Решение № 63 от 25.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. П., 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20211720103297 по описа за 2021 година

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет* офис 4, като се моли да бъде признато за установено по отношение на В. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр./с. П., ул. М.Г., бл* вх* ет* ап*** че същото дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 1196,73 лв. /хиляда и сто деветдесет и шест лева и 73 стотинки/, представляващи главница по Договор за кредит „Б.К.“; 65,40 лв. /шестдесет и пет лева и 40 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 4.09.2015 г. до 9.09.2016 г.; 517,51 лв. /петстотин и седемнадесет лева и 51 стотинки/, представляващи обезщетение за забава: считано 10.09.2016 г., до датата на подаване на заявлението в районен съд – 01.04.2021г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. С писмена молба процесуалния представител на ответника моли исковете да се отхвърлят, като неоснователни. Навеждат се твърдения, че договора за заем е нищожен, не е произвел действие, като цяло и в отделни клаузи, съответно договора за цесия не е произвел действие спрямо ответника, тъй като същия не е бил уведомен за извършената цесия.

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

1

Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 12.06.2017 г. г. е подписано Приложение №21 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978 и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК 201318404, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Б.К.“ * * ****** от дата 28.08.2015 г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и В. П. С. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Аксес Файнанс“ ООД.

С изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.

С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. В него също се приема, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В същата насока е и решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.

На 28.08.2015 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като Кредитор и В. П. С. като Кредитополучател е бил сключен договор за кредит „Б.К.“ с № ******. Съгласно сключения договор за кредит, и в последствите сключени два анекса към цитирания договор, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно 2 договореното от страните, в случаи, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № ******, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.

Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.

Видно от заключението на вещото лице В. М. В. експерта е установил, че остатъка от задължението на В.П. С. -Й. по Договор за кредит „Б.К.” с №****** от 28.08.2015г , Анекс от 02.02.2016г към Договор за кредит „Б.К.” с №****** от 28.08.2015г. и Анекс от 22.06.2016г. към Договор за кредит „Б.К.” с №****** от 28.08.2015г е както следва :

Неплатена главница в размер на 1196,73 лева, Неплатена договорна лихва за периода от 04.09.2015г. до 09.09.2016г в размер на 65,40 лв., Неплатена законна лихва върху непогасената главница 1196,73 лева за периода от 10.09.2016г. -денят следващ датата на предсрочната изискуемост до 02.04.2021г. - дата на подаване на заявлението в Районен съд е в размер на 505,62 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за заем за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем като е предоставил на ответника заетата сума, поради което исковете за главница и договорна лихва се явяват основателни и доказани.

Следва да бъде посочено, предвид направените възражения от ответната страна с писмена молба рег. № 9476/01.11.2021г., че клаузите на договора за които се твърди, че са нищожни, не са предмет на настоящето производство и въз основа на тях не се претендират суми. За такива суми, въз основа на цитираните клаузи не е издадена заповед за изпълнение и съдът не следва да се произнася в настоящето производство за евентуална тяхна 3 нищожност, тъй като не са предмет на спор между страните.

На следващо място с цитираната молба е направено възражение, че сумите за лихви са погасени по давност. Подобно възражение може да бъде направено най късно с отговора на исковата молба, какъвто не е постъпвал от ответника, поради което и същото възражение не подлежи на разглеждане.

Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди законната лихва за забавено плащане за периода от 10.09.2016г. -денят следващ датата на предсрочната изискуемост до 02.04.2021г. - дата на подаване на заявлението в Районен съд е в размер на 505,62 лева, върху главница 1196,73 лева, съобразно заключението на вещото лице, като за разликата до пълния предявен размер от 517.51 лева, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На същото основание следва да се присъди и законна лихва върху непогасената главница, от датата на подаване на заявлението 02.04.2021г., до окончателно и изплащане.

По разноските за настоящето производство:

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и на основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 368.61 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции. Предвид направеното възражение от ответната страна за прекомерност на юристконсултско възнаграждение в полза на ищеца, съдът посочва , че определя такова в минимален размер на 100.00 лева.

В полза на ответника следва да се заплатят разноски в размер на 1.38 лева, сторени в настоящето производство, изчислени съобразно отхъврлената част на исковите претенции.

С оглед изложеното Пернишкият районен съд :

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр./с. П., ул. М.Г., бл* вх* ет* ап*** че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет* офис 4, следните суми дължими въз основа на Договор за кредит „Б.К.“;сключен на 28.08.2015 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като Кредитор и В. П. С., както следва : 1196,73 лв. /хиляда и сто деветдесет и шест лева и 73 стотинки/, представляващи главница, 65,40 лв. /шестдесет и пет лева и 40 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 04.09.2015 г. до 09.09.2016 г.; 505.62 /петстотин и пет лева и 62 стотинки/, представляващи обезщетение за забава : считано 10.09.2016 г., до датата на подаване на заявлението в районен съд – 01.04.2021г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 01.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението , като за разликата до пълния размер от 517,51 лв. /петстотин и седемнадесет лева и 51 стотинки/, представляващи 4 обезщетение за забава: считано 10.09.2016 г., до датата на подаване на заявлението в районен съд – 01.04.2021г.,, ОТХВЪРЛЯ иска, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр./с. П., ул. М.Г., бл* вх* ет* ап*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет* офис 4, направените по делото разноски, както и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 327.27 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.

ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет* офис 4, да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр./с. П., ул. М.Г., бл* вх* ет* ап. 210, направените разноски, които са в размер на 1.38 лв., изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции, за заплатено адвокатско възнаграждение.