Решение № 311 от 29.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Юлиан Ст. Лефтеров като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600260 по описа за 2025 година

Производството е второ по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №1 от 04.01.2023г., постановена по НОХД № 369/2022г. на Окръжен съд гр.Враца, съдът е признал за виновен подсъдимия А. В. Ц. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. чл. 115 от НК – за това, че на 25.08.2021 г. около 23,00-23,30 часа в гр. Враца, в собствения му апартамент № **, находящ се в ***, ползван от пострадалия, умишлено е умъртвил А. М. А. с ЕГН **********, нанасяйки му множество наслагващи се удари с ръце, със значителна сила, в областта на гръдния кош и ребрата, като жертвата се е намирала в безпомощно състояние /спящ и под въздействие на наркотични вещества - метамфетамин и марихуана/, като при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“, за срок от 18 (осемнадесет) години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „в“ от ЗИНЗС.

С присъдата на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия А. В. Ц. по НОХД № 870/2020 г. по описа на PC-Враца – „лишаване от свобода“ в размер на 6 (шест) месеца, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което А. В. Ц. е 1 бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 26.08.2021 г. до влизане на присъдата в сила. Също така е налице произнасяне по направените по делото разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия на осн. чл. 189, ал.3 от НПК - сумата от 3893.14 лв. (три хиляди осемстотин деветдесет и три лева и четИ.десет стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Враца - направени разноски в д.п. и сумата от 871.73 (осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и три стотинки) по сметка на ОС-Враца- направени в съдебното производство разноски; налице е и произнасяне по веществените доказателства по делото.

От така постановената присъда е останал недоволен подс. А. Ц., който чрез служебно назначеният си защитник адв. П. Т., я обжалва изцяло. Във въззивната жалба, изходяща от защитника, се инвокират твърдения за нейната незаконосъобразност, свързани с нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила ( без конкретизация), както и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Защитникът изтъква довод за липса на виновно поведение от страна на подзащитния му в инкриминираното събитие, като счита, че той е целял да помогне на пострадалия А., за да излезе от безпомощното състояние, в което се намирал поради поети наркотични вещества и не е имал намерение да го убива. Също така сочи , че наложеното наказание „лишаване от свобода“ е прекомерно завишено и нямало да постигне предвидените в закона цели. Прави искане въззивната инстанция да преквалифицира деянието в такова по чл.124 от НК, а наказанието – да бъде намалено.

Във въззивната жалба липсват направени искания за събиране на доказателства.

Настоящото въззивно производство е второ по ред такова.

Въз основа на така описаната по – горе от защитника на подсъдимия Ц. въззивна жалба е било образувано ВНОХД № 334/2023г. по описа на САС, НО, 9 състав, по което с решение № 124 от 16.04.2024 г. присъдата на ОС Враца е изменена единствено в частта относно определения от първостепенния съд първоначален режим на изтърпяване на приведеното на осн. чл. 68, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“, който е изменен от „строг“ на „общ“. В останалата част присъдата е потвърдена.

Въз основа на касационна жалба на защитника на подсъдимия Ц. е било образувано к.д. № 1079/24г. по описа на ВКС, І-во НО, по което с решение № 88 от 21.02.2025г. е отменено решение № 124/16.04.24г. на САС, постановено по ВНОХД № 344/23г. по описа на съда и делото е върнато на САС за ново разглеждане от друг състав от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. С решението са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото : „При това разглеждане следва да се преодолеят възникналите съмнения по отношение вменяемостта на подсъдимия, включително и чрез провеждане на допълнително съдебно следствие.“.

В изпълнение на указанията на ВКС, І-во НО по настоящото делото бе назначена с определение от 27.02.2025г. допълнителна съдебно психологична и психиатрична експертиза, при която експертите, след запознаване с материалите по делото и лично освидетелстване на подс. А. В. Ц. да отговорят на следните задачи: 1. към момента на деянието и понастоящем страда ли от психично заболяване, ако „да” – откога и какво е 2 то, какви са обективните му проявления при взаимоотношения с други хора, а така също дали наличното към момента на деянието психично състояние на подс. Ц. е позволявало правилна ориентация за време, място и лица / обстановка/; 2. към момента на деянието и понастоящем бил ли е в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си;

3. възможността на подсъдимия правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Изготвеното експертно заключение бе изслушано и прието в хода на проведеното въззивно съдебно следствие в о.с.з. на 01.09.2025г., като по служебен почин на съда бе назначена и допълнителна съдебно – медицинска експертиза ( изготвена по ВНОХД № 334/2023г. по описа на САС, НО, 9 състав), заключението на която бе приобщено по реда на чл. 317, вр. чл. 282, ал.3 от НПК.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът адв. Т. поддържа въззивната жалба, като поставя акцент върху взаимоотношенията между подзащитния му и пострадалия и в частност, че Ц. е предоставил подслон на пострадалия, който е бил безпризорен; описва събитията на процесната дата в насоката на обясненията на подзащитния му, който сочи, че е възприел пострадалия в дома си и той се е давел; искайки да помогне на пострадалия, подсъдимият го е ударил два пъти с тъпата част на чукчето в областта на гърдите. Според защитника не е имало други удари от страна на подзащитния му, а твърденията на св. И. за други такива не са подкрепени от доказателства. От този механизъм на деянието, подкрепен от заключението на тройната СМЕ, защитникът прави заключение, че обвинението за умишлено убийство е недоказано в своя субективен елемент. В подкрепа на тезата си адв. Т. сочи и последващото поведение на подсъдимия, който е останал в жилището си и на сутринта се е обадил на тел. 112; задава въпросите защо при наличие на умисъл за убийство подзащитният му би ударил пострадалия с тъпата част на чукчето, а не с острата и защо в областта на гърдите, а не на главата. Поддържа искането си за преквалифициране на деянието от такова по чл. 116 от НК в по-леко наказуемото по чл. 124 от НК- причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена тежка телесна повреда.

Подс. Ц. в лична защита заявява, че поддържа доводите на защитника си и сочи, че го е „чукнал“ за първа помощ, друго не е сторил и след това е заспал.

Прокурорът от САП счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и прави искане за нейното потвърждаване. Оспорва искането за преквалификация на престъплението като такова по чл. 124 от НК, като в тази насока се позовава на установения по делото механизъм на извършване на деянието – множество наслагващи се удари, нанесени със значителна сила по жизненоважно място по тялото на 3 пострадалия, както и на упоритостта на подсъдимия при ударите, тъй като е продължил нанасянето им въпреки направените двукратни опити на св. И. да му попречи.

В предоставената му последна дума подсъдимият Ц. отправя искане към въззивния съд да бъде оправдан и заявява, че е невинен.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Подсъдимият А. В. Ц. е роден на ******** г. в гр.Враца, българин, български гражданин, с постоянен адрес в ***, неженен, със средно образование, с ЕГН **********. С недобри характеристични данни по местоживеене.

Същият е осъден по НОХД № 870/2020 г. по описа на РС Враца, по което с влязло в сила на 11.09.2020г. определение му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години за извършено престъпление по чл.343б, ал. 1 НК.

Според съдебно психологическо и психиатрично изследване на подс. Ц., извършено в хода на д.п., същият не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Враца; при него е установена коморбидност- съчетание на две психични заболявания- психични и поведенчески разстройства: 1) Диссоциално личностово разстройство /психопатия/, обуславящо неуравновесеност и дисхармоничност на психичните свойства на личността и най-вече на характера, който е с особености, поради изразената емоционално[1]волева неустойчивост; при определени условия се затруднява адаптацията му към средата и нормалните взаимоотношения с околните; с нисък праг на фрустрация /на реагиране/; проявява безразличие към социалните норми и ги нарушава; при освидетелствания са налице и агресивни преддиспозиции- ситуативна предразположеност към агресивни действия; 2) Алкохолна злоупотреба /синдром вредна употреба на алкохол/, без оформена алкохолна болест със синдром на психическа и физическа зависимост; психопатията е личностово разстройство и абнормен вариант на формиране на личността, която се различава се от психозите по липсата на налудности, халюцинации и помрачаване на съзнанието. При злоупотребата с алкохол се запазва ядрото на личността. Споменът за преживяното по време на опиването е ясен, точен и последователен. Към инкриминирания период подс. Ц. е употребил алкохол, но липсва илюзорно и халюцинаторно възприемане на действителността. Алкохолът е повлиял поведението му относно отслабване на задръжките. Бил е в състояние на обикновено алкохолно опиване, което не е затруднило способността му да схваща ясно значението на своите действия, т.е. поведението му не е психотично. И двете психични заболявания не представляват душевни такива, водещи до невменяемост.

В изпълнение на указанията на ВКС, дадени в решение № 88/ 21.02.2025г., в хода 4 на настоящото производство бе назначена, изготвена и приета допълнителна тройна съдебно психологична и психиатрична експертиза. Съгласно заключението й, актуалното ( към 21.08.2025г. ) и към момента на деянието психологично и психиатрично състояние на подс. Ц. е следното:

-Същият e с Диссоциално личностово разстройство (F 60.2, МКБ 10) и Психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на алкохол. Вредна употреба. (F 10.1, МКБ 10). Личностово разстройство при осв. А. Ц. не е психична болест в тесния смисъл на това понятие и не може да бъде приравнено към „продължително” разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК.

Девиантните личностови характеристики на освидетелствания касаят емоционалността, начините му на реагиране и социалното му адаптиране. В тази насока най-важни се очертават общата личностова незрялост, импулсивност, непреценъчност, особено по отношение на ефекта на поведението, липса на трайни интегрирани морално-етични и социални норми, регулиращи поведението, склонност към социално неприемливи, в по-голямата си част емотивно поведенчески реакции. В този контекст и алкохолните злоупотреби при освидетелствания, които имат характеристика на битови алкохолни ексцесии са по типа на подражанието в неформалната група. Освидетелстваният няма изградени трайни трудови навици, не е приобщен към просоциалните норми на поведение и не е изградил нагласа да анализира негативните последици от собственото поведение и да внася корекции в него. Съчетанието на личностовата дисхармония и алкохолните злоупотреби, повишават базисния риск от агресивно и асоциално поведение. Продължителната злоупотреба с алкохол води до усилване на негативните черти и допълнително разпадане на личността и социалното функциониране. Алкохолът действа като дезинхибитор, което означава, че намалява задръжките. При освидетелствания, който вече има минимални задръжки и липса на емпатия, алкохолът може да доведе до пълно отсъствие на съобразяване с последствията от действията. Повишената импулсивност /като алкохола засилва тази импулсивност/ и ниския контрол над импулсите водят до поголяма вероятност за необмислени, рискови и често деструктивни действия.