Определение № 6974 от 25.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6974 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20261100502639 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274-279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Е.Х.С.-Д.а, чрез пълномощника адв.Е. И., срещу определение № 6570/16.02.2026 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 55802/2025 г. по описа на СРС, Г.О., 126 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца Д.

С. Д., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Е.С.-Д.а, за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. В тази връзка, частният жалбоподател, чрез своя пълномощник моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно, и вместо него постановено определение с което същия да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса и разноски за производството по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е обстоятелството, че с исковата молба, ищеца по делото Д. С. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Е.С.-Д.а е направил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, тъй като е малолетен и средствата му за издръжка са единствено от трудовите доходи на родителите му. По делото са представени попълнени от ищеца и от неговите родители 1 декларации за материално и гражданско състояние, както и доказателства в подкрепа на исканията на ищеца. По така направеното искане, съдът се е произнесъл с обжалваното в настоящето производство определение. В мотивите на обжалваното определение е прието за установено следното: „ Делото е образувано по искова молба от Д. С. Д., чрез своята майка и законен представител Е.С.-Д.а, срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. В исковата молба е направено особено искане за освобождаване от държавна такса, която възлиза в размер на 152, 88 евро за кумулативно съединените искове, като е представена декларация за материално състояние на Д. Д.. С разпореждане от 22.01.2026 г. съдът е дал указания на ищеца за представяне на декларация за материално състояние и на неговите родители, доколкото същият е малолетен. С молба от 09.02.2026 г. ищецът е изпълнил указанията. Съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса по делото. Съгласно съдебната практика обаче в случай при малолетни ищци, извън имущественото състояние на детето, се вземат предвид доходите и имущественото състояние на родителите, които имат задължение да издръжка на техните деца. В настоящия случай видно от представените декларации, ищецът не притежава доходи, като същият е малолетен и е със спинална мускулна атрофия /ТНР 95% с чужда помощ/. Следва да се вземат предвид обаче доходите на родителите, които заедно получават общ 3750 евро месечно, като всеки от тях получава двойно на минималната работна заплата в страната за 2026 г. /620,20 евро/, притежават два имота и един автомобил, както и парични влогове на стойност 25000 евро. Съдът отчита месечните разходи в размер на 800 евро за осигуряване издръжката на ищеца, който страда от заболяване, но въпреки това приема, че не са налице основанията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащането на такси и разноски по делото.“

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Постъпилата частна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното определение е неправилно.

Обстоятелствата, които съдът взема предвид при извършването на преценката 2 дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство са изброени в чл.83, ал.2 ГПК - доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства удостоверени с декларация. Видно от данните по делото/ декларация за материално и гражданско състояние от 17.12.2025 г., ищецът Д. С. Д. е малолетен- роден е на 13.08.2013 г., страда от спинална мускулна атрофия/ ТНР 95% с чужда помощ/, не получава доходи от наеми, рента и пенсия; не притежава МПС и недвижимо имущество. Установява се, че е на издръжка на родителите си. Така декларираните обстоятелства от Е.Х.С.- Д.а/ майка и законен представител на ищеца/ за материалното и гражданско състояние на малолетния ищец са пълни. По изрично разпореждане на закона подлежат на удостоверяване от самия него/ в случая от неговия законен представител/, чрез писмена декларация, за чието съдържание се носи съответна наказателна отговорност. Щом законът предвижда в каква форма следва да се удостоверят посочените обстоятелства, не се налага събирането на нови доказателства, включително даване на допълнителни указания на страната за ангажиране на такива, още повече, че за съдържанието на декларираните обстоятелства страната/ в случая законния представител на малолетния ищец/ носи наказателна отговорност. От друга в съдебната практика няма спор, че в случая при малолетен ищец по молбата по чл.83, ал.2 от ГПК, извън имуществото на малолетното дете, се вземат предвид доходите и имущественото състояние на родителите, които имат задължение за издръжка на техните деца.

В случая първоинстанционния съд правилно е съобразил доходите на родителите на малолетния ищец, но е игнорирал факта, че същите освен ищеца имат задължение да издържат и друго малолетно дете с тези доходи. Не е взето предвид обстоятелството, че домакинството на ищеца е четиричленно и всяко едно от лицата в него има собствени нужди и потребности. Очевидно е с оглед данните по делото, че малолетния ищец е с влошено здравословно състояние, което изисква много грижи и отделяне на повече средства за неговото лекуване и подобряване на състоянието му.

В процесния случай, неправилно съдът е приел, че получаваните от родителите месечни доходи, позволяват на ищеца да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото, като не е взел предвид обстоятелството че тези доходи не са прекомерни за едно четиричленно домакинство, с две малолетни деца в което всяко едно от лицата в него има собствени нужди и потребности. Обстоятелството, че родителите на малолетния ищец притежават недвижими имоти, единия от които очевидно обитават, при липса на данни, че същите се отдават под наем, не обосновават извод, че същите са в обективна възможност да реализират доходи от тях/ от наем/, още повече тази възможност да отрича наличие на основание за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. Следва да се има 3 предвид, че основателността на искането се преценява с оглед наличието на средства на лицето към момента, в който е направено, а не с оглед бъдещи хипотетични доходи.

От друга страна, съдът приема, че законните представители на малолетния ищец отговарят по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл.83, ал.2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено.

На следващо място от съда не е взето предвид и обстоятелството, че малолетния ищец Д. С. Д. е защитаван от адвокат Е. И. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. ВКС многократно се е произнасял, че обстоятелството, че молител е заплатил адвокатско възнаграждение не е основание за отказ от освобождаването му от внасяне на държавни такси и разноски. С оглед на което обстоятелството, че адвокат се е съгласил да предостави безплатно професионалната си помощ не ангажира съда да освободи страната по чл.83, ал.2 ГПК, но е едно от обстоятелствата, които имат значение за формиране на съвкупната преценка на съда и индиция за затрудненото материално положение на молителя.

С оглед на изложеното, неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че Д. С. Д. разполага със средства да заплати държавна такса по подадената от него искова молба и разноски по делото. Налице е основанието на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца по делото Д. С. Д. от заплащане на държавна такса и разноски по делото. По изложените съображения, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени и вместо това следва да се постанови освобождаване на частния жалбоподател- ищец по делото от заплащането на такси и разноски за производството по делото.

Водим от горното, Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6570/16.02.2026 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 55802/2025 г. по описа на СРС, Г.О., 126 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца Д. С. Д., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Е.С.-Д.а, за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, и вместо това постановява:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК, Д. С. Д., ЕГН **********, от заплащането на държавни такси и разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5