Решение № 3267 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3267 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20211100110499 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищецът „Респромкомплект“ АД поддържа в исковата молба, че с ответника „Тарктур“ ЕООД са съдружници в ДЗЗД „Респром – Тарктур“ от 27.04.2015 г., което дружество е създадено единствено с цел участие и изпълнение на обществена поръчка за изграждане на кули за превенция на пожари н а община Чепеларе. В резултат на сключения договор за гражданско дружество, същото е вписано в регистър Булстат и регистрирано по ДС, като има открита банкова сметка в „БАКБ“ АД, по която са извършвани плащанията във връзка с обществената поръчка.

Съгласно дружествения договор на ДЗЗД „Респром – Тарктур“, дружеството се управлява и представлява от „Респромкомплект“ АД, като само за разпореждане с банковите сметки на дружеството е добавен втори подпис от страна на съдружника „Тарктур“ ЕООД. В договора също така са изрично посочени дейностите, които всеки от съдружниците ще извършва при изпълнение на обществената поръчка, съответно и за посочените в чл. 12 от договора дейности ще получи възнаграждение.

От страна на „Респромкомплект“ АД са издадени следните фактури: 1. Фактура № 0300000067/17.08.2015 г. на стойност 399 485,04 лв. с ДДС – доставка на технологично оборудване, с получател ДЗЗД „Респром – Тарктур“; 2. Фактура № 9000000066/30.11.2015 г. на стойност 601 200 лв. с ДДС – плащане по договор с получател ДЗЗД „Респром – Тарктур“; фактура № 900000083/25.03.2016 г. на стойност 22 045,28 лв. с ДДС – плащане по договор с получател ДЗЗД „Респром – Тарктур.

1

От така посочените фактури на обща стойност 1 022 730,32 лв. с ДДС, „Респромкомплект“ АД е получил частично плащане по фактура № 0300000067/17.08.2015 г. на стойност 399 000 лв. с ДДС и частично плащане по фактура № 9000000066/30.11.2015 г. на стойност 501 000 лв., като не е получил плащане на част от фактура № 0300000067/17.08.2015 г. в размер на 485,04 лв. с ДДС, част от фактура № 9000000066/30.11.2015 г. в размер на 100 200 лв . с ДДС и изцяло по фактура № 900000083/25.03.2016 г. в размер на 22 045,28 лв. с ДДС. Ето защо, ищецът поддържа, че от 25.03.3016 г. до настоящия момент „Респромкомплект“ АД има ликвидно и изискуемо вземане по тези фактури от ДЗЗД „Респром – Тарктур“ в размер на 122 730,32 лв.

Поддържа се, че от м. март 2016 г. упълномощеното за втори подпис лице за банкови разплащания от другия съдружник – „Тарктур“ ЕООД, Х.С. е протакал подписването на платежните нареждания за разплащане на дължимите суми към „Респромкомплект“ АД, като може би една от причините е била да се прикрие факта, че НАП е запорирала и съответно наредила на община Чепеларе да й преведе сума в размер на 87 971,13 лв. заради задължения за данъци и осигуровки на „Тарктур“ ЕООД.

В исковата молба се поддържа, че в периода 1016 г. – 10.03.2017 г. са извършвани неправомерно преводи (включително и с фалшифициране на подписа на управителя на ищеца В. Г. Д.) от сметката на гражданското дружество към сметката на ответника и за задължения на ответника, както следва: 1). 34 274,14 лв. с ДДС, по наложен запор от НАП на ответника за непогасени публични задължения, по издадени от ответника 4 бр. фактури в периода 2015 г . - 2016г. 2). На 22.08.2016 г. по платежно нареждане от ответника - 24 000 лв. 3). На 24.08.2016 г. по платежно нареждане от ответника - 20 000 лв. 4). На 26.08.2016 г. – 2 бр. банкови плащания – за 14 000 лв. и за 29 900 лв., наредени от ответника.

Ищецът поддържа, че независимо от проведени преговори с „БАКБ“ АД за извънсъдебно уреждане на спора и връщане на неправомерно преведените суми, не се е постигнало споразумение с банката.

Ето защо, ищецът претендира сума в размер на 122 174, 14 лв., сума с която е неправомерно увреден от ответника, в качеството му на съдружник в гражданското дружество, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Ответникът „Тарктур“ ЕООД оспорва изцяло иска по основание и размер, като излага подробни съображения в депозирания отговор. Сочи, че не е налице неоснователно обогатяване, каквито правни доводи се излагат в исковата молба, като дори и да е възникнала увреда, тя е за гражданското дружество. Сочи, че липсва уговорка точно на ищеца да се дължат сумите, които са прехвърлени с платежни нареждания от 22.08.2016 г., 24.08.2016 г. и 26.08.2016 г. към „Тарктур“ ЕООД. Твърди, 2 че процесните платежните нареждания са автентични и са подписани от ищеца. Сочи, че сумите са били дължими с оглед изпълнени от ответника СМР, а платежните са му предоставени подписани от самия ищец. Счита, че до прекратяване на гражданското дружество и окончателна рекапитулация, не може да се прецени каква част от имуществото е на ищеца, респ. му се дължат вноски, печалба и ли друг вид разходи.

Релевира възражение за давност. Счита, че претенцията на ищеца се основава на обстоятелства, за които той носи изключителна вина и отговорност, и действа в условията на злоупотреба с право.

Третото лице помагач „Българо – американска кредитна банка“ АД сочи, че в банката е спазен реда при оформяне на платежните нареждания.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Настоящият състав приема че е предявен иск по чл. 49 ЗЗД , доколкото е срещу търговско дружество, във вр. с чл. 45 ЗЗД. (доколкото в случая се излагат обстоятелства, касаещи увреждане от неизпълнение на правилото да не се вреди другимо, в този см. решение № 11/03.02.2015 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 3889/2014 г. на IV, Г.О.) Действително, съгласно чл. 359, ал. 3 от ЗЗД, съдружникът може да иска своя дял от общата собственост, само при излизане на дружеството или при прекратяването му, но доколкото в случая се сочат неправомерни увреждащи действия, е налице претенция за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане.

Видно от представеният по делото договор за гражданско дружество от 27.04.2015 г., „Респромкомплект“ АД и „Тарктур“ ЕООД са се споразумени за създадат гражданско дружество по смисъла на ЗЗД с наименование „Респром – Тарктур“, за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет “Изграждане на интегрирана система за ранно известяване на горските пожари“, с възложител община Чепеларе.

Съгласно чл. 4 от договора, всички банкови операции на и от името на консорциума, ще се извършват единствено от управителя (В. Г. Д.), само заедно със съдружника „Тарктур“ ЕООД, който в тези случаи ще действа чрез пълномощника си Х.Х.С.. В чл. 13 от договора е предвидено, че печалбите и загубите от дейността на дружеството се разпределят пропорционално на участието им в съвместната дейност, а именно: 50% за „Респромкомплект“ АД и 50% за „Тарктур“ ЕООД.

По делото са представените описаните в исковата молба фактури (л.12 и сл.), както и разпореждане за изпълнение от 21.03.2016 г. на НАП, ТД - София, на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК за сумата от 32 997,60 лв. във връзка с наложен запор на „Тарктур“ ЕООД, както и споразумение от 20.03.2017 г.

Представен е и договор за възлагане на обществена поръчка, сключен между 3 община Чепеларе и ДЗЗД „Респром – Тарктур“, представлявано от В. Д., в качеството му на управител на гражданското дружество, както и ценово предложение.

Съгласно чл. 357 ЗЗД, с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединяват своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

Разпоредбата на чл. 359 от ЗЗД предвижда, че всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците, като ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.

Действително, съгласно заключението на съдебно-графологичната експертиза от 13.02.2023 г., подписите в платежните нареждания от 22.08.2016 г. за сумата от 24 000 лв., от 24.08.2016 г. за сумата от 20 000 лв, от 26.08.2016 г.за сумата от 14 000 лв. и от 26.08.2016 г. за сумата от 29 900 лв., обекти на екпертизата, не са изпълнени от В. Г. Д..

Идентично е и заключението на приетата повторна експертиза. С оглед категоричните заключенията на експертизите, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда показанията на св. Владов и Станков, относно обстоятелствата, по какъв ред се подписват платежните нареждания за плащания в полза на гражданското дружество.

В случая, общо платените суми към гражданското дружество (съгласно твърденията на самия ищец в исковата молба), са в размер на 1 022 730,22 лв., а в полза на ищеца са преведени суми в размер на 900 000 лв. с ДДС, т.е. сума надхвърляща далеч 50 %, поради което няма увреда за ищеца, респ. дори и да се приеме, че сумите са преведени без потвърждение на представител на ищеца, същите са дължими такива към ответното дружество. Отделно от това, доколкото гражданското дружество към момента не е прекратено, не би могло да се направи рекапитулация на ползите и дейностите, извършени от двете дружества, обединили се за извършване на съвместна дейност.

Ето защо, съдът приема, че не е възникнало право на обезвреда за неправомерни действия от страна на ответното дружество, по отношение на ищеца.

Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 122 174, 14 лв., сума с която ищеца „Респромкомплект“ АД е неправомерно увреден от ответника, в качеството му на съдружник в гражданското дружество, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Относно разноските.

При този изход на спора, в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 4 500 по договора за ПЗС от 10.03.2022 г., което не е прекомерно, с оглед цената на иска и извършените процесуални действия.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, от „Респромкомплект“ АД, ЕИК 121078829, гр. София, район „Илинден“, ул. ********* срещу „Тарктур“ ЕООД, ЕИК 200183542, гр. София, район „Младост“, ул. „*********, за заплащане на сумата от 122 174, 14 лв., представляваща сбор от неправомерно наредени четири банкови преводи в „БАКБ“ АД, както следва: 1. На 22.08.2016 г. 24 000 лв. 3). На 24.08.2016 г. - 20 000 лв. 4). На 26.08.2016 г. – 2 бр. банкови плащания – за 14 000 лв. и за 29 900 лв., с която сума е увреден от ответника, в качеството му на съдружник в гражданското дружество ДЗЗД „Респром – Тарктур“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Респромкомплект“ АД, ЕИК 121078829, гр. София, район „Илинден“, ул. *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на „Тарктур“ ЕООД, ЕИК 200183542, гр. София, район „Младост“, ул. „*********, сумата от 4 500 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

Решението е постановено при участието на „Българо-американска кредитна банка“ АД, ЕИК 121246419, трето лице помагач на ищеца.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5