Решение № 3906 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3906 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. СТ. Г. при участието на секретаря И.Р. А. като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело № 20211110213234 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 21.10.2022 г.

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Г. при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.

АНД №13234 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващият орган до съда жалба срещу наказателно постановление №22-007595/02.09.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на „**** е наложено следното административно наказание: имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

В депозираната пред съда жалба от**** се твърдят многобройни съществени процесуални нарушения.

Развиват се доводи за маловажност и приложение на чл.28 от ЗАНН.

Иска се отмяна на постановлението, алтернативно приложение на чл.28 от ЗАНН.

„****, редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който пледира да се потвърди наказателното постановление и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

При извършване на проверка на жалбоподателя по спазване на трудовото законодателство и с протокол от 09.02.2021 г. е дадено предписание под №14, а именно: „Работодателят да изплати на Н. Д. И., възнаграждение за времето, през което лицето е ползвало платен годишен отпуск, именно 1 работен ден през месец ноември 2020 г., съгласно чл.177, ал.1 от Кодекса на труда".

Срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 22.03.2021 г., като то не е изпълнено до приключването на съдебното следствие в районния съд.

Разпитан по реда на съдебното следствие св.И. потвърждава, че не му е платено.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ангелова и И., и от писмените доказателства приети по делото.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед непротиворечивостта на събраните в хода на съдебното следствие, съдът счете делото за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни 2 изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, както и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.

Посочените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства, свързани с нарушението бяха установени на съдебното следствие по несъмнен начин.

Касае се за нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят не е изпълнил задължително предписание на органите на инспекцията по труда.

По чл.415, ал.1 от Кодекса на труда , който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

Предписанието не е било обжалвано по надлежния ред, то е влязло в сила и подлежи на изпълнение.

Каквито и да са обстоятелствата, те не могат да дерогират приложението на императивните правни норми.

Наложената санкция е в размер близък до минималния за съответното нарушение и отговаря на тежестта на това нарушение, доколкото то не е отстранено до приключване на делото във въззивния съд.

Доколкото е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината няма правно значение.

3

Случаят е типичен за този нарушения и не може да се квалифицира като маловажен.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.

Съдът следва да осъди „***** да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-007595/02.09.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София като законосъобразно.

ОСЪЖДА „***, ЕИК *******да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4