Решение № 529 от 02.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И. като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110203504 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. К. К. ЕГН:**********, от гр.Варна, депозирана чрез адв. А. Д. срещу наказателно постановление №24-0819-001690 издадено на 27.06.2024г. от началник група към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б.”А” ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че НП е нищожно, а в условията на евентуалност е незаконосъобразно и немотивирано.Оспорва се връчването на АУАН, твърди се, че не са описани материалните щети, оспорва се датата на извършване на процесните нарушения, не бил съставен АУАН за неправилно паркиране на вторият автомобил, участвал в ПТП , оспорва се и налагането на наказание лишаване от право да се управлява МПС, излагат се аргументи относно маловажност на случая и се иска прогласяване на нищожност на НП, а в условията на евентуалност се иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се в част от заседанията от адв.А.Д., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, като в последно с.з. не се явява.Преди възобновяването на съдебното следствие изразява становище, че ПТП е настъпило,но жалбоподателят е спрял, за 1 да установи вредите и след като е бил потърсен от полицейските служители се е отзовал и е съдействал и се приема, че след като другият участник в ПТП не е бил на място, то и жалбоподателят не е следвало да остане за оказване на съдействие за установяването на вредите. Преди последното с.з. е депозирано писмено становище по съществото на делото, с което отново се иска отмяна на НП, тъй като същото било издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, не били събрани годни доказателства в подкрепа на приетите за установени нарушения, фактическата обстановка била приета за установена от обясненията на заинтересовани лица, актосъставителят и свидетелят по АУАН не били очевидци на процесното нарушение, местопроизшествието не било запазено, не бил изяснен механизмът на настъпване на ПТП, не било проведено разследване на спорни обстоятелства, с което била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, не били приобщени снимки на автомобилите, участвали в ПТП,липсвало описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават , с което било ограничено правото на защита на нарушителя.Не били описани конкретни материални щети.Не била посочена конкретната нарушена норма, за която на основание чл.185 от ЗДвП е било наложено наказание, тъй като посочената като нарушена норма била обща и би следвало да се посочи друга конкретно нарушена норма на ЗДвП.Не било установено дали вторият автомобил, участвал в ПТП, не е бил паркиран в нарушение на закона.Не било ясно дали вторият автомобил, участвал в ПТП изобщо е претърпял имуществени вреди., за да се приеме, че е настъпило ПТП по смисъла на ЗДвП.В този смисъл се излагат аргументи за ограничено право на защита на нарушителя.Приема се, че и по отношение на пункт 2 от НП нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като било безспорно установено, че собственикът на вторият автомобил не се е намирал на местопроизшествието, поради което жалбоподателят не е имало на кого да окаже съдействие за установяване на вредите и в този смисъл не бил доказан субективният елемент от състава на второто нарушение.В посочената като нарушена норма на чл. 123, ал.

1, т. 3 б.”А”ЗДвП не било предвидено изискване за водача да остане на място и да уведоми контролните органи за ПТП, което било визирано в друга правна норма и се приема, че въззивникът не е извършил и това нарушение на ЗДвП. В заключение се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з., депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, като се аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, а в условията на евентуалност се моли в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

2

На 15.04.2024г., около 13,45ч., свидетелите И. и Ч., служители в НУИ „Добри Х.”Варна, били в обедна почивка и се намирали в близост до горепосоченото училище и пиели кафе.

По същото време, въз.К., управлявайки л.а.””Мерцедес Ц230” с рег.№ В 1031НП, излизал от паркинга на ФКЦ-Варна и се движил по ул.”Славянска” в посока бул.”Цар Освободител”, като до №10 на горепосочената улица се отклонил в дясно по посоката на движение и блъснал паркираният от дясната му страна, с предната част към изгода на паркинга, л.а.”Опел Астра” с рег.№ В 4994 РТ, паркиран на същата улица от св. К. и причинил охлузване в дясната странична част на този автомобил.След настъпването на гореописаното ПТП, жалбоподателят слязъл от управлявания от него лек автомобил, огледал същия , след което, без да се върне и да огледа и вторият автомобил, участвал в ПТП, напуснал местопроизшествието.

Настъпването на ПТП и действията на жалбоподателя били възприети от свидетелите И. и Ч..

В последствие св.И. уведомила св.К., че е възприела настъпването на ПТП и бил подаден сигнал с сектор ПП –ОД на МВР-Варна за произшествието.Сигналът бил обслужен от екип на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, в който участвал и св.Д..Пред него св.И. разказала какво е възприела и посочила модел и рег.№ на автомобила, предизвикал пътният инцидент.Жалбоподателят бил установен, извършен бил оглед на двата автомобила изготвен бил и снимков материал, като бил изготвен и протокол за ПТП. Протоколът бил подписан от двамата участници в ПТП.

Предвид горното на същата дата-15.04.2024г. св.Д. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, с който му вменил нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 б.”А” от ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, като в акта било отразено, че няма възражения.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, поради което въз основа на АУАН и материалите по преписката, на 27.06.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и наложил на въз.К. съответните наказания.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства показанията на свидетелите Д.,И.,Ч. и К.; писмени доказателства – АУАН,заповед; длъжностни характеристики, справка за нарушител/водач, протокол за ПТП и др., както и от приобщения в хода на съдебното следствие снимков материал.

Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на автомобила и нанесените имуществени вреди се установяват изцяло от показанията на свидетелите Д.,И.,Ч. и К., които преценени поотделно са непротиворечиви, последователни 3 и логични, а в своята съвкупност взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите приобщени по делото писмени доказателства, както и със снимковия материал , поради което са кредитирани от съда.

Съдът кредитира представените по делото доказателства и доказателствени средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.Двете нарушения са описани достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна,посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, посочени са и нормите, които са били приети за нарушени, като съществува пълно единство между описанието на нарушенията от фактическа и правна страна и посочените като нарушени норми, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

За пълнота следва да се отбележи, че в производството по ЗАНН съдът няма правомощия да провъзгласява нищожност на НП.

Срещу АУАН не са били депозирани възражения, във връзка с които АНО да възлага проверка, поради което съдът не споделя и възражението, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Вярно е,че местопроизшествието не е било запазено, но това е по обясними причини, тъй като единственият участник в ПТП, който е присъствал в момента на настъпването му, го е напуснал, а фактът, дали вторият участник в ПТП е паркирал законосъобразно автомобила си и дали в противен случай му е бил съставен АУАН в конкретния случай е ирелевантен.

Непосочването на конкретните щети по МПС и имената и адреса на лицето, претърпяло имуществени вреди участвали в ПТП, не е съществено процесуално нарушение, тъй като същите са отбелязани в съставения протокол за ПТП, подписан от участниците в същото, поради което и в тази насока не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Свидетелите Д.,И. и Ч. по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото, последните двама са очевидци на ПТП, поради което и възраженията, че нарушенията не са доказани с годни доказателства не се споделят от съда.

4

По делото са събрани достатъчно писмени доказателства относно датата на нарушенията, поради което и тези възражения не се споделят.

По делото е приобщен и снимков материал,от който са видни причинените щети по автомобилите, поради което и тези възражения не се споделят.

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки един участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

От кредитираните от съда свидетелски показания се установява, че на процесната дата, въз.К., управлявайки л.а.”Мерцедес Ц230” с рег.№ В 1031НП, излизайки от паркинга на ФКЦ-Варна и движейки се по ул.”Славянска” в посока бул.”Цар Освободител”, до №10 на горепосочената улица се е отклонил в дясно по посоката на движение и е блъснал паркираният от дясната му страна, с предната част към изгода на паркинга, л.а.”Опел Астра” с рег.№ В 4994 РТ, паркиран на същата улица от св. К., причинявайки охлузване в дясната странична част на този автомобил, поради което правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което съдът не споделя възраженията за неправилно приложение на материалният закон.