Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7135 от 20.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8620/2024
Вид
Решение № 7135
Подписан
20.12.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Елена Иванова, Петър Милев, Иванина Иванова Пъстракова

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 7135 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20241100508620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 60082/04.07.2024г., подадена от длъжника Д. К. А. срещу отказ от 15.03.2024г. на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 да намали разноските по изпълнително дело № 20228630401533, които са определени и начислени в съобщение за образувано изпълнително дело с изх.

№ 57995/28.11.2023г.

Жалбоподателят твърди, че на 28.11.2023г. му е било връчено съобщение за образуваното изпълнително дело, в което са били посочени и таксите по ТТРЗЧСИ в размер на 3516,11 лева. Отбелязано било също и наличието на публични задължения в размер на 38 493,29 лева, но жалбоподателят поддържа, че такива задължения не съществуват, поради което върху тях неправилно била начислена пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. По делото липсвала и информация как точно са определени таксите в размер на 3516,11 лева, като във връченото му съобщение била посочена единствено глобална сума. Допълва, че съдебният изпълнител не е изпращал запитване до НАП за наличие на публични задължения, както и че липсва постановление за присъединяване на Държавата като взискател по делото. Жалбоподателят счита, че не дължи определените такси в размер на 3516,11 лева, по отношение на които не е посочено правното и фактическо основание за формиране, поради което моли да бъдат отменен както отказът на съдебния изпълнител, така и самото приемане на таксите за събиране.

Моли производството по изпълнителното дело да бъде спряно до 1 предоставяне от страна на съдебния изпълнител на информация за правните и фактически основания за определяне на таксите и до изпълнение на задължението по чл.79 ЗЧСИ.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е подал писмени възражения по жалбата, в които са изложени доводи за нейната неоснователност.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител С.Х., рег. № 863, е представила писмени мотиви, в които поддържа становище за частична основателност на подадената жалба. Посочила е, че след датата на постановяване на отказа за намаляване на разноските по и.д. № 1433/2022г. е настъпило ново обстоятелство – на 14.06.2024 г. е постъпило ново удостоверение от НАП с вх. № 54965, в което било посочено, че длъжникът Д.

К. А. няма публични задължения. Съдебният изпълнител е посочил, че от разноските по изпълнителното дело е отпаднала пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, която е била начислена върху размера на публичните задължения на длъжника. Постановлението за разноски било обективирано в съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 57995/28.11.2023г., като посочената в него сума от 3516,11 лева с ДДС включвала в себе си сумата от 3209,41 лева с ДДС – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и сумата от 306,70 лева – обикновени такси по ТТРЗЧСИ (24 лева с ДДС по т.1 от Тарифата; 24 лева с ДДС за четири такси по т.3 от Тарифата; 120 лева с ДДС за пет такси по т.5 от Тарифата; 126 лева с ДДС за седем такси по т.9 от Тарифата и 12,70 лева за такса по т.31 от Тарифата).

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20228630401533 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 19.05.2024г. въз основа на изпълнителен лист от 14.03.2022г., с който длъжникът Д. К. А. е осъден да заплати сумата от 996,52 лева – стойност на топлинна енергия, ведно със законната лихва от 09.07.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 34,54 лева – стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от 09.07.2020г. до окончателното плащане. Взискателят е претендирал и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл.18 от ЗЧСИ да извърши цялостно имуществено проучване на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.

Съдебният изпълнител е извършил следните справки: справка в регистъра на БНБ за банкови и платежни сметки; справка за действащи трудови договори; справка за размер и вид на пенсия и добавка; справка в НБД Население.

Изготвено е съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 2

20648/31.05.2022г., което е изпратено по пощата. Изготвено е и второ такова съобщение с изх. № 57995/28.11.2023г., което е връчено на длъжника на 28.11.2023г. от служител на съдебния изпълнител. В него е отбелязано, че общото задължение възлиза на сумата от 43 570,77 лева, от които – публични задължения в размер на 38 493,29 лева, главница по изпълнителен лист в общ размер на 1031,06 лева, законна лихва в общ размер на 380,31 лева, разноски по изпълнението в размер на 150 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 3516,11 лева.

До НАП е изпратено съобщение по чл.458 ГПК, въз основа на което на 08.06.2022г. е получено удостоверение за наличие на публични задължения за длъжника Д. К. А. в размер на 38 493,29 лева, поради което с разпореждане, обективирано върху самото удостоверение, Държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело.

По изпълнителното дело са наложени и следните запори:

1.Четири запора върху банковите сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Юробанк България“ АД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Всички запорни съобщения до третите задължени лица са изготвени на 31.05.2022г. и са получени от банките, които са отговорили, че признават вземането, върху което е наложен запор, но по сметките липсва авоар и има предходно наложени запори.

2.Запор върху вземанията, които има длъжникът от „Изипей“ АД.

Съобщението е изготвено на 31.05.2022г., получено е на 07.06.2022г., като третото лице е посочило, че признава вземането, но по сметките на длъжника липсва наличност.

3.Запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, получавано от работодателя му „Информационно обслужване“ АД. Изготвено е запорно съобщение с изх. № 20654/31.05.2022г., получено от работодателя, който също е признал вземането. Посочил е, че има предходно наложени запори.

4.Запор върху МПС, собственост на длъжника Д. К. А., със съобщение изх. № 5094/29.01.2023г.

На 12.12.2023г. и на 13.12.2023г. са постъпили две идентични жалби от Д. К. А. срещу определените по делото разноски в размер на 3516,11 лева, като на 15.03.2024г. съдебният изпълнител е отказал да намали техния размер.

Длъжникът е уведомен за този отказ на дата 20.06.2024г.

Съдебният изпълнител е разпоредил да бъде изпратено ново съобщение до НАП относно размера на публичните задължения на длъжника, като на 14.06.2024г. в кантората е получено удостоверение, сочещо че Д. К. А. няма задължения към Държавата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата e допустима, като е подадена от легитимирано лице, в срока 3 по чл. 436 от ГПК и е насочена срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК, подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според чл. 79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство); когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или когато касаят неприложени изпълнителни способи. Следователно съгласно тази уредба длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в следните случаи: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил задължението си по него преди това; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските са за неприложени изпълнителни способи. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител ( така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 601/07.07.2009 г. по гр. д. № 348/2009 г. на ВКС, ІV ГО ; решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV ГО).

В настоящия случай длъжникът не е платил дължимите от него суми преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни действия.

Настоящият състав приема, че длъжникът дължи заплащането на обикновените такси по т.1 в размер на 24 лева с ДДС - за образуване на изпълнителното дело. Това е така, тъй като става въпрос за подготвително действие за същинското принудително изпълнение, което е безусловно необходимо за законосъобразното принудително изпълнение.

Дължими се явяват и таксите по т.3 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 24 лева с ДДС, доколкото се посочи по-горе, че от представения пред съда 4 препис от изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е извършил 4 броя справки, като за всяка една от тях се дължи такса в размер на 6 лева с ДДС. Тези действия са подготвили изпълнението по делото и са били необходими за налагане на запорите върху банковите сметки.

От представения препис на изпълнително дело е видно, че са наложени и четири запора върху банковите сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Юробанк България“ АД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; наложен е запор в „Изипей“ АД, както и запор върху МПС и върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, т.е. наложени са общо 7 запора. Поради това, дължими се явяват и таксите по т.9 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 126 лева с ДДС - 7 запора по 18 лева с ДДС всеки.

Съгласно т.5 от ТТРЗЧСИ, з а изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа се събира такса 24 лева с ДДС. От преписа на изпълнителното дело се установява, че чрез служител на съдебния изпълнител са връчвани следните книжа: 1) съобщение за образуваното изпълнително дело с изх. № 57995/28.11.2023г.; 2) съобщение за отказ на съдебния изпълнител да намали разноските по делото; 3) съобщение за налагане на запор в „Изипей“ АД и 4) съобщение с изх. № 60901/13.12.2023г. за отстраняване на нередовности по подадена жалба. Поради това дължима от длъжника се явява сумата от 96 лева с ДДС.

По отношение на допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ следва да се има предвид, че същите са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството – така забележка към т.31. В мотивите си съдебния изпълнител е посочил, че допълнителните разноски по делото са в размер на 12,70 лева, но по т.31 има издадени единствено две сметки – № 0000254663/10.06.2022г. за сумата от 1,20 лева с ДДС и № 0000312869/12.04.2024г. за сумата от 3,00 лева с ДДС, или общо за сумата от 4,20 лева. Тоест за горницата над 4,20 лева до 12,70 лева липсва издаден счетоводен документ. Освен това, абсолютно неясно е от посочените издадени сметки за какви точно други услуги е начислена такса по т.31 ТТРЗЧСИ.

Поради изложеното, съдът счита, че длъжникът не следва да отговаря за сумата от 12,70 лева, представляваща допълнителни разноски.

5

По отношение на пропорционалната такса:

Съгласно т. 26, б. "в" от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 1 000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Размерът на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се определи на база сумите по акта, подлежащ на принудително изпълнение, и разноските на взискателя в хода на изпълнителното дело, които са различни от платените авансови такси по изпълнителното дело. Тоест следва да се съобразят и разноските за възнаграждение за адвокат/юрисконсулт. Това е така, тъй като постановлението на съдебния изпълнител за разноски е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им.