Решение № 1829 от 18.11.2016, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е №

1829 гр.Бургас, 18.11.2016г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, с

Председател: Калин Кунчев при секретаря Зинаида Монева , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3758 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.31, ал.2 от ЗС, вр. с чл.57, ал.1 от СК и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-вени от М.Т.Ч., с ЕГН: **********,***, против Г.Д.Ч., ЕГН: **********,***.

От

Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 1 120 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на притежаваните от нея ½ ид. части от съсобствения им апартамент, находящ се в гр. Б, на ул.””

№ , вх., ет. – бившо семейно жилище, предоставено за ползване на съпруга със съдебното решение за прекратяване на брака, на основание чл. 56, ал.1 от СК, по гр. дело № 3246/2014г. на РС Бургас, за периода от 20.11.2014г. до 08.06.2015г.

Претендират се законната лихва и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете и моли Съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното:

С нотариален акт № 52 от 12.04.1996г., т.VIII, дело № 2743/1996г. на нотариус при РС Бургас, ответникът – по време на брака им с ищцата, е закупил процесния апар-тамент.

С решение по гр. дело № 3246/2014г. на РС Бургас бракът на страните е прекра-тен, като ползването на имота – семейно жилище, е предоставено на Ч. – по реда на чл.56, ал.1 от СК /в тази си част съдебният акт е влязъл в сила на 20.11.2014г./.

С решение по гр. дело № 1249/2015г. на ОС Бургас е прието за установено по от-ношение на Ч., че бившият й съпруг е изключителен собственик на 49.95 % ид. части от апартамента, поради трансформация на лични средства.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна.

Както беше посочено процесният имот е закупен по време на брака на страните, поради което и във връзка с цитираното решение на ОС Бургас, следва да се приеме, че 50.05 % ид. части от него са били придобити от съпрузите в режим на СИО, като след прекратяването й с развода и настъпилата трансформация в обикновена съсобственост ищцата е станала собственик на 25.025 % ид. части, а ответникът на общо 74.975 % ид. части от жилището.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1 възниква наемно отношение.

Не се твърди, нито се доказва, наличие на обстоятелство, което да е прекратило ползването. Следователно – без значение е дали ответникът реално се е възползвал от предоставените му права. Събраните по делото гласни доказателства са ирелевантни.

В Решение № 133 от 04.07.2013г. по гр. дело №

535/2012г., на ВКС, IV г. о., по-становено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за съдилищата, е прието, че съпру-гът, на когото е предоставено ползването на съсобственото семейно жилище, дължи на другия обезщетение в размер на пазарния наем за неговата идеална част и без да е нуж-на покана, начиная от датата на влизане в сила на съответния съдебен акт.

При това положение, следва да се приеме, че искът, досежно притежаваните от ищцата 25.025 % ид. части от имота се явява доказан по основание.

От заключението на вещото лице по СТЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съдът кредитира, се установява, че пазарният наем за жилището за процес-ния период възлиза на общо 2 057 лв.

Претенцията на ищцата е основателна за сумата от 514.76 лв., в какъвто размер и следва да се уважи. За разликата до 1 120 лв., включая и по отношение на още 24.975 % ид. части от имота, искът следва да се отхвърли.

Върху главницата се дължи законната лихва от 08.06.2015г. до окончателното й изплащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за ДТ, СТЕ и адвокатско възнаграждение – общо 381.47 лв., съразмерно с ува-жената част от иска.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 540.39 лв. – раз-носки по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част.

Водим от горното, Съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.Д.Ч., ЕГН: **********,***, да заплати на М.Т.Ч., ЕГН: **********,***, сумата 514.76 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на притежаваните от нея

25.025 % ид. части от съсобстве-ния им апартамент, находящ се в гр.Б, на ул.””

№ , вх., ет. – бив-шо семейно жилище, предоставено за ползване на съпруга със съдебното решение за прекратяване на брака, на основание чл.56, ал.1 от СК, по гр. дело № 3246/2014г. на РС Бургас, за периода от 20.11.2014г. до 08.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 381.47 лв. – разноски по де-лото, като за разликата до пълния предявен размер от 1 120 лв., включая по отношение на още 24.975 % ид. части от имота, ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.Т.Ч. да заплати на Г.Д.Ч. сума-та 540.39 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия: /п/ Калин Кунчев

Вярно с оригинала: З.М.