Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4174 от 31.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1428/2023
Вид
Определение № 4174
Подписан
31.10.2024
В сила
08.10.2025
Състав
Гергана Живкова Троянова

Цитирани разпоредби

  • чл.15 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200, ал.1, пр.второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.96, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.7, параграф 1, б. "б" · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4174 гр. София, 31.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20231100901428 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Б. Ко.“ ЕООД срещу „E.F. and S.“ S.L. – **********с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.96, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 26159.04 лева - обезщетение за вреди, произтичащи от твърдяна забава на ответника като кредитор по търговска сделка да вдигне закупени от ищеца стоки, отделени му в склад на продавача, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за заплащане на сумата 8213.76 лева – мораторна лихва за периода 01.08.2020г. – 31.07.2023г.

Ищецът твърди, че е продал на ответника по неформален договор за търговска продажба от 01.08.2018г. стоки, които са родово определени, като прехвърлянето било осъществено с отделянето им с лист за пакетиране на същата дата. Пояснява, че предаването било договорено да се осъществи в склада на продавача в гр.Етрополе. Заявява, че от този момент и до днес стоката не била вдигната от продавача, с което същият не е изпълнил задължението си по чл.200, ал.1, пр.второ от ЗЗД да получи вещите.

Поддържа, че е отправял покани до ответника да приеме стоките, но това задължение не било изпълнено от адресата им, с което поведение последният се поставял в забава и следвало да понесе отговорността за разноските по съхраняване на продадените вещи. Уточнява, че въз основа на същите факти е заявил частична претенция, по която било образувано гр.д.№ 53683/2020г. на 1

СРС, 78 състав, по което било постановено неприсъствено решение, с което искът бил уважен, поради което по настоящото дело заявява остатъка от размера на така възникналото за него вземане по договора.

Ответникът оспорва претенцията. Твърди, че страните са в дълготрайни търговски отношения по договор за дистрибуция, по силата на който ищецът продавал и доставял на ответника продукти с марката „Б.“. Заявява, че по конкретната заявка продавачът бил задължен не само да продаде, но и да достави стоката на купувача до гр.Кастропол, **********за което била заплатена цена за транспорт, което обаче купувачът не е сторил и до днес, въпреки извършеното от продавача плащане на цената по сделката, вкл. тази за доставянето й в Испания. Твърди, че ищецът, като продавач по договора, е в неизпълнение, като дори прекратил договора между страните на 29.08.2018г. без дължимото предизвестие, с което причинил вреди на ответника по договора за дистрибуция. Посочва, че за обезщетяването им е предявил на 01.03.2019г. искова претенция срещу „Б. Ко.“ ЕООД пред съда в гр.Кастропол, **********по която е било образувано гражданско дело № 65/2019г.

Уточнява, че с решение от 25.02.2021г. съдът е уважил исковете на „E.F. and S.

S.L.“, като е приел, че дружествата са били страни по валидно правоотношение, произтичащо от неформален договор за дистрибуция, прекратен от „Б. Ко.“ ЕООД с уведомление до испанското дружество от 29.08.2021г., без спазване на изискуемото предизвестие, като не е доставил до гр.Кастропол заплатените от купувача стоки по заявка от 01.08.2018г. Твърди, че с решението съдът е задължил „Б. Ко.“ ЕООД да заплати на „E.F. and S.

S.L.“ обезщетение за вредите от прекратяването на договора, както и да върне продажната цена за стоките по заявката от 01.08.2018г. с дължимите лихви за забава и разноските по делото. Поддържа, че решението по делото е постановено при участие на представител на българското дружество, а актът на съда е бил потвърден по реда на инстанционния контрол. При тези твърдения обосновава довод, че производството пред българския съд е недопустимо, поради факта, че спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение на съда в гр.Кастропол, **********и не може да бъде пререшаван от българския съд (чл.299 ГПК), евентуално, че българския съд не е компетентен да решава спора, тъй като компетентността принадлежи на испанския съд. Допълнил е, че счита постановеното по гр.д.№ 53683/2020г. на СРС неприсъствено решение за незаконосъобразно, за което е подал молба за 2 отмяна по реда на чл.240 ГПК.

При така изложените доводи, съдът следва да се произнесе по предварителния и съществен въпрос относно това притежава ли българския съд компетентност да разгледа повдигнатия пред него спор.

При преценка на събраните доказателства по делото се налага извод, че българският съд няма международна компетентност да разгледа повдигнатия от „Б. Ко.“ ЕООД спор. При преценка на този въпрос съдът има задължения да изследва дали е компетентен в „светлината на цялата информация, с която разполага“ – Определение № 60402/17.11.2021г. по ч.т.д.№ 1509/2021г. на ВКС, I ТО, съответно Решение на СЕС по дело С-375/13. По делото е представен в превод Определение на Окръжен съд – Овиедо по апелационна жалба № 59/2020г., постъпила по гр.д.№ 65/2019г. на Първоинстанционен съд Кастропол, с което е разрешен правния спор между „Б. Ко.“ ЕООД и „E.F. and S. S.L.“ относно компетентния съд и е прието, че компетентността принадлежи на Първоинстанционния съд на Кастропол, Испания. В мотивите си съдът е изследвал съществените елементи на договорната връзка и е приел, че страните са били обвързани от договор за дистрибуция, поради което споровете, произтичащи от него следва да се разрешават от съда по местоизпълнението му, а това е испанският съд, доколкото задължение на продавача „Б. Ко.“ ЕООД е било да достави продадените стоки на купувача „E.F. and S. S.L.“ в гр.Кастропол, Испания – аргумент от чл.7, параграф 1, б.

„б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Приложено е Решение от 25.02.2021г. на Първоинстанционен и следствен съд № 1 Кастропол по гр.д.№ 65/2019, с което исковата претенция на „E.F. and S.

S.L.“ срещу „Б. Ко.“ ЕООД, произтичаща от процесния договор, е била уважена, поради установения факт на неизпълнение на договора от страна на продавача, който не е доставил закупените от ищеца стоки в **********както е договорено, поради което дължи както цената за стоките и транспортирането им, така и обезщетение за вреди от прекратяване на договора без предизвестие. Приложено е решение от 29.10.2021г. на Окръжен съд Овиедо, с което решението на първоинстанционния съд е било потвърдено, както и Определение на Върховния съд на Испания от 08.11.2023г., с което не е било допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, който акт е 3 окончателен и слага край на спора между страните.

Настоящия съд намира, че с оглед обстоятелството, че договорът има своето местоизпълнение в **********доколкото страните са приели, че доставката на закупените стоки се осъществява на територията на тази страна, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012, и спорът, произтичащ от договора следва да се разреши от компетентния по правилата за родова и местна подсъдност съд на Испания. В потвърждение на това е и приложеното към отговора на исковата молба потвърждение на заявка от 01.08.2018г. (л.33 от делото), видно от което ответникът в настоящото производство е заплатил на ищеца възнаграждение за доставка на процесните стоки в размер на 3140 евро, за която сума българското дружество е било осъдено да заплати на испанското дружество, поради неизпълнение на договора от страна на продавача по него – факт, непосочен от ищеца, но заявен от ответника, за което последният е представил доказателства.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.15 ГПК, производството по т.д. № 1428/2023г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните, както следва:

На ищеца – чрез адв.М. А..

На ответника – чрез адв.С. К..

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4