Решение № 294 от 05.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Варна, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110204824 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ“ 201 чрез ю.к. Боряна Лечева, против НП № 03–014186 от 16.02.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Варна, с което на Мрежови експлоатационен район – Варна БУЛСТАТ **** за нарушаване разпоредбата на чл. 2, ал.1 и чл. 4, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ вр. чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4000лв., на осн. чл. 413 ал.2 от КТ.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, навеждат се твърдения за липса на извършено нарушение, отправено е искане за отмяна на НП. В условията на алтернативност се моли да бъде намален размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на НП с основен аргумент липса на извършено нарушение. В условията на алтернативност моли наложеното с НП наказание да бъде намалено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение както за настоящата така и за касационната инстанция.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а 1 във фазата по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата е пададена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

През месец януари 2022год. служители на дирекция „ИТ“ Варна, сред които и св. М. М. – Ж., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „Мрежови експлоатационен район – Варна“ – поделение на въззивното дружество „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. В хода на проверката, проверяващите установили, че „Мрежови експлоатационен район – Варна“, в качеството му на работодател не е застраховал за риска „трудова злополука“ лицето С.А.Т. ЕГН **********, на длъжност „техник релейна защита и автоматика“, работещ в дейност КИД 35 „производство и разпределение на електрически и топлинна енергия на газообразни горива“, с коефициент на трудов травматизъм 1,02 по-висок от средната 0,62, съгласно Заповед № РД-01-31/22.10.2020год. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности. От представените документи – застрахователни полици и анекси било установено, че до 31.01.2021год. лицето е било застраховано за риск „трудова злополука“, но след тази дата лицето не фигурирало в последваща полица № 3607210100R000007 със срок на застраховката от 01.02.2021год. до 31.01.2022год.. Същото било добавено с Анекс към полицата от 18.02.2021год., след кончината му в резултат на трудова злополука.

При тези констатации на 28.01.2022год. св. М. Михайлова – Ж. съставила срещу „Мрежови експлоатационен район – Варна“ АУАН № 03014186, в който е посочено, че „Мрежови експлоатационен район – Варна“ като работодател е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.1 и чл. 4, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ вр. чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ.

Актът бил предявен и връчен на Х. Г. – ръководител на „Мрежови експлоатационен район – Варна“.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН било подадено писмено възражение от Електроенергиен системен оператор“ ЕАД - МЕР Варна в което по същество се оспорва извършването на нарушение. Сочи, че се имало сключен договор между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, по силата на който договор работника С. Т. бил застрахован.

Възражението не било прието от АНО и на 16.02.2022год., въз основа 2 акта, административнонаказващият орган е издал атакуваното Н П № 03014186, като е възприел изцяло констатациите описани в акта, приел е че Мрежови експлоатационен район – Варна е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.1 и чл. 4 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ вр. чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ и на основание чл. 413, ал.2 от КТ от му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 4000лв.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на показанията на св. М. М.- Ж. дадени в хода на съдебното следствие, както и всички приобщени писмени доказателства, както тези приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, така и тези представени от страните непосредствено пред съда.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, доколкото наказаното с НП лице няма самостоятелна правосубектност и е поделение на „Електроенергиен системен оператор“ ЕИК ***, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че нарушаване разпоредбата на чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл. 2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ е налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

В случая по делото не е спорно, че лицето С. Т., към месец февруари 2021год. се е намирал в трудови правоотношения с Мрежови експлоатационен район – Варна на длъжност „техник релейна защита и 3 автоматика“, която дейност попада в обхвата на дейностите с код по КИД 35 „производство и разпределение на електрически и топлинна енергия на газообразни горива“ и за нея съобразно Заповед № РД-01-61 от 22.10.2020г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021г. на министъра на труда и социалната политика е определен коефициент на трудов травматизъм 1.02 при определен среден такъв за страната 0.62. Горното е налагало работника С. Т. да бъде застрахован за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя си.

От приобщените по делото Договор № 0155-ЦУ/12.11.2018год. сключен между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „застрахователно Акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, застрахователна полица № 3607200100000004 и Анекс към горе цитираните договор и застрахователна полица, се установява, че С. Т. е бил застрахован за риска трудова „трудова злополука“ до 31.01.2021год. От приложената към преписката Застрахователна полица № 3607210100R000007 и Анекс 1 към нея обаче се установява, че за следващата година 2021год. Т. е бил застрахован едва на 18.02.2021год. (след неговата смърт. С други думи от 01.02.2021год. до смъртта му, която видно от данните по делото е настъпила на 09.02.2021год. за него застраховка „трудова злополука“ не била налице.

В съдебно заседание, а и още в хода на досъдебната фаза на административнонаказателното производство въззивникът е направил възражение, че нарушение няма защото имало валидно сключен договор със застрахователно дружество като този договор нямал за предмет застраховане на конкретни работници, а била направена групова застраховка която обхващала всички работници, в това число и С. Т..

Съдът не споделя това възражение доколкото от цялостния прочит на договора не оставя никакво съмнение, че застрахованите работници следва да са изрично посочени в списък който възложителя трябва да представи на застрахователя.

Така на пример в т.3.19 от Договора е посочено, че „Застрахователната сума, посочена в настоящия договор е в размер на 8-кратния размер на годишната брутна заплата на всеки работник или служител, определена на база на месечната им брутна заплата към 31.12.2017год., съгласно поименен списък на работниците и служителите от дружеството и индивидуалните им брутни работни заплати към 31.12.2017год. На участника определен за Изпълнител на застраховката ще бъде предоставен актуален поименен списък на работниците и служителите на Възложителя , за които ще бъде сключен застрахователен договор за задължително застраховане на риска „трудова злополука“, индивидуалните месечни заплати към 31.12.2017г.“ След това в т. 4 АКТУАЛИЗИРАНЕ НА БРОЯ НА

ЗАСТРАХОВАНИТЕ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА ЕСО ЕАД И

РАЗМЕРА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА СУМА в т.4.1 от Договора е предвидено Възложителят да представя на Изпълнителя на всеки шест месеца 4 до 15-то число на месеца следващ отчетния период актуална информация под формата на справка за застрахованите работници и служители по застрахователния договор и индивидуалните брутни месечни заплати на застрахованите лица. Съобразно т.4.3 от Договора на базата на предоставената от Възложителя справка за всеки отчетен период, съгласно т.4.1 и т.4.2, съдържаща актуална информация за броя на застрахованите работници и служители и/или индивидуалните им брутни месечни заплати, страните по застрахователния договор подписват допълнително споразумение към договора. Допълнителното споразумение урежда общия брой на застрахованите работници и служители и общата застрахователна сума по застрахователния договор …. Към допълнителното споразумение, като неразделна част от същото, Възложителят прилага подписана и подпечатана справка, представляваща поименен списък на застрахованите работници … В т. 4.4 от договора също изрично е посочено, че базата за преизчисляване на дължимата от Възложителя застрахователна премия за периода на действие на застрахователния договор се формира всяка година въз основа на представена актуална справка, представляваща поименен списък на застрахованите работници.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че нарушение на чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл. 2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ е налице.

Въпреки горното обаче съдът прецени, че макар наказващият орган правилно да е приел, че Мрежови експлоатационен район – Варна има качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ по отношение на С.

Т., то неправилно в случая му е наложил административно наказание „Имуществена санкция”.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗАНН адм.наказателната отговорност е лична. С други думи субект на същата е ФЛ. Нормата на чл. 83 ал. 1 от ЗАНН сочи, че в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. На свой ред с нормата на чл.412а, т.2 от