Решение № 4117 от 16.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4117 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100503056 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищцата С. Н. К. срещу решение № 3019 от 17.02.2026 г., постановено по гр. дело № 49762/2025 г. по описа на СРС, 40 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Топлофикация София“ ЕАД положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 238,21 лв. (121,79 евро), представляваща недължимо платена на 10.05.2024 г. сума в полза на „Топлофикация София“ ЕАД при липса на основание за плащането, ведно със законната лихва от 19.09.2025 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 211/2025 г. по описа на РС – Ивайловград.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че ищцата не претендира конкретната парична сума, преведена на 10.05.2024 г., а надплатените по процесния дълг парични средства в посочения размер, доколкото в хода на изпълнителното производство са удовлетворени всички вземания на ответника към нейната наследодателка. Въззивницата намира, че плащането на процесната сума 1 от 238,21 лв. на 10.05.2024 г. е било извършено без основание, доколкото същата е преведена втори път на 31.07.2025 г., евентуално поддържа, че основанието на това плащане е отпаднало след повторно извършения превод. Твърди, че правнорелевантно в случая е дали към момента на предявяване на иска е налице основание за ответника да задържи търсената сума. Счита, че липсват доказателства за изразена воля за плащане на чужд дълг, като преводът от 10.05.2024 г. касае изцяло наследените от нея парични задължения на майка й. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно поради следните съображения:

Предмет на предявената в първоинстанционното производство искова претенция е сумата от 238,21 лв., която в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е платена на 10.05.2024 г. без основание, доколкото целият дълг към ответника е бил погасен в хода на изпълнителното производство на 31.07.2025 г. В петитума на исковата молба е посочено, че сумата се претендира като надплатена при липса на основание за нейното плащане, във връзка с погасяване на дълга на ищцата, наследен от нейната майка Е.М. К. към „Топлофикация София“ ЕАД. При изложените фактически твърдения въззивният съд намира, че исковата молба е била нередовна предвид констатираните в нея противоречия – от една страна, ищцата твърди, че е 2 платила на 10.05.2024 г. сума от 238,21 лв. в изпълнение на наследения дълг от майка й, а от друга страна поддържа, че тази сума е платена без основание предвид впоследствие извършеното пълно погасяване на дълга в хода на изпълнителното производство. Посоченото противоречие е отстранено с въззивната жалба (поради което и въззивният съд не е дал указания по чл. 129, ал. 4 ГПК), доколкото от твърденията на въззивницата е видно, че тя не търси конкретно платената на 10.05.2024 г. парична сума, а връщане на надплатена сума в посочения размер предвид всички извършени от нея плащания към ответника в изпълнение на наследения от Е.М.

К. дълг към „Топлофикация София“ ЕАД.

Ето защо за основателността на предявената претенция следва да се установи дали платените от ищцата към ответника суми надхвърлят размера на дълга с претендираната сума. Налице са твърдения за неоснователно обогатяване, като съобразно трайната съдебна практика, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено фактите и обстоятелствата, а в петитума – да индивидуализира претендираното право, като посочи съдържанието му. Искът по чл. 55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, и в негова тежест е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото, респ. че е налице основание за задържането му. В този смисъл – Определение № 175 от 01.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4047/2017 г., IV г. о., Решение № 239/16.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1050/2012 г., IV г.о., Решение № 60152/15.06.2021 г. на ВКС по гр.д. № 3755/2020 г., III г.о. Ето защо, без значение от обстоятелството на коя от трите хипотези в разпоредбата се позовава ищецът, ако ответникът не докаже наличие на валидно основание да задържи полученото, претенцията се явява основателна.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с решение от 22.02.2022 г. на СРС, 45 състав, по гр.д. № 2701/2019 г. е признато за установено наличието на вземания на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е.М. К. и срещу Н.А. К. за сумата от по 357,23 лв., главница за неплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.3017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2018 г. до окончателното плащане, както и за сумата от по 88,85 лв., лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 26.02.2018 г., като с решението двамата длъжници са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 15,80 лв., разноски в заповедното производство и сумата от по 130,98 лв., разноски в исковото производство. Решението е влязло в сила и въз основа на заповедта за изпълнение на 03.06.2024 г. е издаден изпълнителен лист за признатите парични вземания за главница и лихви, за събиране на които е образувано изп. дело № 20257900400192 по описа на ЧСИ Ренета Милчева Василева.

3

По делото са представени решение № 6129/05.04.2024 г. по гр.д. № 11126/2024 г. по описа на СРС, 83 състав, и удостоверение за наследници, от които е видно, че Е.М.

Р. (с предходна фамилия К., разведена) е починала на 11.12.2023 г., като ищцата С. Н.

К. се явява неин единствен законен наследник и е приела наследството по опис. На 10.05.2024 г. ищцата е превела в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 238,21 лв. с посочено основание „присъдени по р-е 20015619/22.02.2022 г. по гр.д.

2701/2019 ид 20188560401209“. В рамките на изпълнителното дело С. Н. К. е конституирана като длъжник на мястото на починалата си наследодателка Е.М. К. и й е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 21.03.2025 г., съобразно която дългът й е в размер на общо 1137,42 лв., включващ главница и лихви, както и такси и разноски по изпълнението. На 31.07.2025 г. ищцата е превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от 1130 лв., от които 957,45 лв. са били разпределени в полза на взискателя, а 172,55 лв. са удържани от ЧСИ, като с разпореждане от 18.08.2025 г. и на основание чл. 433, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е приключил производството по изпълнителното дело по отношение на С. Н. К. поради събиране на задълженията и разноските по изпълнението.

От изложеното е видно, че за погасяване на задълженията си по решението на СРС от 22.02.2022 г. ищцата е превела в полза на „Топлофикация София“ ЕАД (респ. в полза на съдебния изпълнител) сумата от общо 1368,21 лв. – 238,21 лв. платени на 10.05.2024 г. и 1130 лв. платени на 31.07.2025 г. Същевременно, по делото се установява, че дългът й, наследен от майка й Е.М. К., е в по-малък размер – сумата от общо 1306,51 лв., от които главница по съдебното решение в размер на 357,23 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2018 г. до датата, предхождаща деня на плащането – 30.07.2025 г. в размер на 295,32 лв., мораторна лихва по съдебното решение в размер на 88,85 лв., разноски по съдебното решение в размер на 146,78 лв. (15,80 лв. по заповедното дело и 130,98 лв. по исковото дело), както и такси и разноски по изпълнението, описани в поканата за доброволно изпълнение, които не са били оспорени от длъжника в хода на изпълнителния процес (2,50 лв. такса за издаване на изпълнителен лист, 75 лв. юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело и 340,83 лв. такси по ТТРЗЧСИ). По отношение на разноските по съдебното решение са налице твърдения от ответника в отговора на исковата молба за образувано друго изпълнително производство (изп. дело № 20258600400041 по описа на ЧСИ В.М.), но по делото липсват данни ищцата да е извършвала плащания по него, поради което погасяването на тази част от дълга следва да бъде отнесена към установените в настоящото производство плащания към кредитора.

Във връзка с възраженията на ответното дружество следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 73 ЗЗД в случая е неприложима – към 10.05.2024 г. С. Н. К. вече се е явявала длъжник в лично качество към „Топлофикация София“ ЕАД, доколкото 4 майка й е починала в по-ранен момент (на 11.12.2023 г.). Макар това обстоятелство да не е било известно на кредитора, плащането от ищцата на посочената дата не може да се възприеме като извършено от трето лице за чужд дълг, тъй като качеството на длъжник и погасителният ефект на плащането са обективни факти, които следва да бъдат съобразени при наличие на спор между страните относно паричните задължения. Така доколкото наредителят на сумата от 238,21 лв. вече се е явявал длъжник на ответника към 10.05.2024 г., то с плащането й той е погасил част от собствените си задължения съобразно посоченото основание – дългът по съдебното решение от 22.02.2022 г., като при липса на изрично изразена воля от лицето няма основание да се приеме, че е налице частично плащане на дълга на другия длъжник по съдебното решение Н.А. К..

На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД (а и съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. по описа на ВКС, ОСГТК) и доколкото изпълнението не е било достатъчно да покрие всички парични задължения на ищцата, то със сумата от 238,21 лв. са били погасени на първо място дължимите разноски от общо 146,78 лв., на следващо място дължимата мораторна лихва в размер на 88,85 лв., както и част от натрупаната законна лихва в размер на 2,58 лв. Остатъкът от наследения от ищцата дълг в размер на 1068,41 лв. е изцяло погасен от нея с плащането в хода на изпълнителното производство на сумата от 1130 лв., като е видно, че е налице и надплатена сума в размер на 61,59 лв.