Определение № 1460 от 05.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1460 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800501021 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. И. С. срещу определение № 644 от 26.09.2025 година, постановено по гр.д.№ 844/2025 г., по описа на РС Самоков, с което е прекратено съдебното производство по делото, касателно иска й срещу Л. Л. Ш., като недопустимо.

Частният жалбоподател моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, тъй като счита, че в случая вземането на взискателя Л. Ш. е погасено по давност, тъй като по чл.114,ал.3 от ЗЗД вземането за вреди възниквало от деня на откриването на дееца и от същия момент то ставало изискуемо. поради което вземането й е следвало да се предяви в 5 годишен срок, считано от 14.08.2017 г., което взискателя Л. Ш. по изп.дело № 20257930400223 образувано от ЧСИ Н.Д. с рег.№ 793 с район на действие Софийски окръжен съд не била сторила. Следователно счита, че по силата на чл.114 от ЗЗД от извършването на деянието - 14.08.2017 г. вземането за обещетение е станало изискуемо и е започнала да тече общата предвидена в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност относно вземането, а Л. Ш. взискател по изп.дело № 20257930400223 е поискала издаване на изпълнителен лист по 1 вземането си на 01.07.2025 г., т.е. след изтичане на петгодишната погасителна давност за вземането.

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за ЧАСТИЧНО основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, предявена от Р. И. С. срещу Л. Л. Ш. със следния петитум: че не дължи обещетение за вреди по влязла в сила присъда на взискателя Л. Л. Ш., поради изтекла погасителна давност и да се произнесете със съдебен акт относно това обстоятелство; да бъде обезсилен издаденият срещу нея от РС Самоков изп.лист от 01.07.2025 г. по НОХД № 29/2019 г., по описа на Самоковския районен съд - за 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане; да бъде прекратено образуваното срещу нея изп.дело № 20257930400223, на ЧСИ Н.Д. с рег.№ 793, с район на действие Софийски окръжен съд; да й бъде вдигнат запора по банковите сметки по изп.дело № 20257930400223, на ЧСИ Н.Д..

Правилно районният съд е приел, че исковете по т.2, т.3 и т.4 се явяват недопустими, тъй като ищцата цели да пререшаване на въпроса по влязла в сила наказателна присъда, което всъщност е допустимо чрез възобновяване на наказателното дело по друг ред, а останалите оплаквания следва да се развият чрез обжалване на действията на ЧСИ пред СОС.

В допълнение въззивният съд следва да изтъкне и други доводи в подкрепа на горния извод:

Действително чрез наведените твърдения и доводи в исковата молба ищцата – настоящ частен въззивен жалбоподател се стреми да пререши спор по влязла в сила присъда по НОХД, за което съществува друг процесуален ред – чрез евентуално възобновяване на наказателното производство пред САС, обезсилването на изпълнителния лист, издаден от РС Самоков въз основа на влязла в сила присъда не може да се претендира по настоящия исков ред, а останалите и свързани с горното оплаквания срещу действия на ЧСИ могат да бъдат предмет на производство по обжалване действията на ЧСИ чрез последния до съответния окръжен съд, по реда и в сроковете на чл.435, ал.2 – 2 чл.438 ГПК, което е недопустимо да се претендира по настоящия исков ред пред РС Самоков.

Горното обуславя оставяне на частната въззивна жалба в тези части без уважение.

Касателно първата претенция обаче, въззивният съд счита, че от действителната воля на ищцата и от изложените доводи в исковата молба, в уточнителната такава до райониня съд и от наведените съображения в частната въззивна жалба става ясно, че същата предявява иск, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, като иска съда да приеме за установено спрямо нея, че правото на принудително изпълнение на ответницата по образуваното въз основа на Присъда № 13/12.04.2021 г. по НОХД № 29/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Самоков и изпълнителен ист от 01.07.2025 г., изпълнително дело № 20257930400223, на ЧСИ Н.Д. с рег.№ 793, с район на действие Софийски окръжен съд е погасено по давност.

Изложените от ищцата твърдения и обстоятелства подлежат на установяване и преценка от първоинстанционния съд, доколкото проведения съдебен процес спира давността и от кога следва да се изчислява, като същите представляват въпроси по основателността, а не по допустимостта на иска, тъй като страната има правен интерес от отричане на изпълняемото право на взискателя при наличие и настъпване на определени факти.

По разноските:

В случая настоящото определение на окръжния съд не представлява „акт, с който приключва делото в съответната инстанция“, поради което правилата на чл.81 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК се явяват неприложими и разноски на този етап не следва да се присъждат, тъй като противната страна не ги е предизвикала с поведението си, а се възлагат на правоимащата страна с окончателния съдебен акт по съществото на спора.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 644 от 26.09.2025 година, постановено по гр.д.№ 844/2025 г., по описа на РС Самоков, В ЧАСТТА, с която е прекратено съдебното производство по делото, като недопустимо по отношение на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК – за признаване от съда за установено по отношение на ищцата Р. И. С., че 3 правото на принудително изпълнение на ответницата Л. Л. Ш. по образуваното въз основа на Присъда № 13/12.04.2021 г. по НОХД № 29/2019 г., по описа на Районен съд Самоков и изпълнителен лист от 01.07.2025 г., изпълнително дело № 20257930400223, на ЧСИ Н.Д. с рег.№ 793, с район на действие Софийски окръжен съд е погасено по давност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. И. С. за присъждане на разноски по настоящото производство.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС Самоков съдопроизводствените действия по този иск. за продължаване на

В тази част опредеелението е окончателно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. И. С. В

ОСТАНАЛАТА ЧАСТ срещу определение № 644 от 26.09.2025 година, постановено по гр.д.№ 844/2025 г., по описа на РС Самоков, с което е прекратено съдебното производство по делото, като недопустимо по отношение на следните искови претенции: да бъде обезсилен издаденият срещу нея от РС Самоков изп.лист от 01.07.2025 г. по НОХД № 29/2019 г., по описа на Самоковския районен съд - за 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане; да бъде прекратено образуваното срещу нея изп.дело № 20257930400223, на ЧСИ Н.Д. с рег.№ 793, с район на действие Софийски окръжен съд; да й бъде вдигнат запора по банковите сметки по изп.дело № 20257930400223, на ЧСИ Н.Д..

Определението в тази част подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1460 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800501021 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. И. С. срещу определение № 644 от 26.09.2025 година, постановено по гр.д.№ 844/2025 г., по описа на РС Самоков, с което е прекратено съдебното производство по делото, касателно иска й срещу Л. Л. Ш., като недопустимо.

Частният жалбоподател моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, тъй като счита, че в случая вземането на взискателя Л. Ш. е погасено по давност, тъй като по чл.114,ал.3 от ЗЗД вземането за вреди възниквало от деня на откриването на дееца и от същия момент то ставало изискуемо. поради което вземането й е следвало да се предяви в 5 годишен срок, считано от 14.08.2017 г., което взискателя Л. Ш. по изп.дело № 20257930400223 образувано от ЧСИ Н.Д. с рег.№ 793 с район на действие Софийски окръжен съд не била сторила. Следователно счита, че по силата на чл.114 от ЗЗД от извършването на деянието - 14.08.2017 г. вземането за обещетение е станало изискуемо и е започнала да тече общата предвидена в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност относно вземането, а Л. Ш. взискател по изп.дело № 20257930400223 е поискала издаване на изпълнителен лист по 1 вземането си на 01.07.2025 г., т.е. след изтичане на петгодишната погасителна давност за вземането.

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за ЧАСТИЧНО основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, предявена от Р. И. С. срещу Л. Л. Ш. със следния петитум: че не дължи обещетение за вреди по влязла в сила присъда на взискателя Л. Л. Ш., поради изтекла погасителна давност и да се произнесете със съдебен акт относно това обстоятелство; да бъде обезсилен издаденият срещу нея от РС Самоков изп.лист от 01.07.2025 г. по НОХД № 29/2019 г., по описа на Самоковския районен съд - за 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане; да бъде прекратено образуваното срещу нея изп.дело № 20257930400223, на ЧСИ Н.Д. с рег.№ 793, с район на действие Софийски окръжен съд; да й бъде вдигнат запора по банковите сметки по изп.дело № 20257930400223, на ЧСИ Н.Д..

Правилно районният съд е приел, че исковете по т.2, т.3 и т.4 се явяват недопустими, тъй като ищцата цели да пререшаване на въпроса по влязла в сила наказателна присъда, което всъщност е допустимо чрез възобновяване на наказателното дело по друг ред, а останалите оплаквания следва да се развият чрез обжалване на действията на ЧСИ пред СОС.

В допълнение въззивният съд следва да изтъкне и други доводи в подкрепа на горния извод:

Действително чрез наведените твърдения и доводи в исковата молба ищцата – настоящ частен въззивен жалбоподател се стреми да пререши спор по влязла в сила присъда по НОХД, за което съществува друг процесуален ред – чрез евентуално възобновяване на наказателното производство пред САС, обезсилването на изпълнителния лист, издаден от РС Самоков въз основа на влязла в сила присъда не може да се претендира по настоящия исков ред, а останалите и свързани с горното оплаквания срещу действия на ЧСИ могат да бъдат предмет на производство по обжалване действията на ЧСИ чрез последния до съответния окръжен съд, по реда и в сроковете на чл.435, ал.2 – 2 чл.438 ГПК, което е недопустимо да се претендира по настоящия исков ред пред РС Самоков.

Горното обуславя оставяне на частната въззивна жалба в тези части без уважение.

Касателно първата претенция обаче, въззивният съд счита, че от действителната воля на ищцата и от изложените доводи в исковата молба, в уточнителната такава до райониня съд и от наведените съображения в частната въззивна жалба става ясно, че същата предявява иск, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, като иска съда да приеме за установено спрямо нея, че правото на принудително изпълнение на ответницата по образуваното въз основа на Присъда № 13/12.04.2021 г. по НОХД № 29/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Самоков и изпълнителен ист от 01.07.2025 г., изпълнително дело № 20257930400223, на ЧСИ Н.Д. с рег.№ 793, с район на действие Софийски окръжен съд е погасено по давност.