Решение № 2319 от 23.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2319 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д. като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110115392 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции, предявени от Т. Д. С., ЕГН **********, адрес: с. Г., община Д. Ч., ул. „О.П.“ № ** срещу ОУ „Х. С.“, с. Г., представляван от директора на училището, със седалище: с. Г., община Д. ч., ул. „Л.“ № **, както следва:

1/ с правно основание чл. 128, т.2 КТ с искане да се осъди ОУ „Х. С.“, с. Г. да заплати на Т. Д. С., ЕГН ********** сумата от 2758.52 лева /след направен частичен отказ от претенцията по реда на чл. 233 ГПК/, представляващо разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение за положен труд и изплатеното такова, за периода от 01.01.2023 г. до 28.08.2023 г., изчислено на база увеличението съгласно Анекс № ***** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование **** от 06.12.2022 г., считано от 01.01.2023 г., на основание чл.

128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г. /датата на п. к./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ОУ „Х. С.“, с. Г. да заплати на Т. Д. С., ЕГН ********** сумата от 482,96 лева, представляваща дължима лихва за забава за изплащане на сумата от 2758,52 лева, дължима за периода от 29.08.2023 г. до 01.12.2024 г. вкл.;

3/ с правно основание чл. 224, ал.1 КТ с искане да се осъди ОУ „Х. С.“, с. Г. да заплати на Т. Д. С., ЕГН ********** сумата от 3348,13 лева /след 1 допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща разлика между дължимото и изплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 156 дни за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. на база увеличението съгласно Анекс № ***** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование **** от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г.

/датата на п. к./ до окончателното изплащане на задължението;

4/ с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ОУ „Х. С.“, с. Г. да заплати на Т. Д. С., ЕГН ********** сумата от 586,19 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща дължима лихва за забава за изплащане на сумата от 3348,13 лева, дължима за периода от 29.08.2023 г. до 01.12.2024 г. вкл.;

5/ с правно основание чл. 222, ал. З КТ, с искане да се осъди ОУ „Х.

С.“, с. Г. да заплати на Т. Д. С., ЕГН ********** сумата от 4957,81 лв. /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща разлика между дължимото и изплатеното обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни месечни трудови възнаграждения, на база увеличението съгласно Анекс № ***** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование **** от 06.12.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г. /датата на п.к./ до окончателното изплащане на задължението;

6/ с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ОУ „Х. С.“, с. Г. да заплати на Т. Д. С., ЕГН ********** сумата от 868,01 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща дължима лихва за забава за изплащане на сумата от 4957,81 лева, дължима за периода от 29.08.2023 г. до 01.12.2024 г. вкл.

В исковата молба, ищецата твърди, че е работила при ответника като е заемала длъжността „директор“ на ОУ „Х. С.“, с. Г.. Считано от 28.08.2023 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал.1 и ал.2 КТ като е издадена заповед от 03.08.2023 г. Заявява, че е била член на синдикалната организация към Съюза на работодателите в системата на просветата в България до 28.08.2023 г. На 10.08.2023 г. е сключен Анекс № ***** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование **** от 06.12.2022 г. между МОН и две синдикални организации – Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С него е прието изменение на минималната основна работна заплата, считано от 01.01.2023 г. като за директор е предвидена заплата от 2082 лева. Изменението на КТД е заложено и в Закона за държавния бюджет за 2023 г., който макар и приет на 01.08.2023 г., влиза в сила на 01.01.2023 г. На 04.09.2023 г. е отправено искане за 2 преизчисляване на дължимото й трудово възнаграждение, обезщетение за неползван отпуск и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно сключения Анекс. С писмо от 01.12.2023 г. е отказано преизчисляване. Твърди, че размерът на работната заплата, съгласно действащия трудов договор е 3094,72 лева, а след увеличението, съгласно анекса е в размер на 3545,43 лева. Дължимото трудово възнаграждение, съгласно увеличението за месеците януари – юли е в размер на 450,70 лева месечно, а за месец август 372,30 лева. Заявява, че разликата между изплатеното и дължимото трудово правоотношение за периода от 01.01.2023 г. до 28.08.2023 г. е 3527,30 лева. Размерът на изплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 34 041,92 лева, но с оглед подписания анекс претендира още сумата от 4957,79 лева. Заявява, че е получила обезщетение за неползван отпуск в размер на 156 дни /31 дни за 2020 г.; 32 дни за 2021 г.; 56 дни за 2022 г. и 37 дни за 2023 г./ – 22 989,35 лева, но с оглед подписания анекс твърди, че й се дължи и сумата от още 3348,12 лева. Претендира и лихва за забава върху всяка една от главниците за периода от 29.08.2023 г. до 01.12.2024 г. вкл. Моли за уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата претенция. Оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответното училище като трудовото правоотношение е прекратено по нейно искане и депозирано от нея предизвестие. Не оспорва, че е заемала длъжността „директор". Счита, че не се дължи претендираното увеличение по отношение на работната заплата и получените обезщетения доколкото ищцата, не е член на някоя от двете синдикални организации, подписали споразумението, а освен това и постигнатите договорености влизат в сила, не от 01.01.2023 г., а от момента на постигане на договореностите. Твърдят, че постигнатите договорености се отнасят до лицата, които има действащи трудови правоотношения към момента на увеличението на заплатите като се позовава на нормата на чл. 118, ал.3 и чл.119, ал.1 КТ. Твърди, че липсва основание по отношение претендираните суми във връзка с получените обезщетения. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът след запознаване с материалите по делото, с оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковите претенции са предявени от и срещу надлежни страни в производството, при съобразяване постановките на Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС.

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № ********/03.08.2023 г.; че ищецът е заемал 3 длъжността „директор” на ОУ „Х. С.“, с. Г.; че е полагала труд за периода от 01.01.2023 г. до 28.08.2023 г.; че е отправила искане за заплащане на претендираната разлика относно дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за придобито право на пенсия и осигурителен стаж и възраст и обезщетение за неползван платен годишен отпуск на 04.09.2023 г., но й е отказано изплащане на претендираните суми с писмо от 01.12.2023 г.

Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства – заповед № ********/03.08.2023 г., писмо от Началник на РУО – Варна с изх. № *****-618/01.12.2023 г.; мотивирано искане от Т. Д. С. с изх.

№ ******/04.09.2023 г. и заявление от Т. С. от 28.11.2023 г.

Като писмено доказателство по делото е приета служебна бележка от М И. В., с изх. № 3/05.11.2024 г., от която се доказва, че Т. Д. С. е била редовен член на Общинска организация – град Д. ч. област В. към Съюз на работодателите в системата на Народната просвета в България /СРСНПБ/ от 2005 г. до 28.08.2023 г.

От Анекс № *****/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование

Д

*********/06.12.2022 г. се установява, че е изменен текстът на чл. 27 като са променени размерите на минималните работни заплати на директори, заместник – директори, педагогически специалисти, старши учители и старши възпитатели, главен учител и главен възпитател, считано от 01.01.2023 г.

Същият е подписан от представляващият Министерство на образованието, министър и председателите на СРСНПБ, СБУ към КНСБ, Синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“, СДСОРБ и НУС към КНСБ.

При анализа на горепосочените писмени доказателства, следва изводът, че Т. Д. С. е била член на една от синдикалните организации /СРСНПБ/, подписала анекс № *****/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование

Д

*********/06.12.2022 г.

От заповед № ********/03.08.2023 г. е видно, че се прекратява трудовото правоотношение на Т. Д. С., на основание чл. 326, ал.1, ал.2 КТ, считано от 28.08.2023 г., следователно трудовото правоотношение на ищцата е било действащо към датата на подписване на анекса № *****/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д *********/06.12.2022 г., доколкото именно в заповедта е посочена датата, от която същото се счита прекратено, независимо, че заповедта е издадена на 03.08.2023 г. Само предвид гореизложените мотиви, доколкото трудовото правоотношение на ищцата е било действащо към датата на подписване на анекса към колективния трудов договор – 10.08.2023 г. и предвид факта, че същото е прекратено след тази датата, следва изводът, че исковите претенции са доказани по основание.

Неоснователно е възражението на ответника, че едва с издаването на правила за определяне на работните заплати на директорите на общинските и 4 държавните училища, на центрове за специална образователна подкрепа, регионалните центрове за подкрепа на приобщаващо образование, на центровете за подкрепа на личностно развитие, по чл. 19, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование, на астрономическите обсерватории и планетариуми, на държавния логопедичен център и на националния дворец на децата, считано от 01.03.2023 г., въз основа на заповед № *****/30.08.2023 г. се определя размера на заплатите за директорите, тъй като правилата не представляват нормативен акт, аргумент от чл. 3 и сл. от ЗНА. Освен това ищцата претендира възнаграждение, съобразно договореното в анекса, което допълнително обосновава извода за неоснователност на възражението на ответника.

За яснота съдът следва да посочи, че изрично в анекса от 10.08.2023 г. към КТД е посочено откога започва действието на предвиденото изменение от минал момент - считано от 01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите на колективния трудов договор Д *********/06.12.2022 г. След като страните по колективния трудов договор, който в правната доктрина се дефинира като нормативно съглашение, изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023 г., това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно от значение е съответният служител да е бил страна по индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023 г., заемайки съответна длъжност в системата на училищното и предучилищното образование, както и да е членувал към същата дата в синдикалната организация - страна по колективния трудов договор. Да се приеме обратното, означава да се приеме неравноправно третиране, тъй като определени лица, които са заети в сферата на образованието и са членове на синдикалната организация към 10.08.2023 г., т. е. формално са обвързани от КТД, но не са работили по трудово правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023 г. и впоследствие до приемането на измененията, да получат увеличение за посочения период, което би било в противоречие с всяка житейска логика, а и със закона, доколкото съгласно нормата на чл. 128, т.