Определение № 975 от 19.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. Перник, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело № 20251700100443 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното Решение № 275 от 31.10.2025 г. по гр.д. № 443/2025 г. на ПОС, в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски в размер на сумата от 1602,02 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 3850 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение. Счита, че в случая е приложима хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на поведението на ответника, поради което сторените от ищците деловодни разноски и заплатена държавна такса в хода на настоящото производство следва да останат в тяхна тежест. Били налице и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът бил признал иска в срока за отговор на исковата молба и с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Ответното дружество не било предприемало действия по принудително изпълнение въз основа на изпълнителния титул и не било конституирано като взискател по изпълнителното дело, което било прекратено с постановление на ЧСИ. Цитира относима съдебна практика в защита на изложените си твърдения, че не дължи разноски. На следващо място присъдените в полза на страните разноски за адвокатско възнаграждение били прекомерни с оглед на фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални действия. В този смисъл се позовава на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Моли съдът да измени постановеното по делото решение, в частта за разноските в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски в размер на сумата от 1602,02 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 3850 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна ищците Ю. Т. В. и Ю. Т. В., чрез младши адвокат Х. С. и адв. Х. Х. от САК, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозирала писмен отговор на молбата. Считат, че молбата е допустима, но не е основателна, тъй като правилно съдът бил приел, че не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и ал. 5 ГПК и че заплатеното им адвокатско възнаграждение било отговаряло на фактическата и правна сложност на делото и на извършената от тях работа. Било видно от съобщението на ответника с изх. № СТМТ/2025/05/00042, че същият бил търсил от ищците вземането си и бил депозирал и молба с вх. №16682/02.07.2019 г. при ЧСИ Ст. Бадев, с която бил искал да бъде конституиран като взискател. Ответникът многократно бил провеждал и телефонни разговори с ищците с покана за изпълнение, макар и частично. С оглед на изложеното за ищците бил налице правен интерес от съдебна защита, като със сила на пресъдено нещо да бъде признато за установено, че не дължат вземанията. Размерът на адвокатското възнаграждение не бил прекомерен по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като двамата ищци били 1 солидарни длъжници и били защитавали свои интерес на обща стойност от 40 050,49 лв., поради което адвокатското възнаграждение от 3850 лв., което било и минималното съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ не било прекомерно, а справедливо определено съобразно фактическата и правна сложност на делото и свършената от адвокатите на ищците работа. Цитираното Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 не задължавало съда, а му предоставяло възможност да съобрази по своето вътрешно убеждение дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив на фактическата и правна сложност на делото и на извършената работа. Моли да се остави без уважение молба на ответника по чл. 248 ГПК като неоснователна.

Пернишкият окръжен съд намира, че молбата по чл. 248 ГПК на ответника е допустима.

Същата е подадена в срок от активно легитимирана страна. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Действително по въпроса за присъждането на разноски, по предявен установителен иск по чл. 439, ал.2 от ГПК и направено признание за недължимост на вземането, за което ответната страна има изпълнителен лист, имаше противоречива съдебна практика на ВКС.

Настоящият състав е приемал, че само наличието на изпълнителен лист и изпълнително дело, по което отдавна няма извършвани никакви изпълнителни действия, същото е перемирано, а вземането е погасено по давност и след направено признание от страна на ответника, че вземането е погасено по давност и недължимо, не следва да се присъждат разноски. В последните две години обаче съдебната практика на ВКС се промени единствено в насрещната насока. С оглед актуалната практика на ВКС: Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл.

274, ал. 3 ГПК при допуснато касационно обжалване като е дадено разрешение при аналогична фактическа обстановка: при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано.; Определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на II т. о. на ВКС, също в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и при допуснато частно касационно обжалване е даден отговор за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и при липса на образувано въз основа на този титул изпълнително производство. Съображенията са аналогични и на тези, обективирани в определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 2062/2018 г., на IV г. о. на ВКС. Прието е, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позоваването на давността не може да се направи извън исковия процес. В хипотезата и на отсъствие на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителната давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.; Определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на II т. о. на ВКС отричането на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. С оглед тази промяна в практиката на ВКС и настоящият съдебен състав промени своята практика в същата насока и към момента всички съдебни състави на Пернишкия окръжен съд, са в подкрепа на актуалната практика на ВКС. По 2 конкретното дело с писмения отговор на исковата молба ответникът е признал предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на изпълняемо право срещу ищците и е направил искане да не се присъждат разноски в тяхна полза. Видно от съобщението на ответника с изх. № СТМТ/2025/05/00042 същият е търсил от ищците вземането си и бил депозирал и молба с вх. №16682/02.07.2019 г. при ЧСИ Ст. Бадев, с която бил искал да бъде конституиран като взискател. Следователно са налице активни действия от страна на ответника свързани с принудителното изпълнение на задълженията по процесния изпълнителен титул. Съобразно актуалната практика на ВКС – отричането на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото С оглед гореизложеното молбата се явява неоснователна, поради което обжалваното решение не следва да бъде изменено в частта за разноските. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищците са заплатили сумата от 3850 лв. за осъществяване на правна помощ и съдействие. Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение следва да бъде в справедлив размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. В настоящия случай е предявен един иск в защита на един интерес от страна на двамата ищците. Защитаваният интерес е на обща стойност 40 050,49 лв., производството по делото не разкрива фактическа или правна сложност и е протекло в едно открито съдебно заседание, със събиране само на писмени доказателства. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа справедливото адвокатско възнаграждение за делото е в размер на 3854,04 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че заплатеното от двамата ищци адвокатско възнаграждение в размер на 3850 лв. не е прекомерно и уговорения размер е справедлив и съответен на фактическата и правна сложност на делото и извършената работа.

По изложените съображения Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното Решение № 275 от 31.10.2025 г. по гр.д. № 443/2025 г. на ПОС, в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски в размер на сумата от 1602,02 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 3850 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3