Присъда № 117 от 24.07.2024, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 117/24.07.2024 година по НОХД № 429/2024 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия А. А (A A), роден на ********** г. в гр. Рабат, Кралство **********поданик на Кралство **********е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, на 05.07.2024 г., в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с.

Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото на защита на подсъдимия в настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и субективна стрА. от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определянето му съдът вземе предвид от една стрА. високата степен на обществена опасност на деянието, от друга стрА. чистото съдебно минало на подсъдимия и пълните му самопризнания, спомагащи разкриването на обективната истина. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в размер на 500.00 лева.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. С. Д. от АК - Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли при определяне на наказанието на подзащитния й съдът да вземе предвид, че са налице множество смекчаващи отговорността на подзащитния й обстоятелства, като такива сочи чистото съдебно минало на подзащитния й, направените от подзащитния й самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е съдействал за разкриване на обективната истина по делото.

Пледира за определяне на наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1 от НК, в размер около минималното предвидено от закона и прилагане нормата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдим по делото е А. А (A A), роден на ********** г. в гр. Рабат, Кралство **********поданик на Кралство **********с основно образование.

В края на месец юни 2024 г. подсъдимият А. А напуснал родината си - Кралство Мароко и влязъл по легален начин в Република Турция с намерение да достигне до република Италия.

Тъй като не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе в република Италия или на територията на държавите по пътя му към република Италия подсъдимия решил да достигне до република Италия не по установения за това начин. Във връзка с това си решение подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице което срещу парично възнаграждение се съгласило да помогне на подсъдимия да достигне до република Сърбия, като част от пътя на подсъдимия към република Италия, като премине през република България, влизайки през границата на страните ни без съответното, изискуемо се по закон разрешение от надлежните 1 органи на властта.

В изпълнение на договореното на 04.07.2024г. подсъдимият заедно с още шест лица, имащи намерение да влязат в република България не по установения за това ред, бил придвижен от гр.

Истанбул, република Турция до гориста местност в близост до турско - българската граница. От това място подсъдимия и остА.лите лица от групата, били поведени пеш към турско - българската граница от лице с неустановена по делото самоличност. На 05.07.2024 г. около обяд подсъдимия и лицата с които се придвижвал, достигнали границата на република България. Водачът на групата направил отвор във възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница. След това, на 05.07.2024 година, около обяд, подсъдимия влязъл през границата на стрА.та ни от република Турция в република България, в района на 234 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през направения от водача на групата отвор във възпрепятстващото съоръжение, находящо се на българо–турската границата. ОстА.лите шест лица от групата и водача им влезли в република България по идентичен начин, по същото време и от същото място.

При влизането си в стрА.та ни на 05.07.2024 г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република България. След влизането си в стрА.та ни подсъдимия и спътниците му, водени от водача си продължили движението си пеш на територията на стрА.та ни. По време на движението им три лица от групата се отделили. Подсъдимия продължил с остА.лите трима лица от групата и водача им движението си към вътрешността на стрА.та ни.

На 07.06.2024 година сутринта подсъдимия заедно с остА.лите 3 лица от групата се качил в лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ управляван от българския гражданин Т А, който трябвало да ги отведе до българо - сръбската граница. Около 7,50 часа на 07.07.2024 година полицейски служители на ГПУ - Елхово, между които и свидетеля С. М. - полицай в 03 ГОДГ, забелязали автомобила, в който пътувал подсъдимия по пътя гр. Бургас - гр. Ямбол, в участък от същия - кръстовището за с.Маломирово, община Елхово. Полицейските служители със служебния автомобил изпреварили автомобила, в който пътувал подсъдимия, с намерение да го спрат, но преди да предприемат действия по спиране, водача на автомобила спрял и от автомобила излезли подсъдимия и тримата му спътника и се опитали да се укрият в крайпътна нива засята със слънчоглед. Водача на автомобила бил спрян и задържан от полицейските служители. Подсъдимия и тримата му спътника също били установени в слънчогледовата нива и задържани.

При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ – Елхово в него не са били открити никакви документи за самоличност.

Във връзка със случая, за установяване на мястото и начина на влизане на подсъдимия и спътниците му през държавната ни граница по разпореждане на началникът на 04 ГОДГ при ГПУ – Елхово, свидетелят Е. Е. - ст. полицай в ГПУ – Елхово при РД „ГП“ – Елхово, извършил проверка на линията на държавната граница. При извършената проверка свидетелят констатирал нарушение в района на 234 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, община Елхово, обл.Ямбол, изразяващо се в отвор във възпрепятстващото съоръжения.

Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни. Лицето се е идентифицирало с имената А. А (A A), роден на ********** г. в гр. Рабат, Кралство **********поданик на **********с основно образование, неженен, с адрес в гр. Рабат, Кралство Мароко.

Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите С. Г. М. и Е. И. Е., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Е. И. Е. факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези на св. С. Г. М. към действията на подсъдимия след влизането му в Република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият А. А (A A) е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 05.07.2024 г., в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият А. А е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и писменото доказателство – протокол за обиск на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл в Република България.

Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през република България.