Определение № 260132 от 09.03.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260132 гр.

Пловдив, 09.03.2021 г.,

Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА АНТОНОВА като разгледа докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД № 119 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по постъпила жалба на осъдения Л.С.Т., подадена, чрез адв. Н.К., против определение № 260229/15.02.2021 г., постановено по ЧНД № 2185/2020 г. по описа на ОС – Пловдив.

С цитираното определение е била оставена без уважение молбата на осъдения за замяна на наказанието доживотен затвор, което му е било наложено с присъда № 164 от 08.07.2003 г. по НОХД № 75/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, с наказание тридесет години лишаване от свобода.

В жалбата се сочи, че атакуваното определение противоречи на материалния и на процесуалния закон и не е достатъчно обосновано с оглед на събраните по делото писмени доказателствени материали. Релевират се доводи за неправилно тълкуване от страна на първия съд на закона във връзка с материално-правните предпоставки за изтърпяване на не по-малко от 20 години от наказанието доживотен затвор като условие за замяна на наказанието. Във връзка с доводите е било приложено цитирано прес-съобщение за определение на Апелативен съд - Варна, с което срокът на предварителното задържане за нуждите на производството е бил зачетен при изчисляване на 20 годишния срок, заложен като предпоставка от закона. Освен това се изразява несъгласие с мотивите на първия съд за липсата на психологическите и педагогическите предпоставки за степента на поправяне и превъзпитание на осъдения за замяна на доживотния затвор. Изразява се становище за наличието на голям положителен напредък в промяната на личността на осъдения. Поради това се иска определението да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважи молбата на осъдения за приложение на чл. 449 от НПК, със замяната на наложеното му наказание доживотен затвор с наказание тридесет години лишаване от свобода.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по делото, за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Окръжният съд изключително подробно, обективно и в съответствие с материалите по делото, е отразил в атакуваното си определение всички факти от значение за неговя предмет, като е формирал законосъобразни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия съд.

Безспорни се явяват фактите, че понастоящем осъденият Т. изтърпява наказание доживотен затвор, което му е било наложено с влязла в законна сила на 04.08.2006 г. присъда № 164/08.07.2003 г. по НОХД 75/2003 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С посочения съдебен акт на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание за извършени пет престъпления с правна квалификация по чл. 199, ал.

2, т. 2 пр. 1 и 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 2 ал. 2 от НК, по чл. 150 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по 199, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 26, ал. 3 вр. чл. 2, ал. 2 от НК, по чл. 346, ал. 4 вр. ал. 2, т. 1 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 216, ал. 1 от НК.

С протоколно определение на РС

Чирпан, постановено по ЧНД № 259/2006 г. в сила от 09.11.2006 г. на осъдения Т. е било определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание доживотен затвор измежду горепосоченото осъждане и наказанията, наложени му за престъпленията по НОХД № 591/2001 г. на ОС Пловдив, по което е бил осъден за престъпления по чл.

115 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, както и наказанията по НОХД № 70/2006 г. на РС Чирпан, които са му били наложени за престъпления по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 от