „Комфорт“, която дава право на заемателя да заплаща вноски по кредита на домашен адрес, служебен адрес или на друг удобен за него адрес в населеното място, където се сключва договора, който е различен от предходните изброени. Възнаграждението за поисканата услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции е 270,59 лева, а за поисканата услуга „Комфорт“ е 631,37 лева. Съгласно чл.1.4 от Договора двете възнаграждения се дължат заедно с погасителната вноска по кредита. Същите стават изискуеми с подписването на договора, но се разсрочват за срока на кредита и се добавят към всяка вноска за погасяването му, съгласно погасителен план. Срокът на заема е 32 седмици, като погасителните вноски са 16бр. Размерът на погасителната вноска е 106,49 лева. Общият размер на дължимите плащания по заема е 1703,84 лева. Определен е фиксиран ГЛП от 40,04%, като размера на договорната лихва е 203,83 лева. ГПР по заема е 42,65%. Изрично е посочено, че единствения разход, включен в ГПР, е договорната възнаградителна лихва в горепосочения размер. Съгласно чл.5 от Договора, заемателят се задължава да предостави някое от следните обезпечения за обезпечаване на задълженията си по договора и договора за допълнителни услуги, ако сключи такъв, като е свободен да посочи което и да е от подробно описани шест вида обезпечения, в т.ч. и Запис на заповед. В чл.5 ал.2 от Договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави обезпечението по ал.1 заедно с подписването на настоящия договор.

Съгласно приетата като доказателство по делото Разписка №90314/27.07.2023г. за получени суми в брой, Е. П. С. срещу подпис е получила на 27.07.2023г. в качеството й на заемател по Договор за паричен заем №90314/27.07.2023г. лично и в брой сумата от 1500 лева, представляваща главница по посочения договор за заем.

Видно от приложения

Погасителен

3 план

/Приложение

№1 към дог.

№90314/27.07.2023г./, по Договора са дължими 16бр.погасителни вноски, първата от които на 10.08.2023г., а последната на 07.03.2024г.

От приложения в оригинал по ч.гр.д.№512/2024г. по описа на РС-Димитровград Запис на заповед е, че той е издаден на 27.07.2023г. в гр.Хасково от Е. П. С., която се е задължила да плати на „Моят кредит“ЕООД на предявяване сумата в размер на 2605,79 лева.

Записът на заповед е предявен за плащане на Е. С. на 08.01.2024г.

Поради това, че ответникът не изпълнила задълженията по процесния договор, както и по издадения запис на заповед, на 27.03.2024г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което поискал съдът да разпореди на ответника да заплати на ищеца по Запис на заповед от 27.07.2023г. сумата от 2575,79 лева главница, ведно със законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда и деловодни разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. На 01.04.2024г. съдът издал Заповед №251 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на „Моят кредит“ЕООД сумата от 2575,79 лева по запис на заповед от 27.07.2023г., ведно със законната лихва за периода от 29.03.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса от 51,52 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 558 лева. В законоустановения срок, ответникът представил по делото възражение по чл.414 от ГПК, в което заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответника, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според това заключение, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено, В ГПР по Договора е включена само договорната лихва. В случай, че в ГПР се включат и плащанията за допълнителни услуги в общ размер на 901,96 лева, ГПР би бил в размер на 608,42%. При това положение, оскъпяването на кредита в проценти е в размер на 560,15%. Съгласно представената от ищеца справка, общата сума по договора, която ответника му е заплатила по договора за кредит е в размер на 100 лева в т.ч. главница 0 лева, лихва 9,64 лева, услуга „Комфорт“ 63,25 лева и „Услуга участие в промоции“ 27,11 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №251/01.04.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№512/2024г.

Безспорно установено по делото е, че между страните е бил сключен Индивидуален договор за заем Код 90314/27.07.2023г., съгласно който ищецът е следвало да предостави заем на ответника в размер на 1500 лева, който последния е трябвало да върне на заемодателя в размер на общо 2605,79 лева, в т.ч. главница, договорна лихва,

4 възнаграждение за услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ и възнаграждение за услуга „Комфорт“. Между страните няма спор, че на 27.07.2023г. срещу подписана разписка ответника е получила от ищеца сумата от 1500 лева, уговорена по горепосочения договор. Не се спори, че във връзка с разпоредбата на чл.5 от Договора, заемателят е предоставил на заемодателя обезпечение за обезпечаване на задълженията си по договора, а именно издал е в негова полза Запис на заповед от 27.07.2023г. за сумата от 2605,79 лева. На последно място, безспорно установено е, че този запис на заповед е предявен от ищеца на ответника на 08.01.2024г., като по него е платено само част от задължението в размер на 100 лева.