Протокол № 601 от 05.11.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 601 гр. Варна, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900320 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът А. А. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от юрисконсулт П.Н., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице К. В. Д., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице К. Д. К., редовно призована, явява се лично.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Н.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. С.: Поддържам исковата претенция така, както е предявена.

Оспорвам отговора. Запознат съм с проекта за доклад, нямам възражения.

Моля да се приеме за окончателен.

ЮРИСК. Н.: Поддържаме отговора, оспорваме исковата молба. Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 ГПК, приканва страните към спогодба.

1

ЮРИСК. Н.: Застрахователят е определил обезщетение по извънсъдебен ред в размер надвишаващ претендирания. В случай, че ищецът е съгласен с размера, бихме били склонни, при представяне на банкова сметка, да заплатим определеното от застрахователя обезщетение в размер на 30 000 лв.

АДВ. С.: С оглед травматичните увреждания на доверителя ми считам, че това което предлага застрахователят не покрива неимуществените вреди и моля съдебният състав да продължи производството.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 1400 от 29.09.2025 год., както следва:

Производството е образувано по предявен от А. А. А. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 80000.00 лв., представляваща на неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, претърпени негативни психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от К.С.П. ПТП на 13.05.2024г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/06/123002034747, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.06.2024г. датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното й изплащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че на 13.05.2024г., на автомагистрала „Хемус“, обл. Варна, километър 418+ в посока гр. Варна от гр. София е настъпило ПТП, при което водачът К.С.П., при управление на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. №****** поради нарушаване на правилата за движение /чл.

20, ал. 2 и чл. 58, т. 3 от Закона движение по пътищата/ блъска паркирал в аварийната лента автомобил, в който се намирал ищеца.

В резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна повреда – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, обусловило трайно затруднение на движението снагата за период от 4-6 месеца.

С влязло в сила споразумение по АНД № 20253110201797/2025г. по описа на Районен съд – Варна водачът К.П. се е признал за виновен за причиняването на средна телесна повреда на ищеца, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00лв.

След инцидента ищецът бил приет в болнично заведение, където му била извършена оперативна интервенция на 17.05.2024г. с поставяне на костен 2 цимент. След изписване от болничното заведение ищецът продължил лечението си в домашни условия през 6 месечен период, през който период не можел да ходи на работа. С решение на ТЕЛК му била определена 52% трайна неработоспособност. През целия оздравителен период изпитвал болки и страдания. След ПТП ищецът претърпял и негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън /кошмари/, страх от пътуване в лек автомобил, лесно се разстройвал при новини за катастрофи.

Лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** е бил застрахован при ответника по застрахователна полица застраховка №BG/06/123002034747. За настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил писмена претенция № 94-213/26.06.2024г., по която не е извършено плащане. Поради наличието на причинна връзка между поведението на застрахования водач и претърпените неимуществени вреди, в следствие на настъпилото ПТП, е формулиран петитум да бъде постановено решение за осъждане на ответника за репариране на същите в претендираните размери.

По делото е постъпил отговор от ответната страна Застрахователно акционерно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Счита се, че предявеният иск за недопустим, поради липсата на правен интерес, тъй като е било определено обезщетение от страна на застрахователя в размер на 30000.00лв., но поради непредставяне на банкова сметка същото не е могло бъде изплатено. В тази връзка акцесорната претенция за законна лихва е неоснователна, тъй като ответникът не е изпадал в забава. Счита се, че исковата молба не е редовна, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка.

По същество се оспорва размерът на предявения иск. Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** по застрахователна полица № BG/06/123002034747. Не се оспорва настъпилото застрахователно събитие – ПТП /механизъм и участници/, в резултат на което ищецът е претърпял болки и страдания. Доколкото е налице влязло в сила споразумение, то на основание чл. 300 от ГПК, същото има обвързваща сила за съда досежно дееца, деянието и настъпилите последици. Оспорват се настъпилите увреждания и негативните последици по отношение на физическото и психическото здраве на ищеца.

Отделно от горното процесното събитие е квалифицирано като трудова злополука с разпореждане № 5104-03-100/2.05.2024г. на ТД на НОИ – Варна. В тази връзка се твърди, че ищецът е получил обезщетение от работодателя си, което следва да бъде приспаднато при определяне на застрахователното такова.

По изложените съображения се моли съдът да прекрати производството по делото, в условие на евентуалност да се отхвърли.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът приема следната правна квалификация на предявения иск: чл. 432, ал. 1 от КЗ.

3

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че следва да установи следните факти: че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП на него са му били причинени сочените травматични увреждания, че е изпитал физически и психически болки и страдания, че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за застраховка със срок на действие покриващ датата на ПТП.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позовава, а именно: че е изплатено обезщетение от работодателя за трудова злополука.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: че на 13.05.2024г., на автомагистрала „Хемус“, обл. Варна, километър 418+ в посока гр. Варна от гр. София е настъпило ПТП, при което водачът К.С.П., при управление на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** блъска паркирал в аварийната лента автомобил, в който се намирал ищеца; че в резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна повреда – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, обусловило трайно затруднение на движението снагата за период от 4-6 месеца; че с влязло в сила споразумение по АНД № 20253110201797/2025г. по описа на Районен съд – Варна водачът К.П. се е признал за виновен за причиняването на средна телесна повреда на ищеца; че лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** е бил застрахован при ответника по застрахователна полица застраховка № BG/06/123002034747; че за настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил писмена претенция № 94-213/26.06.2024г.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.

На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен.

Водим от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 1400 от 29.09.2025 год. като окончателен доклад по делото.

СЪДЪТ докладва писмо вх. № 29270/13.10.2025 г. от трето неучастващо лице „Пътища и мостове“ ЕООД, с данни по реда на чл. 192 ГПК, съгласно 4 които работникът А. А. А., служител на „Пътища и мостове“ ЕООД не е предявявал иск или претенция пред работодателя за изплащане на обезщетение за вреди от трудова злополука, настъпила на 13.05.2024 г.

Съответно, не е определяна сума за обезщетение, както и не са налични платежни документи във връзка с изплащане на такова.

АДВ. С.: Няма да сочим нови доказателства. Да се приемат писмените доказателства и да се съберат гласните доказателства.

ЮРИСК. Н.: Моля да се приемат приложените с исковата молба писмени доказателства. Няма да сочим нови. Моля да се приемат и изисканите данни по чл. 192 ГПК.

СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети представените с исковата молба, с отговора на исковата молба и постъпилите писмени такива, като допустими и относими към предмета на спора, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства, както следва: Протокол рег. № 382/13.05.2025 г. по АНД № 20253110201797/2025г. по описа на Районен съд – Варна, Застрахователна претенция вх. № 94-213/26.06.2024 г., Епикриза от Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, болничен лист № Е20240598619 от 21.06.2024 г., болничен лист № Е20242426143 от 19.07.2024 г., болничен лист № Е20242426392 от 21.08.2024 г., болничен лист № Е20242426587 от 17.09.2024 г., болничен лист № Е20242427016 от 16.10.2024 г., експертно решение № 9150В от 27/07.02.2025 г., Актуално състояние „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени документи, както следва: писмо изх. № 0-92-6883/03.06.2025 г.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмо вх. № 29270/13.10.2025 г. от трето неучастващо лице „Пътища и мостове“ ЕООД.

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 30737 от 27.10.2025 г. заключение по допуснатата съдебно психиатрична експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, като пристъпва към снемане самоличността му:

Д-р К. Д. К. - 73 години, българка, български гражданин, неосъждана, без родство и трудовоправни отношения със страните, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.