Решение № 1907 от 15.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1907 гр. София, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Соня Найденова

Стойчо Попов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20201100509891 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 62512 от 10.03.2020 г., постановено по ГД № 36927 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 145 с-в, e признато за установено по кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание п о чл.

422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П. АНТ. ХР. дължи на „С.в.“ АД следните суми, а именно: сумата от 814,29 лв., представляваща стойност на доставени В и К услуги през периода 24.08.2015 г. до 25.08.2018 г., в имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.08.2018 г., до окончателното плащане, както и сумата от 127,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.08.2015 г. до 25.08.2015 г., като искът за главницата е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3878,17 лв. и за периода от 26.09.2014 г. до 23.08.2015 г. вкл., както и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния предявен размер от 559,23 лв. и за периода от 27.10.2014 г. до 23.08.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 03.09.2018 г. по ЧГД № 56578 по описа за 2018 г. на СРС.

С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимите между страните разноски, като е осъдил ответника П. АНТ. ХР. да заплати на „С.в.“ АД на осн. чл. 78, ал. 1 о т ГПК сумата от общо 181,45 лв. – разноски, сторени от ищеца в 1 заповедното и исковото производство.

Решението на СРС е обжалвано от ответника П. АНТ. ХР., чрез назначения на основание чл. 95, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 3 от ЗПП служебен адвокат – адв. В.Ж. в частта, с която предявените искове са уважени. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението на първата инстанция е необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че в имота съгласно заключението на назначената експертиза в процесния имот са монтирани измервателни уреди, които са изправни и за които няма данни да са манипулирани и неработещи. Ищецът не е въвел твърдения и не е установил в производството, че основанието, въз основа на което е извършил изчисленията на потребеното количество вода, следва да е на база, а не съгласно индивидуалните измервателни уреди. Обстоятелството, че измервателните уреди в процесния имот са негодни следвало единствено от заключението на вещото лице, а такова твърдение не е въведено от самия ищец. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „С.в.“ АД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.

269, предл. 2 от ГПК.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.

269 от ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и 2 императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от ответника; действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност; настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на плащане на претендираните вземания.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно още с доклада по делото, че между страните е налице облигационна връзка за процесния период с предмет доставка на В и К услуги, като това обстоятелство се потвърждава и от комплексната преценка на приобщения по делото доказателствен материал. Докладът по делото не е оспорен от страните, в частност от процесуалния представител на ответника. На следващо място, въз основа на приетите писмени доказателства, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на назначената по делото комплексна съдебна експертиза районният съд е приел за установено и че за процесния период в имота на ответника не е имало монтирани узаконени водомери, по които да се отчита разходът за потребена вода. Прието е още, че процесният имот е водоснабден, реално са доставяни и ползвани В и К услуги за исковия период, били са монтирани 4 броя водомери без пластмасови пломби за регистрация от ищцовото дружество – не е бил налице годен измервателен уред.

Предвид изложеното първата инстанция е счела, че е в хипотезата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС или наричана за краткост в настоящото изложение Наредбата). В същото време обаче ищецът не е установил броя на обитателите в обекта за исковия период. В тази връзка и предвид изричното оспорване от страна на процесуалния представител на ответника. При това 3 положение първоинстанционният съд е приел за основателна исковата претенция, въз основа на стойностите посочени от вещото лице, в размера, който би се дължала за един обитател – 969,54 лв. за периода от 26.09.2014 г. до 25.08.2018 г. Предвид релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност районният съд е приел, че вземанията станали изискуеми преди 24.08.2015 г. са погасени по давност, тъй като спрямо тях се прилага 3-годишния давностен срок, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 24.08.2018 г. В тази връзка и предвид това, че съгласно заключението на назначената по делото експертиза за четирима обитатели размерът на непогасените по давност вземания за доставени В и К услуги за процесния период възлиза на 3257,16 лв., първоинстанционният съд на основание чл.

162 от ГПК е определил размер на дължимите суми от 814,29 лв. Въз основа на това, че е приел претенцията по главния иск за основателна в посочения размер, районният съд е признал за основателна и претенцията по акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, като е определил неговия размер съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, а именно в размер на сумата от 181,61 лв.

Изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

По оплакванията в жалбата настоящият въззивен състав намира за необходимо да добави следното:

Съгласно чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“ (ОУ), се определя редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредбата при сгради – етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите, а доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ОУ когато представителят на В и К оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на 4 потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ. Според правилата на чл. 16, ал. 1, 2 и 3 от ОУ на водопроводните и канализационните отклонения и сградните инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите. Средствата за измерване подлежат на задължителна първоначална проверка преди техния монтаж, съгласно Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него. Средствата за измерване подлежат и на следните проверки: периодична, след ремонт, при нарушаване целостта на пломбите (оловна и/или пластмасова) и при обосновано искане на В и К оператора или потребителя. Съгласно чл. 16, ал. 4 от ОУ периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ОУ при липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: 1. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 2. по 0,1 куб. м за всеки куб.м. застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 3. по 0,5 куб. м за всеки куб.м. застроен обем на сграда - за сгради в строеж. Съгласно разпоредбата чл. 25, ал. 10 от ОУ при сгради – етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените по реда на ал. 8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател. Сборът от водните количества от показанията на индивидуалните водомери и водните количества изчислени по реда на ал. 8 не може да надвишава отчетеното по общия водомер.