Определение № 22726 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22726 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510723 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 261002/30.07.2025 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу Определение № 31265/23.07.2025 г. по гр.д. № 55227/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, с което районният съд е оставил без уважение молба на жалбоподателя за изменение на Решение от 07.03.2025 г. по гр.д. № 55227/2024 г. по описа на СРС, 31 състав.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, като вместо да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, е присъдил 150 лева с ДДС. Излага съображения, че така определения размер редуцира наполовина минимания праг по Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите и същия се явява несправедлив съобразно заявения материален интерес. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба такава не е постъпила.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на жалбоподателя, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба с вх. № 292967/17.09.2024 г. С нея ищцата Р.Д.К. е сезирала съда с искане да бъде прогласена недействителност на договор за паричен заем, по който е страна, както и да бъде осъден ответникът “Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата от 25,36 лв., представляваща недължимо заплатена сума по договора за потребителски кредит.

С Решение от 07.03.2025 г. по гр.д. № 55227/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, съдът е уважил предявените искове, като е възложил в тежест на ответника да заплати на ищцата Р.Д.К. сумата от 150 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен на лист 59 от делото договор за правна защита и съдействие и намалено от съда на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с релевираното от ответника възражение за прекомерност.

В законоустановения срок е подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която жалбоподателят е направил искане да бъде изменено решението в частта за разноските, като определеното адвокатско възнаграждение бъде увеличено на 480 лв.

С обжалваното Определение № 31265/23.07.2025 г. по гр.д. № 55227/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. В мотивите на постановеното решение и обжалваното определение са изложени 1 съображения, че съдът не е обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения. За да определи така присъденото възнаграждение, съдът е взел предвид, че ищцовият представител не се е явил на проведеното съдебно заседание, че същия не е извършил значителна по обем и фактическа и правна сложност процесуална работа, както и ниския материален интерес по делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява реалните пазарни цени на услугите в страната.

Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.

Съобразявайки, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, завеният с иска материален интерес се равнява на сумата от 25,36 лв., че адв. М. е изготвил подробна и аргументирана искова молба, както и че пред СРС е проведено едно съдебно заседание, в което адв.

М. не се е явил, но е депозирал молба, с която не е възразил делото да се гледа в негово отсъствие, съдът приема, че определеното от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за предоставените адвокатски услуги е справедливо и не обезценява адвокатския труд, положен от процесуалния представител.

Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 261002/30.07.2025 г. срещу Определение № 31265/23.07.2025 г. по гр.д. № 55227/2024 г. по описа на СРС, 31 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3