Решение № 55 от 10.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Благоевград, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора А. Кр. А. и като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601304 по описа за 2025 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпили жалби от адв. А. А. и адв.Х. Х., защитници на подс. Х. А. К., с ЕГН **********, двете срещу Присъда №7/03.04.2025 г., постановена по НОХД №633/2024 г. по описа на РС – гр.Р..

В първата жалба (от адв.А.) се сочи, че атакуваният съдебен акт се явявал несправедлив, незаконосъобразен и постановен при противоречие със събраните по делото доказателства, а наложените наказания - завишени и изцяло несправедливи. Първоинстанционният съд неправилно изтълкувал и приложил закона, като приел, че извършеното от подсъдимият деяние, осъществява състава на чл. чл.343б, ал.3 от НК. Твърди се, че въз основа на събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал, не се установявали действия, извършени от наказателно отговорно лице, чрез които да са осъществени признаците на това престъпление. В присъдата си РС буквално преписал обвинителния акт в частта относно престъплението с очертани признаци в чл.343б, ал.3 от НК. Изцяло липсвал анализ на събраните доказателства, поради което не било възможно да се провери възражението на 1 защитата за невиновността на подсъдимия. Съдът не бил обсъдил всички събрани доказателства и не изложил подробни изводи, в частта им относно спазване на прогласения от Наредба № 1/2017г. ред за установяване концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В разглеждания случай регламентираният ред за това не бил спазен. Видно от доказателствата по делото, след като подсъдимият бил изследван с техническо средство Dreger Drug Test 5000 и пробата била положителна, на защитата и подсъдимия не били предявени веществени доказателства, а именно касета към техническото средство. Същевременно РС не се съобразил с изменението на чл.3, чл.5, ал.2, чл.6, ал.3(изцяло отменена) и чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, считано от 02.10.2018 г. С оглед така допуснатите нарушения на наредбата и липсата на други безспорни и категорични доказателства, доказващи употребата от подсъдимия на наркотични вещества, не се установявало от обективна страна по безспорен и категоричен начин, че Х. К., в инкриминираното време и място, е извършвал управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Сочи се, че действително при извършеното тестване на подсъдимия за употреба на наркотични или други упойващи вещества посредством Dreger Drug Test 5000 е отчетена употреба на кокаин от подсъдимото лице , но единствено с това обстоятелство не могло да се обоснове съставомерност на разглежданото престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като не се подкрепяло от останалите доказателства по делото.

Отразено е и това, че Върховният съд, в свое Постановление №2 1/83г. на Пленума на ВС приема, че пияното състояние, респективно употребата на наркотични вещества, може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК, в това число и чрез химическо изследване на съдържанието на наркотично вещество в урината. Но същият бил категоричен, че това изследване следва да се извърши при стриктно спазване изискванията на Наредба №29/80г. /сега Наредба №2 1/2017г. ./изм. /ДВ бр.81 от 02.10.2018 год/. Всяко отклонение от установения процесуален ред, водело до опорочаване на събраните доказателства, респективно до тяхната негодност да установят съществения факт, включен в предмета на доказване - 2 употребата на наркотично вещество. Настоява се, че именно тази употребата на наркотични вещества би могла да бъде установена със всички допустими доказателствени средства - гласни, писмени, експертни заключения и др., но единствено и само когато не е възможно това да стане по реда, предвиден в Наредба № 1/2017г. Като липсвали доказателства в тази насока, следвало да се приеме, че в случая не се доказвало по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият К. е управлявал МПС към инкриминираният момент, след като е употребил наркотични вещества.

Отразено е и това, че наркотичните и други упойващи вещества водели до промени в съзнанието, но с оглед многообразието им и последиците от техния прием, общоопасният резултат на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК следвало да бъде доказателствено защитен със съответните доказателства и доказателствени средства - т.е. по несъмнен и безспорен начин да се установи, че приемът им е довел до промени в съзнанието/поведението на водача, които са го направили опасен за движението, поради което той следва да понесе наказателна отговорност. Наркотичните вещества водели до такива промени в съзнанието на водача, но само откриването на следа от употребата им в кръвта на водача не било достатъчно за реализирането на такива именно заради тяхната особеност - да се натрупват в кръвта и да се елиминират потрудно от алкохола. Т.е. не било достатъчно следи от наркотични вещества да се установят в кръвта на водача или в издишания от него въздух, а било необходимо поведението му да е повлияно от техния прием, а това следва да се установи с допустимите от НПК средства.

Отбелязано е, че в конкретния случай съдът се позовал само и единствено на получения резултат от драг-теста за наличие на следи от наркотично вещество. Съдът кредитирал обясненията на подсъдимия, но противно на същите приел съставомерност на деянието като престъпление по чл.343б, ал.3 от НК с оглед установения прием на кокаин, но не и за времето, когато това се е случило и въпреки данните за общото му психофизиологическо състояние към момента на управляване на МПС, когато е бил спрян за проверка от служителите на МВР. Не било съобразено, че не се установявала концентрация на наркотичното вещество в кръвта на подсъдимия – били констатирани следи от употребено наркотично вещество, но не и в концентрация, позволяваща съответни изводи за психическото му 3 състояние. Настоява се, че по този начин съдът загърбил установяването на елемент от обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, а че той не е доказан се виждало от приетите за установени фактически обстоятелства , въз основа на които е постановил осъдителната присъда.

Приетите за установени фактически обстоятелства създавали съмнение в резултатите от изследването, което пък следвало да бъде отстранено само с ползването на други доказателствени средства. Последните обосновавали извод по приложението на правото, различен от този, направен от районния съд, а той бил, че не е налице елемент от обективната страна на престъплението, предмет на обвинението на подсъдимия К., т.е. че обективно не е имало индикации при управляването на МПС той да е бил повлиян от употребата на наркотично вещество..

В случая липсвал елемент от състава на престъплението поради факта, че управлението на МПС от подсъдимия К. не било опасно, а евентуалното наличие на остатъци от кокаин само го уличавало в нещо, което само по себе си е противоправно, но не може да доведе до наказателна отговорност по предявеното му обвинение.

Настоява се всички неизяснени или спорни обстоятелства по делото следвало да се кредитират в полза на подсъдимия. Законът задължавал съда да оправдае подсъдимия, когато не се установявало, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

Съдът не се съобразил и с конкретно оплакване - липсата на посочено местоизвършване на престъплението. Законодателят, при установяване на подсъдността на извършване на деянието, е имал предвид посочване на конкретно населено място или друга територия, но с конкретни обозначения, а именно намиращи се в близост местности, населени места, райони, общини, области. В разглеждания случай посочването на номер на километър от главен път не покривало критериите, визирани от законодателя за установяване на местоизвършването на престъплението.

Прави се искане за приложение на правомощията на ОС по НПК, като се отмени осъдителния съдебен акт и подсъдимият бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение, със съответните последици от това!

В своята жалба адв. Х. също акцентира на нарушения, свързани с 4 приложението на Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Настоява, че срокът за изпращане на кръвната проба, предвиден в чл.19, ал.2 от този нормативен акт, не е бил спазен. Заедно с това самият анализ на тази проба е бил извършен едва след четири месеца. Всичко това довело до опорочаване на реда за извършване на тези изследвания.

Сочи се, че съдът не взел под внимание обясненията на подс.К., както и показанията на свидетели Б.З., А.А. и М.Г., с което допуснал нарушение на процесуалните правила.

Поради изложеното защитникът намира, че повдигнатото срещу К. обвинение не е доказано по несъмнен начин, в която връзка се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и същият да бъде признат за невиновен. При условията на алтернативност се настоява за намаляване на определеното наказание.

Поддържа се и това, че на досъдебното производство, както и при постановяването на присъдата са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на подсъдимия, поради което се иска, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, делото да бъде върнато на прокурора.

В съдебно заседание защитниците поддържат жалбите си.

Прокурорът намира, че като правилна и законосъобразна, присъдата на РС следва да бъде потвърдена.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Със съдебния акт, чиято отмяна, респ. изменение се иска, първата инстанция е признала подсъдимия Х. А. К., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 21.02.2023 г., около 17.45 часа, по главен път II-84, в района на 102ри километър, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик”, с регистрационен № ***, след употреба на наркотично вещество - „кокаин“, установено по надлежния ред със съдебна химико-токсикологична/токсикохимична експертиза с Рег. № И 7465/15.08.2023 г. по описа на Военномедицинска академия - гр. София престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от НК му налага наказание "лишаване от свобода” за срок от 5 една година, както и "глоба" в размер на 500 лв.

На основание чл. 41, ал. 6 от НК във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС бил определен "общ" режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, съдът приспаднал времето, през което подсъдимият Х. А. К. е бил задържан в РУ - гр. Банско за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег. № 331зз-47/21.02.2023 г. на осн. чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и времето, през което подсъдимият е бил задържан в Следствен арест- Благоевград за срок от 72 часа с постановление от 16.08.2024 г. на РП- Благоевград, ТО - Р., на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, като един ден задържане се зачита на един ден лишаване от свобода.

Заедно с това Х. К., с ЕГН: **********, бил лишен от право да управлява МПС на основание чл. 343г от НК вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за срок от 14 месеца, считано от влизане в сила на присъдата., като от този срок било приспаднало времето, през което подсъдимият бил лишен от това право по административен ред за същото деяние, считано от 21.02.2023 г., съгласно Заповед за прилагане на ПАМ № 26/21.02.2023 г.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, РС привел в изпълнение по отношение на Х. А. К., с ЕГН: **********2, наказанието "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, определено със Споразумение № 195/04.11.2021 г. по НОХД № 20215220201682 по описа на Районен съд - Пазарджик, IX Наказателен състав, като на основание чл. 41, ал. 6 от НК във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определил "общ" режим на изтърпяването му