Решение № 113 от 06.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Русе, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20264500500012 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Н.И.П. и К. С. Е., и двамата от гр.****, са обжалвали решение №1571 от 04.11.2025г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 1764/25г., в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на въззиваемата сумата от 8400лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на 01.09.2024г.-нападение и ухапване от куче, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на обезщетението, както и и сумата 1120лв. разноски по делото.Излагат доводи за неправилност на решението.Твърдят, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е съобразил събраните по делото доказателства.Поддържат възражението си за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата.Жалбоподателите молят въззивния съд да определи обезщетение в по-нисък размер.Считат, че не следва да им се възлагат разноски за въззивната инстанция.

1

Въззиваемата Б.С.К., от гр.****, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б.С.К. против Н.И.П. и К. С. Е., с която е предявен иск за сумата 15000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, с правно основание чл.50 вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

По делото не е било спорно и от събраните гласни доказателства е установено, че страните живеят на една и съща улица в гр.****, съседи са-в съдебно заседание ищцата Б. К. уточнява, че живеят „ограда до ограда“. Не се спори, че те са поддържали близки отношения – св. В.К., съпруг на ищцата, заявява, че с ответника по иска са приятели и често е посещавал дома на Н. и К.. Те отглеждали женско куче порода „Кане Корсо“. Свидетелят уточнява, че кучето „присъствало“, когато семействата се събирали и нямало „никакви инциденти“.

На 1.09.2024г. К. отишъл в дома на Н. и К., за да им помогне да сглобят шкафче. Там били и съпругата му Б. и дъщеря им, която си играела с малките кученца на голямото куче.Кученцата били в т.нар.приземна, бечова стая, където бил и свидетеля. Голямото куче влизало в тази стая, излизало навън, ходело из двора. Свидетелят си спомня, че съпругата му отишла до магазина и се върнала. В един момент я чул, че тя извикала и това го провокирало да излезе от приземната стая.Видял голямото куче и съпругата си в коридора, то я било повалило.С помощта на една съседка откарали Б. в Бърза помощ, където лекарят установил ухапване от куче.Имало разкъсвания по стомаха и доста по крака, имало кръв. Съпругата му споделила, че я боли като стъпва.В показанията си К. изнася данни, че болките продължили повече от година и че при преглед отпреди 4-5 месеца лекар попитал от динозавър ли е ухапана.

Свидетелката А.С., посочена от ищцата, заявява, че отдавна познава ответниците по делото- израснали заедно на ул.“*******“. С показанията си установява, че къщата, в която те живеят, е триетажна и в нея живеят и други хора. Знае, че имат куче порода „Кане Корсо“. Първоначално свидетелката казва, че в двора е виждала кучето пуснато.В края на показанията си заявява, 2 че е виждала кучето пуснато на улицата, при децата, извън двора на къщата.

Свидетелката си спомня, че на 1-ви септември вечерта Б. К.а й се обадила да я закара в Спешното, но по телефона не й е казала какво се е случило.

Свидетелката закарала ищцата, заедно със съпруга й с дъщеря й в Спешното и тогава К.а й обяснила, че кучето я захапало.В Спешно отделение направили превръзка. С. забелязала, че Б. К.а била ухапана по бедрото на левия крак-там имало голям съсирек.Свидетелката заявява, че до края на м.ноември съдействала на ищцата като шофьор-водила я на доктори, на превръзки, вземала дъщеря й от детската градина.Свидетелката споделя впечатленията си, че пред дъщеря си ищцата се стараела да бъде стабилна, но цялата треперела и била много уплашена. Психически не била стабилна, а била неспокойна и изнервена.В показанията си св.С. уточнява още, че кучето не стояло постоянно в къщата на ответницата К., но към момента на инцидента било там и било родило кученца.

По делото като свидетел е разпитан и Л.Б., който познава семействата на страните. Същият посочва, че живее „точно“ срещу къщата, в която живеят К. и Н. и „има поглед към техния двор.“ Този свидетел заявява, че не е виждал кучето на ответника само̀ да се разхожда пуснато извън двора на къщата.Редовно виждал съпругът на ищцата Б. К.а с детето им в дома на ответниците. Не е виждал кучето, когато има хора, при тях на терасата.

Свидетелят Б. заявява, че не е забелязал промени в поведението на ищцата след инцидента. Твърди, че е имал разговор с нея.Когато си говорили, тя „просто казала, че е ухапана от кучето на Н.“.

Свидетелката Т.Б. познава ответниците по иска още от деца.Уточнява, че живее непосредствено срещу дома на К.. Свидетелката разбрала за инцидента от виковете, които чула в този ден. Виковете били на К. и на Б., които явно били вътре в стълбището-там звукът имал специфичен резонанс.Заслушала се във виковете и слушала достатъчно, докато започнали „да утихват тези страсти“, тоест да се намалява тона и страха в гласовете.

Когато „надзърнала“, видяла, че са вътре.Преценила, че ситуацията е овладяна. С показанията си Б. установява, че след инцидента всички били много притеснени.Ответницата постоянно питала и вземала участие в действията „ предстоящи и настоящи“ на ищцата по отношение на нараняването. Предлагала й пари. На свидетелката е известно, че е дадена „ начална сума“, с която да се започне лечение - показанията на свидетелката в 3 тази насока се потвърждават от изявленията и на двете страни по делото.Тази свидетелка твърди, че кучето винаги е било придружавано от ответника.Твърди още, че в двора на ответницата никога не е виждала пуснати свободно кучета и обяснява и конкретната причина да няма такива кучета, като посочва, че К. не живее сама и няма собствен /самостоятелен/ двор. С една възрастна съседка имали общи части се разбрали „това да не се случва“.

В обжалваното решение не са обсъдени показанията на св.Б. в частта, в която същата установява обстоятелства за поведението на страните след инцидента.Свидетелката споделила своето учудване, че Б. „много странно“ била на почивка на Черно море, при положение, че всички се прибират от морето с инфекции.Според Б. ответницата постоянно се интересувала от състоянието на ищцата. Първоначално Б. К.а се дразнела от заинтересоваността на К. Е., като твърдяла, че последната й досажда постоянно.Ответницата била помолена да прекрати обгрижването, но в следващия момент явно това внимание започнало да липсва на ищцата.Свидетелката разказва за случай, настъпил след инцидента, при който в ищцата се е озовала в непосредствена близост до нейното куче - порода „Бултериер“, като изрично заявява, че не е забелязала близостта на кучето да се е отразило по някакъв „пагубен начин“ на психиката на ищцата. Това куче е било вързано, защото „не е добре възпитано“. В един момент при него дошло и друго куче, порода „Боксер“, което бил свободно пуснато, защото то е „изключително възпитано и дресирано“. Тогава св.Б. допуснала, че двете кучета може да се разиграят по-грубо и казала на съпруга на Б. К.а да дръпне детето им „за всеки случай“ настрани.Чак тогава ищцата реагирала.

С исковата молба е представена покана от Б. С. до Н.П. и К. Е., в която е посочила, че във връзка с инцидента на 1.09.2024г., при който е била нахапана от тяхното куче, е провела тежко и придължително лечение и все още се възстановява след оперативна интервенция за премахване на подкожния хематом на лявото й бедро.Наложило се да си постави ваксини против бяс и тетанус. Изпитвала дискомфорт, стрес и нечовешки болки, както и основателен страх от кучето им.Обширното кръвонасядане по ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица й причинили продължителен дискомфорт при опит да се движи. С поканата Б. К.а е поискала от П. и Е. в седемдневен срок от връчването на поканата да предприемат действия да репарират 4 причинените й имуществени и неимуществени вреди от инцидента с тяхното куче, които оценява в размер на 1500лв за причинени имуществени вреди и в размер на 8000лв. за причинените неимуществени вреди. Поканата е с дата 25.11.2024г., доставена до адресата на 26.11.2024г.

С Констативен протокол от 4.11.2024г., на основание чл.172т.2 от ЗВМД на ответника Н.П. е дадено предписание, че собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора и др.животни.

В първоинстанционното производство е представено съдебномедицинско удостоверение, изготвено на 11.09.2024г., в което е посочено, че при прегледа на освидетелстваната Б. С. съдебният лекар е установил следното :Кръвонасядания на предна коремна стена. Две разкъсно-контузни рани и подкожна колекция от кръв на ляво бедро. Обширно кръвонасядане пo ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица. Установените увреждания са резултат на действието на твърди ръбести предмети и пo давност могат да бъдат получени както се съобщава B предварителните сведения. Според съдебния лекар, при тези данни установените увреждания следва да се преценяват no медико-биологичния признак: Разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.В Допълнение към съдебно-медицинското удостоверение, изготвено на 29.10.2024г., след анализ на допълнително представената медицинска документация, съдебният лекар установява Подкожна колекция от кръв на ляво бедро, наложила оперативна интервенция за евакуацията й. В това „Допълнение към съдебно-медицинското удостоверение“ изрично е посочено, че при тези данни медико-биологичната квалификация на телесната повреда не се променя.

От представените в първоинстанционното производство медицински документи и от констативно-съобразителната част на приетата съдебно – медицинска експертиза, се установява, че в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №017366/01.09.2024 г. с час 20,30 - 20,50 издаден от УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе на името на Б. Ш. С. ЕГН ********** е отразено следното:

"...Основна диагноза: Ухапване или удар от куче. Анамнеза: Ухапана от домашно куче. Обективно състояние: Рана от ухапване в областта на ляво бедро. Изследвания: Не. Терапия: Обработка. Стерилна превръзка. Студени компреси. Насочена към ОПЛ за ТАП и консулт с инфекционист...“. Ищцата е 5 посетила общопрактикуващия лекар на следващия ден, което е видно от Амбулаторен лист №24246А0609ВЕ/02.09.2024 г. час 09,45, издаден от д-р С.К. и след преглед е насочена към инфекционист-за преценка на поставяне на ваксина. В Амбулаторен лист №2425330D3595/09.09.2024 г. издаден от д-р С.К. на името на Б. С. е посочено, че на 08.09.2024г. пациентката е забелязала посиняване и оток на раната и цялото бедро. Насочена е за преглед към хирург.

По делото не е било спорно и от

Амб.лист

№24254509CFDD/10.09.2024 г., издаден от д-р Д.И. - специалист инфекциозни болести, се установява, че на Б. К.а е била поставена ваксина против бяс.На 09.09.2024г. е провела консултация със съдов хирург и хирург – Амб. лист №2425320CEDC2/09.09.2024 г.

В Епикриза -ИЗ №11636/18.10.2024 г. на името на Б. Ш. С. е отразено, че е постъпила в лечебното заведение на 18.10.2024 07:50ч., изписана на 20.10.2024 09:00ч. В „Извадка от оперативен протокол“ е отбелязано началото на операцията: 18.10.2024 12:30. Край на операцията: 18.10.2024 13:10ч. Извършена е интервенция за евакуацията на подкожна колекция от кръв.

Ищцата се е явявала на превръзки – вж.амб.лист от 1.11.2024г.; 4.11.2024г. и 08.11.2024г.